Решение № 454 от 18.06.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 454 гр. Бургас, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20262100500602 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Х. И. С., чрез адв.

Аракчиева, срещу Решение №2876/19.12.2025г., постановено по гр.д.№4046/24г. по описа на Районен съд Бургас, в частта, с което са отхвърлени исковете на Х. И. С., срещу А. И. Д. за обявяване на нищожност на договори за покупко-продажба на имоти с идентификатори *** и ***, обективирани в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 182, том I, рег. №5904, дело №170/13.12.2021 г., и договори за дарение на 1/6 ид. ч. от имоти с идентификатори *** и ***, обективирани в нотариален акт за дарение на недвижими имоти №181, том I, рег. № 5900, дело № 169/13.12.2021 г., до размера от ½ ид. ч. на описаните имоти, поради противоречието им със закона и накърняване на добрите нрави; въззивникът е осъден да заплати на А. И. Д., съдебно-деловодни разноски в размер на 1387,54 лева. Въззивникът претендира отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен.

Въззивникът излага подробни съображения за неправилност на решението, като заявява, че то е постановено при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага аргументи, че не са обсъдени всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, не са изложени всички конкретно установени фактически обстоятелства, не е направен техния доказателствен анализ, не са направени обосновани и задълбочени изводи, не се установява вътрешното убеждение на съда. Въззивникът излага подробни съображения, с които оспорва изводите на съда, че сделката не е нищожна:

1

- на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД – противоречие на закона, тъй като декларациите по чл.25, ал.8 ЗННД, декларации по чл.264, ал.1 ДОПК и декларации по чл.42, ал.2, т.2 от ЗМИП, които са неистински - не произтичат от А. С., а са съставени и употребени от А. Д., не са елемент от процесиите договори и тяхната неистинност не влече нищожност на договорите обективирани в нотариален акт за покупко-продажба и нотариален акт за дарение.

- на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД – противоречие на добрите нрави - липсват доказателства за нееквивалентност на сделката, която да води до нищожност на същата поради нарушение на добрите нрави.

Според въззивника и двата нотариални акта са вписани в Агенцията по вписванията на 14.01.2021 г., което подкрепя твърденията му за антидатиране на актовете и ползване на недействащо пълномощно към момента на изповядването на сделките. Дори сделките да са извършени на 13.01.2021г. в посочените следобедни часове, то същите са вписани в Агенцията по вписванията след смъртта на упълномощаващото лице, което буди основателни съмнения, относно действителността на процесните договори. Намира, че първоинстанционният съд не е обсъдил тези разминавания – извършва подробен анализ на тези разминавания в датите, като се позовава на представените в хода на досъдебното производство документи по нотариално дело №182/2021г. и №181/2021 г., представени и по настоящото дело.

Въззивникът излага подробни аргументи, относно укоримостта на поведението на ответницата в тази връзка – извършването на нотариалния акт, след като майка й вече е починала, с което го е лишила от наследството на майка му. Намира че това не е оправдано и от гледна точка на положените от нейна страна грижи по отглеждането на майка й, при напредналото й тежко здравословно състояние и старческа немощ през 2021г. и изпълнение на синовния й дълг – в тази връзка се позовава на показанията на св. А., които коментира. Излага съображения, че нарушението на добрите нрави не е само липсата на еквивалентност на насрещните престации, а и противоречието с основните морални принципи и ценности, които са в основата на обществения ред, каквото е извършването на нотариална сделка, след като прехвърлителят е починал. В тази връзка извършва подробен анализ на основанието „накърняване на добрите нрави“ по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД. В тази връзка намира, че такова е и дописването на саморъчно завещание на 03.08.2021г. от А. С. в полза на А. Д., доказано с нейните свидетелски показания, които коментира и обсъжда. Така обосновава извод, че дори да не е налице липсата на еквивалентност на насрещините престации, която първоинстанциония съд единствено обсъжда в мотивите на обжалваното решение, то е налице нарушаване на моралните принципи на справедливостта и на добросъвестността в гражданските отношения, които не са намери място в мотивите на първоинстанционното решение.

Въззивникът обсъжда извършената по делото тройна СГЕ, относно неистинността на пълномощно с нотариална заверка НЗ-2222-909/29.11.2021г. на Община Созопол, за да обоснове извод, че подписът е положен от неизвестно за експертите лице, което прави документа неистински по своя характер. Това води до наличие на основанието за обявяване на двата договора за нищожни на основание чл.26, ал.2, предл. 2 - за липса на съгласие – извършва подробен анализ.

Въззиваемата – ответник А. И. Д. представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК отговор на жалбата, с който излага съображения за потвърждаване на решението.

Намира, че съдът е обсъдил всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, изложил е подробно и обосновано своите съображения като е мотивирал изводите си на основание обсъдени всички доказателства по делото. Според въззиваемата показанията на свидетелите са обсъдени и преценени с оглед тяхната достоверност, логическа последователност и съответствие с останалите доказателства по делото; объсдени са доводите и възраженията и на двете страни и са изложени ясни 2 и мотивирани съображения относно тяхната основателност.

Въззиваемата излага подробни съображения, с които споделя извода на съда, че по чл. 26,ал. 2, предл. 2 ЗЗД съдебна защита може да търси само лице, което е сключило договора лично; при действия чрез представител без представителна власт за това, правната квалификация на иска е и по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, независимо от това, че в настоящия случай, представляваното лице е починало след сделката и не би могло да я потвърди. Въззиваемата излага подробни съображения и споделя изводите на съда, основани на Тълкувателно решение №1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК, относно порок „противоречие със закона“, че не са извършени действия, накърняващи добрите нрави и с договорите не се нарушават принципи и ценности, които са в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни - например принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските отношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване, в резултат на което е отхвърлил исковете на това основание.

Въззиваемата излага подробни аргументи, с които оспорва твърденията на въззивника за недействителност на договорите, на осн. чл.26., ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 25, ал.8 от ЗННД, поради представяне на неистински декларации. Намира, че въззивникът неправилно тълкува приложимите правни норми и фактическата обстановка по делото. В тази връзка анализира изискването за представяне на декларации по чл. 25, ал. 8 ЗННД, чл. 264, ал. 1 ДОПК и чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗМИП като част от нотариалното производство, целящо защитата на публични и частни интереси, като обосновава извод, че тези декларации не представляват елемент от фактическия състав на сделката и излага подробни съображения в тази връзка и споделя изводите на първоинстанционния съд, че нищожността на декларациите не води до нищожност на сделките, тъй като порокът по чл. 26 ЗЗД предполага противоречие със закона в самото съдържание на договора или неспазване на изискуемата форма, каквито в случая не са налице. Според въззиваемата е налице различие между неистинност на документа поради липса на авторство и наличие на документ с невярно съдържание, но и в двата случая порокът засяга единствено съпътстващ документ, а не съществен елемент от самата сделка.

Въззиваемата обосновава исторически възникване на необходимостта от декларация по чл. 25, ал. 8 от ЗННД, като обосновава извод, че понастоящем нотариусите имат достъп до регистър „Национална база данни население“ и възможност да извършват справка преди всяка сделка, поради което декларацията по чл. 25, ал. 8 от ЗННД не носи информация, различна от наличната такава в базата данни.

Според въззиваемата, декларацията по чл. 264, ал. 1 от ДОПК касае наличието или липсата на публични задължения на прехвърлителя, което само би обосновало солидарна отговорност на нотариуса, но не опорочава вещнопрехвърлителния ефект на сделката и не са елемент от фактическия състав на сключването и. Като краен извод въззиваемата обосновава теза, че декларациите, представяни пред нотариуса, не са част от съдържанието на договора и тяхната неистинност или невярност не може да обоснове нищожност на сделката.

Въззиваемата оспорва оплакванията в жалбата, касаещи антидатиране на процесния акт, като намира, че твърдението на въззивника не е доказано, а съставлява предположение, свързано с датата на декларациите от името на приобретателя, за което липсват конкретни и убедителни доказателства. Евентуално намира, че различен момент на подписване не обуславя недействителност на сделката, доколкото не е установена липса на воля или представителна власт към релевантния момент. Поради това оспорва твърдението на въззивника, че нотариалните актове са антидатирани, т.к. сделките са изслушани на 14.12.2021 г., но оформени с дата 13.12.2021 г., като намира, че това е обвинение за неправомерни действия от страна на нотариуса, което е изцяло 3 необосновано – в тази връзка извършва подробен анализ и споделя извода на съда, че вписването на атакуваните сделки на 14.12.2021 г. - ден след извършването им не влече нищожност на сключените договори, съгл. чл. 25, ал. 5 ЗННД.

По отношение на наведените с въззивната жалба твърдения за противоречие с добрите нрави, както и твърденията за „неморално“ и „недостойно“ поведение, въззиваемата излага подробни съображения. Намира, че синовният дълг важи за всяко от децата и изпълнението му е свързано със значителен и денонощен ангажимент, особено когато самият полагащ грижи е в напреднала възраст и се сблъсква със собствени здравословни и житейски трудности. Заявява, че положените от нея грижи не се изчерпват единствено с обичайното подпомагане в ежедневието, а съставляват цялостна грижа за физическото, психическото и емоционалното състояние на възрастната жена, придружаване до лечебни заведения, организиране на изследвания, контакти с институции, осигуряване на медикаменти, както и непрекъсната комуникация и подкрепа, както и грижи и за имуществото, включително за процесиите имоти. В тази връзка въззиваемата оспорва наведените в жалбата обвинения, че е използвала неистински документи при изповядване на процесиите сделки, включително и твърдения, че действията са предприети след смъртта на майката, с цел лична облага и лишаване на въззивника от наследствени права. Намира тези твърдения за недоказани и едностранчиво интерпретативни, без опора в обективните доказателства по делото. Въззиваемата излага съображения, че действителната воля на майката на страните е била насочена към това да остави имотите си на своята дъщеря като израз на признателност за положените до момента грижи, както и за тези, които е предвиждала да бъдат полагани занапред, защото е била близка с нея, чувствала е, че може да разчита на нейната грижа. Излага твърдения за оказана спрямо наследодателката не само материална издръжка и физическа грижа, но и внимание, разбиране, емоционална подкрепа, отделено време, споделени преживявания, човешка близост и съпричастност, което я е мотивирало да изрази волята имотите й да преминат в патримониума на нейната дъщеря, което освен от нотариуса е установено и от длъжностното лице, изпълняващо нотариални функции - секретарят на Община Созопол, удостоверил действителната воля на упълномощителя/декларатора.