Решение № 8628 от 13.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8628 гр. София, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20221110162322 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, срещу ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК 121265177, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е предявен иск за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумата от 9381,78 лева по издадената на 06.02.2022 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3493/2022 г. по описа на СРС, 142 състав.

Ищецът твърди, че е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за товарен автомобил марка „Волво“, модел „ФХ 12 420“, с рег. № ...., а ответникът на ремарке с рег. № ..........., прикрепено към автомобила. Посочва, че на 03.06.2017 г. в Република Германия, на магистрала А28 в посока Бремен, водачът на товарния автомобил предизвикал ПТП, в резултат на което настъпила авария на двигателя на последното и трябвало да бъде обезопасено от Пътна служба Вилдесхаусен. Твърди вредите по застрахования при него автомобил да възлизат на 18763,55 лева, които ищецът изплатил изцяло с Guarantee call. Счита, че половината от посочената сума следвало да бъде заплатена от ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за тегленото от влекача ремарке, тъй като застрахователното събитие е възникнало на територията на Федерална Република Германия и приложим материален закон следвало да е германският. Твърди да е поканил ответната страна да заплати половината от обезщетението, но получил отказ. Поради изложените съображения моли искът да бъде уважен и претендира разноски.

Със становище, постъпило в срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва исковата претенция по основание и размер. Оспорва да са възникнали предпоставките за суброгиране на ищеца в правата на застрахования срещу застрахователя на причинителя на вредата. Поддържа, че приложимото материално право е българското, а не немското, като съгласно чл. 479, ал. 1 КЗ вредите, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по 1 задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно превозно средство. Твърди също, че претендираният размер на застрахователното обезщетение е завишен, доколкото не отговаря на действителната стойност за единица труд към датата на настъпване на събитието, както и на действително вложените количества труд и материали за възстановяване на вредите.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ.

Встъпването в правата на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, който е обезщетил увредения в изпълнение на поети от него с договор за имуществено застраховане „Гражданска отговорност“ задължения, срещу застрахователя по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента, се обуславя от осъществяването на следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане с ищеца по отношение на влекач марка „Волво“, модел „ФХ 12 420“, с рег. № ...., в срока на застрахователното покритие на който вследствие виновно и противоправно поведение на водача на същия да е настъпило застрахователно обезщетение - ПТП; заплащане на застрахователното обезщетение в полза на собственика на увредения автомобил в размер на действителните вреди; да е сключен договор за имуществено застраховане с ответника по отношение на посоченото ремарке с рег. № ..........., прикрепено към автомобила.

С доклада по делото са отделени, като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че е сключен застрахователен договор при ищцовото застрахователно дружество за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за товарен автомобил марка „Волво“, модел „ФХ 12 420“, с рег. № ...., с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; сключен договор при ответното застрахователно дружество за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за ремарке с рег. № С4712 Спорен по делото остава въпросът относно механизма на ПТП и дали е налице причинно-следствена връзка между ПТП и вредите, както и какъв е размерът на последните.

От представеното по делото Уведомление за щета от Държавна служба за пътно строителство и транспорт на Долна Саксония (с превод от немски на български език), се установява, че процесния влекач е претърпял авария на двигателя и е трябвало да бъде обезопасен от Пътна служба Вилдесхаузен.

По делото е представен документ от Поделение Олденбург (с превод от немски на български език), от които се установява, че застрахователното събитие е настъпило на 03.06.2017 г. и като виновна страна е вписано името на лицето Валери Стоянов. Установява се още, че по време на инцидента е било извършено обезопасяване на тежкотоварен камион с аварирал двигател, като услугата е на стойност 957.12 евро.

Представено е съобщение от „Лев Инс“ АД (ищцовото дружество) относно щета № 0000-1709-17-615822 до ЗД „ОЗК – Застраховане“ АД (ответното дружество)., в което е посочено, че ищцовото дружество е заплатило обезщетение на стойност 18763,55 лева по гражданска отговорност на влекач с рег. № .... АР, като в момента на събитието, влекачът е бил в композиция с ремарке с рег. № ...... ЕК, чиято задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е сключена в ЗД „ОЗК – Застраховане“ АД.

За установяване на механизма на процесното ПТП и стойността на извършеното обезопасяване на тежкотоварен камион с аварирал двигател, е назначена САТЕ.

Заключението на САТЕ изготвено от вещото лице Й. Д. Й., съдът възприема, като обективно и компетентно дадено. От същото се установява, че на база извършения анализ, съпоставяйки представените по делото писмени доказателства, механизма на настъпване на 2 процесното произшествие, е следният:

На 03.06.2017 г. около 06:10 часа, на път А28 при км. 120+ в посока гр. Бремен, отсечка: 350 CD, участък 486, Федерална Република Германия е настъпило събитие, при което влекач „Волво ФХ 12.420“, с рег. № .... АР, с полуремарке, с рег. № ...... ЕК е претърпял събитие, при което е настъпила авария на двигателя, като МПС – то е трябвало да бъде обезопасено от Пътна служба Вилдесхаузен.

Вещото лице посочва в своята експертиза, че описаното произшествие в протокол за ПТП за влекач „Волво ФХ 12.420“, с рег. № .... АР, с полуремарке, с рег. № ...... ЕК и последващото обезопасяване на пътното платно се намират в пряка и причинно – следствена връзка с настъпилото на 03.06.2017 г. събитие на път А28 при км. 120+ в посока гр. Бремен, отсечка: 305 CD, участък 486, Федерална Република Германия.

Установява се, че по делото няма данни, каква точно авария на двигателя е настъпила за влекач „Волво ФХ 12.420“, с рег. № .... АР, с полуремарке, с рег. № ...... ЕК. Констатира се, че стойността необходима за обезопасяването на влекач „Волво ФХ 12.420“, с рег. № .... АР, с полуремарке, с рег. № ...... ЕК на пътното платно към датата на ПТП е в размер на 957,12 евро или 1871,96 лева.

По делото не се спори, че съобразно Застрахователния кодекс на Република Германия застрахователят на влекача и застрахователят на ремаркето поделят половината от сумите за обезщетение за причинените от виновното поведение на водача щети - арг. чл. 59, § 2 от същия, в какъвто смисъл са и изложените от ищеца ЗК „Лев Инс“ АД твърдения.

В случая, спорните по делото въпроси касаят две групи обстоятелства, а именно: 1/ начина на определянето на размера на претендираното регресно вземане и 2/ кое е приложимото право към отговорността на страните - по мястото на настъпване на процесното ПТП /Застрахователният кодекс на Република Германия/ или по мястото на постоянно местоживеене на виновния водач /КЗ на Република България/.

На следващо място по основния спорен въпрос между страните относно приложимото право към отговорността им съдът споделя актуалната съдебна практика, застъпена в решение № 685/30.03.2022 г., постановено по в. гр. д. № 10877/21 г. по описа на СГС, Ш-Б състав, а именно: В решение на Съда на ЕС от 21.01.2016 г. по съединени дела С359/14 и С-475/14 се приема, че при пътнотранспортно произшествие, причинено от теглещо превозно средство, снабдено с ремарке, приложимото право спрямо регресния иск на застрахователя на теглещото превозно средство, който е изплатил обезщетение на пострадалия при произшествието, предизвикано от водача на това превозно средство, срещу застрахователя на тегленото при произшествието ремарке, се определя съгласно чл. 7 от Регламент № 593/2008 (Регламент „Рим I“), но ако правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на чл. 4 и следващите от Регламент № 864/2007 (Регламент „Рим II“ ) предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредите, т. е. отговорност на собственика или държателя на ремаркето, наред с отговорността на собственика или ползвателя на теглещото превозно средство за възстановяване на вредите на пострадалото лице. В тази връзка, първо следва да се определи чл. 4 и следващите от Регламент „Рим II“, а след това по чл. 7 от Регламент „Рим I“.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 ("Рим II"), освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт.

В тази връзка, с оглед настъпване на увреждането в Германия, съобразно чл. 59 от Застрахователния кодекс на ФРГ, когато влекач и ремарке от една композиция са застраховани при различни застрахователи, те са задължени да направят плащания в съотношение, пропорционално на дяловете, които трябва да платят на застрахованото лице съгласно съответния договор. След като германско законодателство предвижда разделяне на отговорността между влекач и ремарке, приложение намира Регламент (ЕО) 3 № 593/2008 на 3

Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I).

Съгласно чл. 7, ал. 2 от същия регламент, доколкото приложимото право не е било избрано от страните, договорът за застраховка се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на застрахователя.

Предвид обичайното местопребиваване на застрахователите на влекача и ремаркето на територията на Република България, именно в съответствие с българското законодателство подлежи на определяне отговорността помежду им за причинените вреди, като именно КЗ на Република България регламентира както задължението за сключване на застраховките - чл. 483 КЗ, така и обема на застрахователното покритие по тях, в т. ч. покритите рискове при застраховки „Гражданска отговорност“ от притежаване и използване на ремарке - чл. 479 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 479, ал. 1 КЗ /приложимо право съгласно чл. 7 от Регламент „Рим I“/, вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно превозно средство.