Определение № 141 от 14.03.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 141 гр. Разград, 14.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20243300500065 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Е. И. П. от гр.Разград против заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, №1267/28.12.2023г., издадена против нея по ч. гр. д. № 2316/2023г. по описа на Разградски районен съд в частта й за разноските, като с е твърди прекомерност на присъденото в полза на заявителя „Кредит Инс“ АД , гр.София адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева, с искане за намаляване на същото и под предвидения в закона минимум.Излагат се съображения именно за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, предвид на това ,че делото, явяващо се такова инициирано по заявление по чл.410 от ГПК не представлява такова с фактическа и правна сложност, тъй като единствено с ЕПП е депозирано посоченото по-горе заявление.

Заявителят в заповедното производство е депозирал отговор на частната жалба, с който застъпва становище за нейната неоснователност и с искане за нейното отхвърляне, с позоваване на разпоредбата на ч„л.36,ал.2 от ЗА.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Производството пред РРС по ч.гр.дело №2316/2023 г. е образувано по подадено заявление о т „Кредит Инс“ АД, чрез пълномощник адв.Р.Д. срещу длъжника Е. Иванова П. за сумите :

900,00 лв. - главница, ведно със законната лихва от 22.12.2023г. до окончателното й изплащане 108,00 лв. лева договорна лихва от 17.09.2023г. - 17.12.2023г., 13,30 лв. законна лихва за забава в периода 18.09.2023г. до 20.12.2023г., както и сумата 25,00 лв. държавна такса и 1000,00 лв. адвокатско възнаграждение, по приложен договор за правна защита и съдействие от 19.12.2023г. , като се сочи, че вземането произтича от договор за потребителски кредит „ЕКСТРА“ №ДЗ011483/17.08.2023г., сключен от разстояние между страните.

Съдът е издал заповед за изпълнение за всички претендирани със заявлението суми, №1267/28.12.2023г., вкл. и за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева.

На 30.01.2024г. частния жалбоподател Е. П. е депозирала молба до заповедния съд, заедно с приложени към нея пл.нареждания , в която е посочила, че е заплатила на дружеството всички дължими по заповедта суми, с изкл.на адвокатския хонорар в р-р на 100 лв., който счита за прекомерен предвид цената на вземането и фактическата и правна сложност на делото и по отношение на който е подала и настоящата частна жалба.

Частната жалба е допустима, тъй като по силата на чл. 413, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение подлежи на обжалване от страните в частта й за разноските и предвид срока на 1 подаването й.

Окръжният съд намира за основателен доводът в частната жалба, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно поради следното:

Минималното възнаграждение за адвокатско възнаграждение в производства за на заповед за изпълнение се определя по правилата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с ал. 2, на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В случая материалният интерес е 1 021 лв. , а половината е на този интерес е 510,50 лева.Определено по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. с т. 1 от Наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 400 лв. Процесуалният представител на заявителя е получил 1 000 лв. възнаграждение при минимално такова в размер на 400 лв. Така платеното адвокатско възнаграждение за заповедното производство е прекомерно с оглед на действителната и правна сложност на делото, предвид на това какво е същото.При положение ,че процесуалния представител на заявителя е попълнил единствено заявление по образец за образуване на заповедно производство, то този размер на възнаграждение от 1000 лева се явява прекомерен.

Съдът дължи и преценка дали да не намали възнаграждението и под този предвиден минимум от 400 лева, тъй като такова искане има направено в частната жалба.

В този смисъл съдът съобрази даденото тълкуване в решението на СЕС по дело C-438/22. , според което посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая, с оглед изяснените по-горе параметри на релевантните обстоятелства, настоящият състав определя на 300 лева следващото се пълномощника на заявителя възнаграждение.

Предвид горното, жалбата следва да бъде уважена, като атакуваната заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 2316/2023г по описа на РРС следва да бъде отменена в частта за разноските над присъдените такива в полза на заявителя от 300 лева до претендирания размер от 1 000 лева.

Делото следва да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия , при съобразяване на представените от страна на длъжника доказателства за извършено плащане на задължението по заповедта.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, №1267/28.12.2023г. издадена по ч.гр.дело № 2316/2023г по описа на Разградския районен съд в полза на заявителя за „ Кредит Инс“ АД, гр.София, ЕИК 205997727 В ЧАСТТА за присъдените в полза на дружеството разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение над размера на сумата 300 лева до първоначално присъдения размер от 1 000 лева , поради прекомерност.

Връща делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване на мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3