Решение № 530 от 24.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 530 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев при участието на секретаря Камелия В. Славкова като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20251100901735 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба с вх. № 133118/30.10.2019 г. /изпратена по пощата на 29.10.2025 г./ на „БУЛМАКС“ ЕООД, с ЕИК 102240956, със седалище и адрес на управление – гр. Бургас, ул. ********, срещу „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД, с ЕИК 121884560, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „******** и Т. Г. Б., с ЕГН **********, с адрес – гр. Бургас, ул. ********.

Предявени за разглеждане при условията на обективно и субективно евентуално съединяване са осъдителни искове, както следва :

1./ главен иск с правно основание чл. 82, във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД предявен срещу ответник - „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД за заплащане на сумата в размер от 112 484,21 евро, съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на допуснато неизпълнение от банката на задълженията й произтичащи от сключен договор за финансово обезпечение № 1727.1213.-А6 от 29.01.2014 г., а именно – усвояване на предоставеното обезпечение със същия без да са осъществени заложените с договора предпоставки за това;

2./ предпочитан евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД предявен срещу ответник - „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД за заплащане на сумата в размер от 112 484,21 евро, съставляваща вземане получено на отпаднало основание, поради настъпило едностранно разваляне на сключен договор за финансово обезпечение № 1727.1213.-А6 от 29.01.2014 г., което е станало на 13.01.2020 г.

/момента на връчване на препис от исковата молба на ответната банка/;

3./ първи непредпочитан евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД предявен срещу ответник - „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД за заплащане на сумата 1 в размер от 112 484,21 евро, съставляваща вземане получено при изначално липсващо основание, поради това, че правото на пристъпване към реализация на даденото с договор за финансово обезпечение № 1727.1213.-А6 от 29.01.2014 г. не е възникнало, защото не са реализирани условията на чл. 3.1. от същия, респективно обезпечения кредитор не е бил носител на изискуеми вземания към главния длъжник, чието изпълнение е обезпечено;

4./ втори непредпочитан евентуален иск с правно основание чл. 59, ал. ал. ЗЗД предявен срещу ответник – Т. Г. Б. за заплащане на сумата в размер от 112 484,21 евро, съставляваща вземане, с което ответника безпричинно се е обогатил за сметка на ищеца, тъй като е намалил с него размера на пасивите си за сметка на актива на ищеца.

В исковата молба са изложени фактически твърдения, че „БУЛМАКС“ ЕООД се явява трето задължено лице по сключени договори за кредит между „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД-кредитор и „РУМБАКО 1“ ЕООД-главен длъжник /понастоящем заличен търговец/. „БУЛМАКС“ ЕООД дал обезпечение за изпълнение на задълженията по договор за кредит от 15.01.2014 г., като учредил в полза на банката – залог върху вземания по свои банкови сметки открити при нея. Сочи се, че с цитирания договор за кредит било постигнато съгласие между банката и „РУМБАКО 1“ ЕООД за отпускане на кредит до максимален размер от 5 мил. долара, а предназначението им било да се осигурят оборотни средства на кредитополучателя, както и да може дружеството да рефинансира задълженията си произтичащи от друг договор за кредит от 2013 г., по който е страна. Сочи се, че втория ответник – Б. бил поел солидарна отговорност към банката-кредитор да отговаря за задълженията породени от договора за кредит сключен 15.01.2014 г. между нея и главния длъжник.

Фактическите твърдения на ищеца продължават с това, че на 29.01.2014 г.

„ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД и „БУЛМАКС“ ЕООД сключили договор за финансово обезпечение, като с него се постигнала договореност, че с цел обезпечаване на възникналите задълженията на „РУМБАКО 1“ ЕООД към банката, от „БУЛМАКС“ ЕООД се учредява залог върху две негови вземания по банкови сметки в „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД имащи размери от 180 000 лв. и 40 000 лв. Сочи се и това, че на датата - 30.10.2014 г. ответната банка намалила депозитната сметка на ищеца със сумата от 220 000 лв., с което е извършила събиране в нейна полза на пълния размер на учреденото й финансово обезпечение. Ищецът изтъква, че банката е предприела това инкасиране на даденото от него обезпечение без да разполага с основание да го прави и при нарушение на уговорките по обезпечителния договор.

Развива се схващането, че най-напред за да може да се пристъпи към изпълнение по даденото обезпечение, банката трябва да има качеството на изправна страна, както и да обяви, че кредитът е станал предсрочно изискуем, поради допуснато неплащане от кредитополучателя. Освен това, банката не била уведомила заложния длъжник /ищеца/, че ще пристъпи към събиране на даденото обезпечение – удържане на сума от депозитната сметка на ищеца, а директно е събрала сумата от депозитната му сметка.

Настоява се, че за банката не е възниквала договорна възможност да обяви предоставения по договор от 15.01.2014 г. кредит за предсрочно изискуем, респективно да може да пристъпи към удовлетворяване на вземането си чрез упражняване на правата по даденото от ищеца обезпечение.

Ищецът прави конкретизация, че отпуснатата с договора от 15.01.2014 г. кредитна линия в размер на сумата от 5 мил. долара е използвана за да може дружеството-кредитополучател да закупи изкуствени торове. Изтъква се, че на 2

20.05.2014 г. банката-кредитор и главния длъжник по учреденото кредитно правоотношение са подписали анекс, като с него са се съгласили, че една част от средствата по кредита ще бъдат предоставени на „РУМБАКО 1“ ЕООД ако същото учреди в полза на банката особен залог върху два тона от доставяните изкуствени торове, както и ако предостави банкова гаранция за сумата в размер на 200 000 долара.

Въпреки, че това било направено, то банката не изпълнила поетото задължение да отпусне кредитния ресурс за закупуването на тези торове. Без да дава каквито и да е аргументи от банката не се извършва отпускане на кредитния ресурс от 400 000 щатски долара в полза на кредитополучателя. Това нейно поведение са квалифицира от ищеца, като пълно неизпълнение на поетите с договора за кредит и анекса договорни задължения и се сочи, че е довело до неблагоприятен ефект върху финансовото и търговско състояние на кредитополучателя. Ако не се приеме твърдяното неизпълнение на договорни задължения на банката, то се поддържа при условията на евентуалност, че същата като кредитор не е оказала дължимото съдействие по реда на чл. 95 ЗЗД, което по смисъла на чл. 96 ЗЗД води до освобождаване на кредитополучателя от последиците на забавата, а това прави невъзможно възникването на преобразуващото право за банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Подчертава се, че правното положение на заложния длъжник в лицето на ищеца е идентично с това на главния длъжник, поради което ищеца може да въвежда всички възражения, с които е разполагал главния длъжник. Понеже банката не е разполагала с правото да обяви кредита си към главния длъжник за предсрочно изискуем, то тя не е разполагала и с правото на обезпечен кредитор да пристъпи към събиране на даденото й от ищеца финансово обезпечение, като инкасира от сметката му сумата от 220 000 лева. На самостоятелно основание пристъпването към събиране на сумата по даденото финансово обезпечение, което е направено от банката, също страда от съществен порок, а именно преди да се предприеме това действие, заложния длъжник-ищец не е бил уведомен за това, че банката е обявила обезпеченото кредитно задължение за предсрочно изискуемо, като и че ще пристъпи към събиране на вземането си от сумата по даденото финансово обезпечение. Сочи се, че клаузата на чл. 3.1.1. от договора за финансово обезпечение е нищожна, защото е неравноправна, противоречи на закона и на добрите нрави. Ищецът въвежда и възражение, че банката не е могла да ангажира неговата отговорност като заложен длъжник, защото приложение в отношенията му с нея намирало правилото на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, като в случая към датата, когато банката се е удовлетворила от сумата по даденото от него финансово обезпечение вече е бил изтекъл 6-месечния срок, считано от момента когато са били налице основания за предсрочна изискуемост на вземането й по договора за кредит.

С молба-уточнение от 08.10.2025 г. ищецът - „БУЛМАКС“ ЕООД в изпълнение на дадени към него указания от съда е заявил при каква последователност предявява обективно евентуално съединените си искове за присъждане на сумата от 220 000 лева, като най-напред същата се заявява като възникнало вземане за обезщетение на имуществена вреда от допуснато неизпълнение на договор за финансово обезпечение от 29.01.2014 г. състоящо се в неправомерното усвояване на упоменатата парична сума, която е била дадена като финансово обезпечение, тъй като не са били налице предвидените в договора учредяващ обезпечението предпоставки за това. На следващо място при условията на предпочитана евентуалност е заявен за разглеждане иск за връщане на упоменатата сума, поради отпадане на основанието за нейното получаване от банката, защото договора за финансово обезпечение от 29.01.2014 г. е бил развален, като изявление за такова разваляне била исковата молба, съответно 3 ефекта му настъпил от момента на получаването й от ответната банка. В молбата са изтъкнати и обстоятелствата послужили като основание за предприетото от ищеца разваляне на договорната връзка с ответника. Най-ранния момент на настъпване на потенциално основание за разваляне на договора по вина на ответната банка се свързва с датата – 19.03.2014 г., когато между банката и главния длъжник по договора за кредит е подписан Анекс 2, с който анекс се прави съществена промяна в съдържанието на условията за отпускане на кредита – извършено е драстично редуциране на сроковете за погасяване на кредита. Навежда се и второ самостоятелно основание за разваляне на договора за кредит, което се сочи да е възникнало след 20.05.2014 г., защото банката без основателна причина не е изпълнила поетото от нея задължение с Анекс 3 от 20.05.2014 г. по договора за кредит, а именно да отпусне на кредитополучателя кредитен ресурс в размер на 400 000 щатски долара., въпреки изпълнението от страна на длъжника на поетите задължения за осигуряване на договорените в този анекс допълнителни обезпечения. Последното основание за разваляне на договора за финансово обезпечение се твърди да е настъпило на 30.10.2014 г., когато банката е принудително е събрала от сметката на ищеца сумата от 220 000 лева, което действие представлява израз на допуснато от нея съществено неизпълнение на договорната връзка по сключения договор, тъй като не са настъпили условията на пристъпване към изпълнение върху даденото обезпечение. По нататък ищецът заявява, че при условията на евентуалност съединява за разглеждане непредпочитан евентуален осъдителен иск за заплащане на сумата от 220 000 лв., която е получена от ответната банка без да е налице основание за това. Позоваването е, че към момента на удържане на сумата за банката не е съществувало валидно и изискуемо главно вземане, чието удовлетворяване с изпълнението на обезпечението да е възможно. Това означава, че сумата е била събрана при изначална липса на основание, защото условието по чл. 3.1. от договора за финансово обезпечение не са били осъществени. Последният евентуален и непредпочитан осъдителен иск за заплащане на сумата от 220 000 лева е насочен от ищеца срещу солидарния длъжник – Т. Г. Б.. Сочи се, че Б. се е обогатил за сметка на ищеца, защото с усвояване на сумата от 220 000 лв. по договора за финансово обезпечение се е стигнало до погасяване на такава част от задълженията по договор за кредит от 15.01.2014 г., по която облигационна връзка същия е носил отговорност като солидарен длъжник.

Обогатяването му се състояло в това, че пасивът му е намалял със сумата от 220 000 лв. за сметка на актива на ищеца.