Определение № 30275 от 20.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30275 гр. София, 20.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110149685 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Топлофикация София” АД, ЕИК ., против Ю. П. Н., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл.

415, ал. 1 от ГПК.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил отговор от ответника извън срока по чл. 131 ГПК.

Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно заседание да се произнесе след като отново извършва проверка на редовността и допустимостта на предявения иск, по предварителните въпроси и направените доказателствени искания на страните.

Ищецът е направил искане за конституиране като трето лице – помагач на „Нелбо“ АД. Съдът намира, че следва да бъде конституирано като трето лице-помагач на страната на ищеца „Нелбо“ АД, тъй като с оглед твърденията на ищеца, че между тях е налице валидно облигационно отношение по извършване на услугата дялово разпределение, то е налице и обоснован правен интерес от участието на подпомагаща страна, респ. налице е възможност и за предявяване на обратен иск.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, направени са доказателствени искания за назначаване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, както и за задължаване на третото лице-помагач да представи документи, намиращи се в държане на последния, по реда на чл. 190 ГПК.

Съдът намира доказателствените искания за допускане събирането на представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото, както и исканията за задължаване на третото лице помагач по реда на чл. 190 от ГПК. Следва да бъде отложено произнасяне по искането за допускане на съдебно – техническа и съдебно – счетоводни експертизи.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните и третото лице помагач съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като 1 с оглед изложените в исковата молба и отговора на исковата молба твърдения страните следва да бъдат приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.

Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК „Нелбо“ АД със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Тинтява“ № 15 като трето лице – помагач на страната на ищеца. Да се призове за датата на съдебното заседание с преписи от исковата молба, с която е поискано конституирането му, от отговора на ответника и от настоящото определение.

ПРИЛАГА за послужване в настоящото производство ч.гр.д. № 20043/2025 г. по описа на СРС, 154 състав.

ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК третото лице – помагач „Нелбо“ АД да представи в срок до първото по делото открито заседание всички относими документи за процесния имот и период, които се намират в негово държане, включително: документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение, съставяни за имота през процесния период, изравнителни сметки, от които е видно каква е разликата между прогнозно начислените суми в издаваните от ищеца фактури и реалния разход за топлинна енергия за топлоснабдения имот през отделните месеци от процесния период.

Отлага ПРОИЗНАСЯНЕТО ПО ИСКАНЕТО за допускане на съдебно – техническа и съдебно – счетоводни експертизи.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 14.10.2026 г. от 11.15 часа, за когато да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад, ищецът – с препис от писмения отговор на ответника.

ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго, като спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса, който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в 2 изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да иска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли иска.

УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 238, ал. 2 от ГПК ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК

І. 1. Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. С. с аб. № 183621/ИД № 402861, инсталация 40000000235627. В исковата молба се сочи, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1 463, 63 лева главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., сумата от 218,41 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 15.08.2023 г. – 31.03.2025 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 48,42 лв.- главница за периода от 01.05.2022 г. до 01.04.2024 г. и 11,02 лв. - лихва за забава за периода от 16.07.2022 г. - 31.03.2025 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 07.04.2025 г. до изплащане на вземането.

Навежда твърдения, че депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. № 20043/2025 г. по описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, и разпоредил същият да заплати на заявителя претендираните суми. В законоустановения срок съдът е констатирал, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, съобразно установеното, че длъжникът не живее на регистрираните в ГРАО адреси. Видно от приложената справка за работодател на длъжника длъжностното лице по призоваване е установило, че на обявения в ТР адрес няма фирмена табела, канцелария и служители на фирмата, за съседите от № 7 фирмата била непозната. При извършените посещения призовкарят не е открило никого на адреса, поради което съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 47, ал. 5 от ГПК и е дал указания на заявителя, да предяви иск относно вземането предвид което са предявени настоящите установителни искове.

Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” АД на потребители в гр. София, приети с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г. В раздел ІХ от Общите условия бил 3 определен реда и срока, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45 - дневен срок след отчитане на периода, за който се отнасят. С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по договорното задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на паричната сума. Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана през процесния период от „Нелбо“ АД, с което дружество за целта бил сключен договор съгласно чл. 139б ЗЕ.

Искането е съдът да признае за установено, Ю. П. Н., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата в размер на сумата 1 463, 63 лева главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., сумата от 218,41 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 15.08.2023 г. – 31.03.2025 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 48,42 лв.- главница за периода от 01.05.2022 г. до 01.04.2024 г. и 11,02 лв. лихва за забава за периода от 16.07.2022 г. - 31.03.2025 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 07.04.2025 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.04.2025 г. по ч.гр.д. № 20043/2025 г. по описа на СРС, 154 състав.

2. След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил извън срока по чл. 131 ГПК отговор от ответника чрез назначения му особен представител. Със същия заявява, че по отношение на ответника не са налице доказателства, че е собственик на процесния апартамент.

ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че предмет на делото е обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422 от ГПК във вр. чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).

Ищецът следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума. С оглед заявената установителна претенция за дължима мораторна лихва, следва да ангажира доказателства за съществуването на главното парично вземане, настъпилата изискуемост и изпадането на ответника в забава за изпълнение.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

V. На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК следва да се посочат фактите, за които страните не сочат доказателства.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4