Решение № 2201 от 22.11.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2201 гр. Пловдив, 22.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20205330117052 по описа за 2020 година

Производството е образувано по предявени от „ДЗИ Общо Застраховане” ЕАД против Община П. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответната община да заплати сумата от 569, 40 лв., представляващо изплатено от ищеца застрахователно обезщетение и сумата от 17, 71 лв. – обезщетение за забава за периода от 28.08.2020 г. до 17.12.2020 г. , ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.12.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищцовото дружество твърди, че на 22.05.2020 г. при движение в ***, лек автомобил „БМВ Серия 6“ с рег. № ***, собственост на „КВ Холдинг“ АД, управляван от В. А. Ш., преминава през необозначен камък с големи размери, разположен на в най-дясната пътна лента на пътното платно – след Хотел „***“ в посока на движение към *** към ***. Сочи, че при преминаването на автомобила през разположения на платното за движение камък лекият автомобил спукал двете си леви гуми, като били причинени и други увреждания на превозното средство. Произшествието настъпило в срока на валидност на застрахователна полица № *** за сключена 1 застраховка „Каско +“ при „ДЗИ Общо Застраховане” ЕАД на увредения лек автомобил. Твърди, че полицата била със срок на действие от 20.12.2019 г. до 19.12.2019 г. Сочи, че за застрахователното събитие била заведена щета № ***, като с калкулация по щетата от 03.06.2020 г. били установени следните части и детайли за ремонт – гума – задна лява и гума – предна лява, на обща стойност от 569, 40 лв. с ДДС. С ликвидационен акт от 02.06.2020 г. била установена общата стойност на вредите от 569, 40 лв., която сума била заплатена на собственика на лекия автомобил с нареждане за групово плащане от 03.06.2020 г. Твърди, че причината за настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие е наличието на непремахнат и необезопасен камък на пътното платно. Поддържа, че със заплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения кредитор срещу Община П..

Сочи, че до ответника е изпратена покана с изх. № 0-92-10239/10.08.2020 г., с която му е предоставен 15-дневен срок за заплащане на сумата от 584, 40 лв., в която са включени изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски. По така депозираната покана бил постановен отказ за заплащане на претенцията. Предвид забавата на ответника претендира и присъждане на обезщетение за забава. Претендира заплащане на сторените в производството по делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община П., в който се излагат доводи за нейната неоснователност.

Твърди, че посочените в исковата молба факти и обстоятелства не отговарят на действителното положение. Счита, че не е налице причинна връзка между вредите на автомобила и настъпилото пътно-транспортно произшествие.

Оспорва водачът на автомобила да е претърпял пътно-транспортното произшествие по вина на Община П.. Поддържа, че по делото не са налице данни за скоростта на движение на автомобила и дали последната е била съобразена със състоянието на пътя и на превозното средство, при спазване на правилата, установени в разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП. Счита, че водачът на автомобила се е движил с несъобразена с пътната обстановка скорост. Твърди, че при възникване на такъв тип вреди е налице виновно поведение на водача, респ. неизправност на автомобила. Счита, че не са ангажирани доказателства, от които да се установява отговорността на ответната община на основание чл. 49 ЗЗД, като сочи, че в преобладаващия брой случаи извършването на 2 ремонтни дейности по пътното платно е извършвано от други дружества.

Твърди, че камъкът на пътното платно може да е сложен от всеки. Оспорва наличието на противоправно увреждащо действие. Моли се за отхвърляне на предявените искове, като в условията на евентуалност моли за намаляване на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Претендира присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение. Изплащайки застрахователно обезщетение последният изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.

От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, на които собственикът на процесната улица – Община П., е възложила да поддържат в изправност общинските улици и носи отговорност за бездействията на тези лица.

Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение, в който смисъл е разпоредбата на чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в правата на увредения срещу възложителя на работата, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато собственик на вещта, от която настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционнообезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност вещта, която е станала непосредствена причина за настъпване на вредоносния 3 резултат. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.

Общината като признато от правото юридическо лице (чл. 136, ал. 3 КРБ) не е деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява правновалидна воля чрез нейните органи - физически лица и носи само обезпечителногаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от общината работа.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

За да възникване регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

От представения по делото Свидетелство за регистрация, част I, се установява, че увреденият лек автомобил „БМВ Серия 6“ с рег. № *** е собственост на „КВ Холдинг“ АД.

С определението за насрочване на делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване 4 между страните, че увреденият лек автомобил „БМВ Серия 6“ с рег. № *** е бил застрахован при „ДЗИ Общо Застраховане” ЕАД по застраховка „Каско +“ със застрахователна полица № *** със срок на действие от 20.12.2019 г. до 19.12.2019 г.

По делото е представена застрахователна полица № *** за сключена застраховка „Каско +“ при „ДЗИ Общо Застраховане” ЕАД в полза на „КВ Холдинг“ АД за лек автомобил „БМВ Серия 6“ с рег. № ***.

Следователно в производството по делото е безспорно установено, че увреденият автомобил, собственост на „КВ Холдинг“ АД, е бил застрахован по силата на валидно застрахователно правоотношение по застраховка “Каско +” с период на покритие от 20.12.2019 г. до 19.12.2020 г., когато е настъпило застрахователното събитие от 22.05.2020 г.

Между страните е безспорно, като това обстоятелство се установява и от представените в производството по делото доказателства, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 569, 40 лв. на собственика на застрахованя автомобил „КВ Холдинг“ АД, като за установяване на това обстоятелство е представено платежно нареждане от 02.06.2020 г., ведно с опис към него за изплатените суми, които са преведени по банкови сметки на клиенти при „ОББ“ АД.

При застрахователното дружество е образувана щета № ***, в която са описани увредените части на лекия автомобил – задна лява гума “Michelin Pilot Sport 275” и предна лява гума “Michelin Pilot Sport 245”, като е изготвена експертна оценка на щетите, които са оценени в размер на сумата от 569, 40 лв.

Според съда в производството по делото се установява и наличието на настъпило застрахователно събитие по покрит застрахователен риск.

В производството по делото са изслушани показанията на свидетеля В.

А. Ш., който свидетелства пред съда, че си спомня за инцидент, настъпил при управление на лек автомобил „БМВ Серия 6“, който настъпил в светлата част на денонощието на *** – посока „Митници“. Сочи, че при движение на автомобила забелязал неравност на пътното платно с размери 15х15 см., като имало изровено парче асфалт, през което преминал и се спукали двете леви гуми на автомобила. Свидетелства, че се движил с разрешената скорост от около 50-60 км/ч. Твърди, че пътният участък не бил обозначен и не били 5 поставени обозначителни прегради. Сочи, че в намиращия се в близост автосервиз „Примекс“ били поставени две резервни гуми, след което гумите били сменени.

Съдът приема за достоверни показанията на този свидетел, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, като последният възпроизвежда пред съда непосредствените си възприятия досежно случилото се.

От тези гласни доказателствени средства се установява, че при движение по ***, управляваният от В.А.Ш. лек автомобил “БМВ Серия 6”, преминава през необезопасена неравност на платното за движение, от която имало изровено парче асфалт, което води до увреждане на двете леви гуми на автомобила.

Съдът намира, че осъществяването на застрахователното събитие подлежи на доказване с всички доказателствени средства, допустими по ГПК, включително и със свидетелски показания. Обстоятелството, че в случая не е съставен протокол за ПТП на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 125 а ЗДвП, не опровергава този извод на съда. Настъпването на застрахователното събитие и механизма на деянието не подлежат на установяване единствено с писмени доказателства и чрез протокол за ПТП. Напротив – константна е практиката на Върховния касационен съд, в която се приема, че обвързващата доказателствена сила на протокола за ПТП и протокола за оглед на местопроизшествието не освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието и с други доказателствени средства, например със свидетели и авто-техническа експертиза, тъй като относно наличието или не на виновно поведение на участващо в ПТП лице посочените документи нямат обвързваща съда материална доказателствена сила. В чл. 5, ал. 1 от Наредба № I-167 от 24 октомври 2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на министерството на вътрешните работи, застрахователните компании и агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства е прието, че документите, които се съставят от органите на полицията при посещение на ПТП, са: 1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2. протокол за ПТП с материални щети и 3. фотография с 6 цифров фотоапарат на разположението на МПС и повредите по тях. В разпоредбата на чл. 9 от Наредбата е установено, че за ПТП, които не са посетени на място, се издава протокол за ПТП в случаите, когато водачът е уведомил компетентната служба на МВР в срок 24 часа и е подадено писмено заявление от участника в седемдневен срок от настъпване на събитието в поделението на МВР, на чиято територия е настъпило събитието.