Решение № 2279 от 03.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2279 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20251100512655 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на „Групама Застраховане“ ЕАД, ответник в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – юрк. С.П. срещу решение № 17 806/04.10.2025 г. на СРС, 160 състав, постановено по гр.д. 28 162/2025 г., с което е осъдено да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД на основание чл. 411 ал.1 от КЗ и чл. 86 ал.1 от ЗЗД сума в размер на 241, 69 лв., представляваща регресно вземане, изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на 23.11.2022 г. в гр. София, на бул.

„Ботевградско шосе“, по вина на водача на л.а. „Мерцедес“ с рег. № ****, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при което са причинени щети по л.а. „Алфа Ромео Мито“ с рег. № ****, застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 15.05.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 65, 15 лв. – мораторна лихва за периода 23.05.2023 г. – 14.05.2025 г. и сумата от 600 лв. – съдебни разноски.

В жалбата са наведени твърдения, че решението е неправилно поради 1 нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, а същото се явява и необосновано. Твърди се, че съдът възприел изцяло погрешно фактите и доказателствата по делото и така е счел, че е налице основание за доплащане на застрахователно обезщетение от страна на ответника – въззивник. Изцяло погрешно било отхвърлено възражението за съпричиняване, както и че вината за настъпване на ПТП е изцяло на водача Н.Л.. Не бил установен при условията на пълно и главно доказване механизма на осъществяване на ПТП доколкото свидетелските показания били разнопосочни, както и че свидетелите били съпрузи, които имали изгода от това да заблудят ответника. Не било съобразено и изявлението на свидетелката Е.С., че не е искала да навреди на застрахователите, страни по делото. Твърди се, че неправилно било възприето като ненавременно заявеното възражение по чл. 494 ал.1 т.2 от КЗ. Не било отчетено и обстоятелството, че било платено доброволно половината от претенцията, поради причиняване на произшествието при условие на съизвършителство от двамата водачи, което се установявало от заключението на САТЕ. Иска се отмяна на решението като бъде постановено ново, с което да бъде отменено решението на СРС като бъде постановено друго, с което заявените искове бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство „Дженерали Застраховане“ АД, чрез процесуален представител юрк. Стоянова, в което са наведени съображения относно правилността на решението и искане за неговото потвърждаване.

Претендират се сторените в производството съдебни разноски.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

В първоинстанционното производство е разгледан осъдителен иск по чл. 411 от КЗ, кумулативно съединен с акцесорен иск по чл. 86 ал.1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска 2 отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност".

Страните са формирали спор относно правно-релевантните факти, подлежащи на установяване с оглед фактическия състав на регресната отговорност, касаещи механизма на ПТП и вината за неговото осъществяване.

Във връзка с така очертания предмет на спора, Софийски градски съд, IV-Д състав, намира следното:

Съобразно изслушаното заключение на САТЕ пред СРС, изготвено след събиране на гласни доказателствени средства – разпит на свидетели – очевидци, в лицето на двамата водачи на МПС, участващи в пътния инцидент е обективиран извод, че същото е извършено в гр. София, в района на магазин „Юбис“, находящ се на бул. „Ботевградско шосе“ № 80 като водачът на л.а.

„Мерцедес С 500“ предприема маневра за завой наляво от вътрешната страна кривата, а в същия момент, от лявата страна, в посока срещу л.а. „Мерцедес С 500“ се движи л.а. „Алфа Ромео Мито“ като водачът за да избегне челен удар с навлезлия срещу него автомобил се отклонява вляво, при което настъпва съприкосновение между десните страни на двата автомобила. Вещото лице, изготвило заключението инж. Й.Й. е обосновало извод, че от техническа гледна точка, причините за настъпване на процесното ПТП се изразяват в поведението на водача на л.а. „Алфа Ромео Мито“, който не е пропуснал идващия от дясната му страна л. а. „Мерцедес С 500“, както и от поведението на водача на лек автомобил „Мерцедес С 500“, който при извършване на маневра за завой наляво е преминал през вътрешната част на кривата на завоя, навлизайки в лентата за насрещно движение.

Установеният механизъм на ПТП изцяло кореспондира със събраните по делото свидетелски показания на свидетелите – очевидци, водачи на двете МПС-та, участващи в пътния инцидент, както и от констатациите на двустранния протокол, подписан от водачите на двете МПС-та.

Приносът на двамата участници в него не е отчетен от състава на СРС 3 по повод заявеното възражение за съпричиняване доколкото същото касае „намаляване скоростта на движение и да спре без да навлиза в лентата за насрещно движение, както и движение с превишена и несъобразена скорост, които са причини за настъпване на ПТП“. При ангажираните от страните доказателства, настоящият съдебен състав споделя съображенията, изложени от състава на СРС, който се е произнесъл с оглед фактическите твърдения, обуславящи възражението за съпричиняване. В тази връзка следва да бъде посочено, че възражението за принос трябва да е конкретизирано чрез посочване на фактически обстоятелства относно действията на пострадалия, които са в причинна връзка и са допринесли за увреждането, по които се е произнесъл и първоинстанционния съдебен състав. Възможно е, механизмът на произшествието и поведението на участниците в него са установени от заключението на автотехническата експертиза, но и след неговото приемане ответникът -въззивник не е въвел в предмета на спора фактически твърдения за станалите му известни от заключението други действия, обуславящи приложението на чл. 51 ал.2 от ЗЗД. Поради което, недопустимо би било съдът служебно да формулира фактически основания, различни от заявените от ответника – въззивник, касателно възражението за съпричиняване /в този смисъл решение № 69/15.03.2017 г. по гр. д. № 60171/2016 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 98/29.06.2016 г. по т. д. № 1499/2015 г. на ВКС, І т. о , решение № 66/01.06.2017 г. по т. д. № 650/2016 г. на ВКС, І т. о., решение 18/ 24.03.2021 г. по т.д. № 696/2020 Г., ІІ т. о. на ВКС/ каквито са наведените оплаквания в рамките на въззивната жалба.

Неоснователно според настоящия съдебен състав е възражението по чл.

494 ал.1 т.2 от КЗ, което е възприето като преклудирано от състава на СРС. В този смисъл обстоятелството, че двамата водачи на МПС, участници в ПТП са в брачно правоотношение е станало известно на ответника – въззивник в съдебно заседание от 30.09.2025 г. при разпит на свидетелката Е.С., водач на лек автомобил „Алфа Ромео“, която е заявила, че водачът на „Мерцедес“ – Н.Л. е неин съпруг /стр. 131 гръб в делото на СРС/. В същото съдебно заседание е участвал процесуален представител на ответника – въззивник, който до приключване на съдебното дирене пред СРС не е заявил правоизключващо възражение по смисъла на горецитираната разпоредба, което би било допустимо, съгласно чл. 147 т.1 от ГПК, а единствено се е задоволил да посочи, че двамата свидетели са съпрузи. Такова възражение е 4 наведено едва в хода на устните състезания и като такова правилно е преценено от състава на СРС като преклудирано.

Преклудирано е и възражението, че ПТП е извършено в условията на съизвършителство от двамата участници в него като заявено за първи път в рамките на въззивната жалба.

Без всякакво правно значение за спора се явява изявлението на свидетелката Серкеджиева, че не е искала да увреди застрахователите, за които във въззивната жалба са наведени твърдения, че не са взети предвид от състава на съда.

Относно размера на регресния дълг страните не са формирали спор.

Основателността на главния иск предполага основателност и на акцесорния такъв за мораторна лихва при липса на наведени каквито и да е възражения в жалбата.

Предвид което, жалбата се явява неоснователна първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. и

При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на въззиваемата страна се следва сумата от 100 евро – съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Настоящият съдебен състав констатира ОФГ в диспозитива на съдебното решение на СРС касателно изписване ищцовото дружество, в който вместо „Дженерали Застраховане“ АД е изписано ЗД „Бул Инс“ АД, която ОФГ следва да бъде отстранена от състава на СРС.

Предвид изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 17 806/04.10.2025 г. на СРС, 160 състав, постановено по гр.д. 28 162/2025 г.

ОСЪЖДА „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК 131421443 да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК030269049 на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 100 евро – съдебни разноски пред настоящата инстанция.

5

УКАЗВА на СРС, 160 състав да отстрани очевидната фактическа грешка в диспозитива на постановеното съдебно решение № 17 806/04.10.2025 г. в частта относно изписване наименованието на ищцовото дружество.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6