Решение № 1098 от 24.08.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1098 гр. София, 24.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20221000503406 по описа за 2022 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 53431/23.08.2022 г. ( по регистратурата на СГС ) на ищеца К. К. В. чрез представителя му по пълномощие – адвокат М. Е.-Т. от САК - срещу решение № 2117 от 2.08.2022 г. постановено от СГС, ГО I – 4 състав по гр.д.№ 7795/2021 г., отхвърлящо предявен от него иск по член 108 от ЗС относно идеална част от недвижим имот – апартамент в град *** .

В жалбата има оплаквания за постановяване на решението в нарушение на процесуалния закон – член 298,ал.2 от ГПК при довод, че влязлото в сила решение за извършване на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан обвързва ответника като частен правоприемник относно вещното право на ползване на друг частен правоприемник на страната – съделител и съдът не е обсъдил този довод , както и в нарушение на правилата за вписванията при преценката за противопоставимост на правата на ответника с оглед липсата на дадени от делбения съд указания за вписване на исковата молба . В жалбата има позоваване на нищожност на основание член 26,ал.1,пр.3 от ЗЗД на сделките за дарение и учредяване на право на 1 ползване, като сключени между роднини с цел осуетяване изпълнението на решението за извършване на делбата и на задължението на въззивния съд да я констатира служебно .

В срока по 263,ал.1 от ГПК ответникът М. Р. Р. отговаря чрез представителя си по пълномощие – адвокат Н. П. от САК, че жалбата е неоснователна по съображения , че съдът не е допуснал твърдените нарушения, в т.ч. на приложимото правило на член 115,ал.4 от ЗС и въззивният съд не дължи да констатира нищожността на сделките , доколкото тя не се установява от съдържанието на сделките и от въведените в първоинстанционното производство факти, а в алтернатива, че сделките не противоречат на добрите нрави.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора, изразените от представителите на страните в откритото съдебно заседание становища и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, но неправилно .

Предявен с исковата молба и поправящата молба с вх.№ 584/ 21.06.2022 г. от К. К. В. срещу М. Р. Р. е иск по член 108 от ЗС за установяване правото на собственост върху 28 % идеални части от самостоятелен обект в сградаапартамент № 69, находящ се в град ***, ЖК „ ***“ ,бл.***, вход „***“, ет.*** и за осъждане на ответника да предаде владението върху тези идеални части при твърдения, че имотът е придобит от ищеца с влязло в сила постановление за възлагане от 16.12.2019 г. по изпълнително дело № 20187900400836 по описа на ЧСИ Р. М. , с рег. № *** по регистъра на КЧСИ, с район на действие – СГС след изнасянето му на публична продан с влязло в сила на 18.08.2006 г. решение № 87 от 13.04.2006 г. на СГС по гр.д.№ 4422/2001 г. по член 288,ал.1 от ГПК ( отм. ) като способ за ликвидиране на съсобствеността между съделителите : Б. Н. И. с квота от 7 542,09/17 656 идеални части и Р. Н. Н. с квота от 10 113,91/ 17 656 идеални части ; след влизане в сила на решението съделителката Н. е сключила с И. Б. И. с нот. акт № 74, нот.д.№ 441/2011 г. на Нотариус, с рег. № *** договор за дарение относно притежаваните от дарителката идеални части от имота и надарената е учредила на дата 25.06.2018 г. с нот акт № 10 по нот.д.№ 389/2018 г. на същия Нотариус в полза на ответника право на ползване върху 28 % идеални части от имота ; ЧСИ е посочил в постановлението за възлагане и протокола 2 за въвод № 1797/16.07.2020 г. , че имотът е обременен с вещното право на ползване и ищецът не е въведен във владение на целия имот срещу намиращия се в него ответник ( предадени му били 4 броя ключове, идентични с тези на ответника ) ; вещното право на ползване е придобито от ответника при условията на частно правоприемство след влизане в сила на съдебното решение за изнасяне на имота на публична продан, той е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението срещу праводателя на учредителя на правото на ползване , независимо от липсата на вписване на исковата молба за делба и последвалите съдебни решения по нея ( изключая решението по член 288 от ГПК отм., което не подлежи на вписване и отбелязване ) ; така учреденото по време право на ползване на ответника е непротивопоставимо на ищеца .

Ответникът М. Р. Р. оспорил с отговора на исковата молба основателността на иска с доводи, че придобитото от него право е противопоставимо на съделителите и на купувача по публичната продан – член 496,ал.2,изр.2 от ГПК , по липса на вписана възбрана по изпълнителното дело и вписана искова молба за делба при действието на член 112,б.“а“ от ЗС ( изм.,Дв.бр. 34 от 2000 г. ) във връзка с член 114,б.“в“ от ЗС и владее идеалните части на правно основание .

За да отхвърли иска, СГС е приел, че ответникът е придобил правото на ползване върху 28 % идеални части от апартамента преди приключването на производството за делба и при липса на вписана искова молба ; това право е противопоставимо на ищеца – като купувач на имота по публичната продан , ищецът не е носител на правото на ползване върху 28 % идеални части от имота .

По фактите страните не спорят. Първоинстанционният съд ги е установил правилно : искът за делба на процесния имот – апартамент в град *** - като съсобствен между бившите съпрузи Б. Н. И. и Р. Н. Н., е предявен на 20.04.2001 г. ; исковата молба не е вписана ; решението по член 288,ал.1 от ГПК ( отм. ) за изнасянето на делбения имот като неподеляем на публична продан е влязло в сила на 18.08.2006 г. ; с нот. акт № 74 от 27.10.2011 г. на Нотариус , с рег. № *** , по регистъра на НК, с район на действие – СРС, съделителката Н. е дарила притежаваните от нея 10 113,91/17 656 идеални части от делбения имот на дъщеря си И. Б. И. и с нот. акт № 10 от 25.06.2018 3 г. на същия Нотариус надарената е учредила безвъзмездно в полза на сина си – ответника по делото М. Р. Р. право на ползване върху 28 % идеални части от апартамента ; по изпълнително дело № 20187900400836 по описа на ЧСИ Р.

М. , с рег. № *** по регистъра на КЧСИ, с район на действиеСГС публичната продан на имота е извършена и с влязло в сила на 30.12.2019 г. постановление ЧСИ го възложил на купувача - възззивник ; при констатация, че той е придобил имота, обременен с вещното право на ползване върху 28 % идеални части в полза на въззиваемия Р., ЧСИ го въвел във владение на останалите идеални части .

Исковата молба за делба е подадена след влизане в сила на дата 1.01.2001 г. на ЗИДЗС ( обн, Дв, бр. 34/2000 г.) . Съгласно разпоредбите на член 114,ал.1. б.“в“ , член 112,б. „з“ и член 112 „а“ от ЗС тя е подлежала на вписване , но вписването й има значение само да даде гласност на съдебния спор относно имота - член 114, ал.1,б.“а“ от ЗС.

Вписването или невписването на исковата молба няма значение за обвързаността на третото лице – приобретател в хипотезата на член 121,ал.3 от ГПК ( отм. ), аналогичен на член 226,ал.3 от ГПК . Настоящият случай е различен . Договорът за дарение и договорът за безвъзмездно учредяване на право на ползване върху идеална част от апартамента – основания за правата на праводателката И. И. и въззиваемия Р. - са сключени след влизане в сила на решението по член 288,ал.1 от ГПК ( отм. ) за изнасянето на имота на публична продан. Според правилото на член 220, ал.1 от ГПК ( отм. ), аналогичен на член 298,ал.2 от ГПК като частен правоприемник на страната – съделител, респ. последващ такъв двамата са адресати на формираната с това решение сила на пресъдено нещо . В силата на пресъдено нещо е включено правното положение изнесения на публична продан имот – той не е обременен с ограничено вещно право на ползване на трето лице . Ето защо настъпилата по силата на конститутивното правоприемство промяна в правото на собственост, свързана с учредяване в полза на ответника по иска на ограничено вещно право на ползване върху 28 % идеални части от имота е непротивопоставима на въззивника. С влизане в сила на постановлението за възлагане той е придобил делбения имот , без каквато и да е идеална част от него да е обременена с вещна тежест . Ответникът държи спорните 28 % идеални части без правно основание и следва да бъде осъден да предаде владението им . Като е отхвърлил иска по член 108 от ЗС , СГС е постановил неправилно решение.

4

Въззивният съд го отменя и уважава исковата претенция изцяло .

С оглед променения изход по спора въззивникът има право на разноски на основание член 78,ал.1 от ГПК : за първоинстанционното производство – за платените държавни такси в общ размер от 209,60 лева и адвокатско възнаграждение, което е заплатено в размер от 2 400 лева, но по възражението на насрещната страна за прекомерност въззивният съд намалява с оглед цената на иска - 17 685,17 лева до минималния размер по член 7,ал.2,т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в ред. от изм., бр.41 от 2017 г. ) от 1060,56 лева или 1 272,67 лева с ДДС ; за въззивното производство – платената ДТ в размер от 89 лева и платеното адвокатско възнаграждение в размер от 2 040 лева.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 2117 от 2.08.2022 г. постановено от СГС, I – 4 състав по гр.д.№ 7795/2021 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Р. Р., ЕГН :

********** от град *** , ЖК „ ***“ , бл.***,вход „***“, ет.***,ап.*** правото на собственост на К. К. В., ЕГН: ********** от град *** , ЖК „ С. Т.“ ,бл.***, вход „ ***“, ,ет.***, ап.*** върху 28 % идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КК на град София - апартамент № 69 , находящ се в град ***, ЖК „ ***“ , бл.***,вход „***“, ет.*** с площ от 84,67 кв.м. , състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения ,ведно с 4,865 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж на основание – постановление за възлагане от 16.12.2019 г. по изпълнително дело № 20187900400836 по описа на ЧСИ Р. М. , с рег. № *** по регистъра на КЧСИ, с район на действие- СГС и

ОСЪЖДА М. Р. Р., ЕГН : ********** от град *** да предаде на К. К.

В., ЕГН: ********** от град *** владението върху 28 % идеални части от горепосочения имот .

5

ОСЪЖДА М. Р. Р., ЕГН : ********** от град *** да заплати на К. К. В., ЕГН: ********** от град *** сумата от 1 482,27 ( хиляда четиристотин осемдесет и два лева и двадесет и седем стотинки ) лева, разноски за първоинстанционното производство и сумата от 2 129 ( две хиляди сто двадесет и девет ) лева, разноски за въззивното производство .

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред

ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6