Решение № 98 от 27.05.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Враца, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Въззивно гражданско дело № 20251400500211 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 46/20.03.2025 г. по гр. д. № 422 от 2024 г. по описа на РС Мездра, съдът е отхвърлил иск с правно основание чл. 45, вр. с чл. 52 ЗЗД, предявен от С. С. Д., ЕГН ********** против М. И. Д., ЕГН ********** за заплащане на сумата от 1533,88 евро (3000 лв.), представляваща неимуществени вреди, в следствие недопускането на ищеца до ловен излет на 10.12.2022 г., на 17.12.22 г. и на 18.12.2022 г., като в полза на ответника са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от С. С. Д., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв. И. В. от АК Плевен, с твърдения за нарушаване правото на справедлив процес и участие в производството. Твърди се, че ищецът и неговия пълномощник не са били призовани за отложено открито съдебно заседание пред РС - Мездра и по този начин са били лишени от възможността да представят доказателства и да участват в производството. При тези доводи е заявено искане за отмяна на решението и за преразглеждане на спора.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. И. Д., действащ чрез пълномощника си адв. С. Г. от АК Враца, с който жалбата се оспорва като неоснователна и е отправена молба за потвърждаване на решението, с присъждане на разноски за въззивната инстанция. Оспорват се твърденията във въззивната жалба за липса на призоваване и лишаване на ищеца и пълномощника му от участие в производството, като е изяснено, че за първото открито заседание по делото на 05.11.2024 г. страните са били 1 редовно призовани, а за второто – на 12.12.2024 г. - датата е съобщена на страните в първото заседание. Сочи се също, че заседанието на 12.12.2024 г. е отложено за 13.02.2025 г., поради болест на пълномощника на ищеца и в него е съобщена датата на следващото открито заседание, като на основание чл. 56, ал. 2 от ГПК на страните не се изпращат призовки, а същите се считат редовно призовани и следва сами да следят за хода на делото. При тези доводи е отправено искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на решението на РС - Мездра, с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Районен съд - Мездра е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от ищеца С. С. Д., ЕГН ********** против М. И. Д., ЕГН ********** иск за заплащане на сумата от 1533,88 евро (3000 лв.), представляваща неимуществени вреди, в следствие недопускането на ищеца до ловен излет на 10.12.2022 г., на 17.12.22 г. и на 18.12.2022 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът от 8 години е член на ловната дружинка в с. ***, където председател на същата е ответникът Д.. На 10.12.2022 г. сутринта се е явил на инструктаж и вписване на участниците в лова, а когато дошъл неговият ред да се впише, ответникът му заявил, че няма да го впише, без да даде обяснение за това решение. Сочи се, че ищецът не бил вписан от ответника и на датите 17.12.2022 г. и 18.12.2022 г., а от 20 години е ловец и не е пропускал ловен излет. От отказа да бъде вписан и допуснат до лов от ответника, ищецът твърди, че се е разстроил, което се е отразило изключително негативно на неговото психично състояние, тъй като ловът и преживяванията по време на ловен излет са негова страст и изключително удоволствие. Сочи, че в следствие на тези негативни преживявания е претърпял неимуществени вреди, които оценява на сумата от 1533,88 евро (3000 лв.) и желае ответникът да го обезщети за претърпените неимуществени вреди.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от М. И. Д., в който се оспорва основателността на предявения иск. Признава се фактът, че страните са част от ловната дружинка в с. ***, но се оспорват твърденията във връзка с недопускане на ищеца до ловен излет. Твърди се, че ищецът не е бил вписан в разрешителното за групов лов от ръководителя на лова Ц. Ц., тъй като явилите се лица са били повече от 20 души, като са останали невписани 6 души за датата 10.12.2022 г. За останалите дати се твърди, че при извършения инструктаж, ищецът е заявил, че ще гърми по друг дивеч и няма да изпълнява 2 нарежданията на ръководителя на лова. Именно затова не е допуснат до лова.

Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба и отговора по нея, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща повдигнатия спор и процесуалната дейност на съда, тъй като жалбата съдържа само твърдения за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. В тази връзка за да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото не се спори, че същите са част от ловната дружинка в с. *** и че на датите 10.12.2022 г., 17.12.2022 г. и на 18.12.2022 г. ищецът не е допуснат до лов.

От показанията на свидетелите Ц. И. и В. Б., които съдът кредитира като обективни и последователни се установява, че ответникът не е бил причина за отстраняване на ищеца за съответния лов, а причината е била в поведението на ищеца, който е заявил, че няма да се съобразява с установените за лова правила и се е държал грубо и неуважително по време на инструктажите за лова. Освен това се установява, че не е бил отстранен от лова от страна на ответника Д., а от съответния ръководител на лова, като на 10.12.2022 г. е това е бил Ц. Ц., а на 17.12.2022 г. – св. Ц. И..

Съдът е бил сезиран с осъдителен иск по чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД и ищецът е следвало да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки, съотнесени към твърдяната фактическа обстановка по чл. 45 от ЗЗД, а именно: 1. да е налице деяние (действие или бездействие от страна на ответника); 2. деянието да е противоправно; 3. да е налице вреда за ищеца; 4. да е налице причинна връзка между деянието и вредата; 5. деянието да е извършено виновно. Доказване в посочения смисъл не е проведено от страна на ищеца и първоинстанционния съд е достигнал до правилен извод за неоснователност на предявения иск. Не са ангажирани каквито и да било доказателства за установяване на посочените по-горе правнорелевантни факти, а ответникът от своя страна е провел насрещно доказване, от което се установяват обстоятелства, оборващи твърденията на ищеца в исковата молба.

Предвид оплакванията във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения при провеждане на производството и по призоваване на страните.

Последните са били редовно призовани за първото открито съдебно заседание по делото, на което са присъствали лично, като датите на следващите заседания, във връзка с отлагане на делото, са обявявани от съда в съответното открито заседание. Именно затова на страните правилно не са изпращани призовки, предвид разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ГПК – т.е налице е редовно призоваване на страните за последващите открити съдебни заседания и съдът не е нарушил правото им на участие в процеса, нито е преградил възможността им да сочат и представят доказателства по делото.

С оглед на изложените по-горе съображения съдът намира, че районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден, а въззивната жалба - оставена без уважение.

При този изход на производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с 3 чл. 273 ГПК въззиваемата страна има право на разноски пред въззивната инстанция, които съдът следва да й присъди съобразно представения договор за правна защита и съдействие, придружен със съответния списък по чл. 80 ГПК, а именно в размер на 306,78 евро за заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 46/20.03.2025 г. по гр. д. № 422 от 2024 г. по описа на РС - Мездра.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК С. С.

Д., ЕГН ********** от гр. ***, общ. ***, обл. *** ДА ЗАПЛАТИ на М. И. Д., ЕГН ********** от с. ***, общ. *** сумата от 306,78 евро (триста и и шест евро и седемдесет и осем евроцента) разноски пред въззивната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4