Решение № 143 от 03.05.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Пазарджик, 01.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20225200500221 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд В. , постановено по гр.д.№ 1086/2021 година е осъдена Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ 2 да заплати на В. В. Д., с ЕГН **********, с настоящ адрес: град В., ул. „П.” № 8, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление, за което било образувано наказателно производство № 483/2019г., по описа на РУ К. и № 1107/2019г., по описа на Районна прокуратура В., Териториално отделение К., прекратено на основание чл. 243, ал.1,т.1 във връзка с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на извършено престъпление с Постановление от 10.08.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 02.11.2021 г. до окончателното изплащане, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 310 лв., представляваща разноски в настоящото производството.

В срок постановеното решение е обжалвано от Прокуратурата на РБ,чрез нейния представител – прокурор в ТП В..

Жалбоподателят намира решението за неправилно, поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушаване на процесуални правила и необоснованост.

1

Съдът приел на база установената фактическа обстановка, че доколкото образуваното наказателно производство е било прекратено поради това, че извършеното от ищеца деяние не е престъпление, то и искът е доказан по основание и размер. Съдът не възприел направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът не възприел възраженията , направени и с писмения отговор на исковата молба и потвърдени в писмените бележки по делото.

Съгласно чл,2, т.З ЗОДОВ, обезщетение се дължи, когато наказателното производството е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление. Не било установено по делото ,че постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила. Не били изложени мотиви от съда по този довод.

Прокуратурата действала законосъобразно и съобразно правомощията й вменени с Конституцията на Република България, Закона за съдебната власт и Наказателно - процесуалния кодекс. От приложните материали по ДП било видно, че по делото е изготвена справка от МВР за датата на връчване на наказателното постановление - 23.08.2019г., лично на дееца - ищец в настоящото производство. В разпита си в качеството на обвиняем по досъдебното производство ищецът Д. потвърдил, че наказателното постановление му е връчено лично през м. август 2019г. Датата на връчване е била опровергана впоследствие в съдебно заседание от служител на МВР. На базата на така събраните доказателства Прокуратурата е изпълнила вменените й от закона правомощия. В тази връзка следва да се приложи чл.5, ал.1 от ЗОДОВ. Най - малкото, в случая, е приложим чл.5, ал.2 ЗОДОВ, тъй като ищецът също е допринесъл и е станал причина за воденото срещу него производство. Това възражение не било обсъждано от съда и липсвали мотиви.

Молят решението да бъде отменено и постановено друго , с което предявения иск – отхвърлен или присъденото обезщетение намалено.

В срок е постъпил писмен отговор.

Ответникът по жалбата я намира за неоснователна.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд установил и приел за безспорно установено, че срещу него е водено бързо производство 2

№ 483/2019г., по описа на РУ К. и № 1107/2019г., по описа на Районна прокуратура В., Териториално отделение за престъпление по чл. 343В, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, което е завършило с Постановление за прекратяване от 10.08.2020г., същото с правно основание чл. 243, ал.1, т.1 от НПК във връзка с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК поради липса на престъпление.

Налице били необходимите предпоставки по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ , а именно: 1. Повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление; 2. Наказателното производство да е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление 3. Настъпване на вреди и причинноследствена връзка между незаконното обвинение и вредите.

Постановлението за прекратяване на наказателното производство било влязло в законна сила, тъй като било връчено на В.Д. на 21.08.2020г., видно от приложената обратна разписка и не било обжалвано в срок.

Неоснователни били и възраженията за приложимостта на нормите на чл. 5, ал.1 и 2 от ЗОДОВ. Обяснението на Д. не давало основание за намаляване на обезщетението , тъй като според разпоредбите на Конституцията никой не можел да бъде осъден въз основа на самопризнание.

В проведеното пред въззивната инстанция съдебно заседание представителят на Прокуратурата ,не подържа доводите във въззивната жалба , основаващи се на чл.5 ал.1 и 2 от ЗОДОВ. Твърди , че решението е неправилно , тъй като няма данни постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство да е влязло в сила.

Представителят на ответника мотивира неоснователност на това оспорване на иска. съображенията си за

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на обжалваното решение ,за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

В исковата си молба против Прокуратурата на РБ ищецът В. В. Д., с ЕГН **********, с настоящ адрес: град В., ул. „П.” № 8, против твърди, че на 23.10.2019г., с Постановление на разследващ орган ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем по бързо производство № 483/2019г., по описа на РУ К. и № 1107/2019г., по описа на Районна прокуратура В., Териториално отделение К., за престъпление по чл. 343В, ал.2, във връзка с ал.1 от НК.

На 01.11.2019г. РП - В., ТО - К. внесла материалите по бързото производство в Районен съд - К. с предложение за освобождаване от 3 наказателна отговорност и налагане на административно наказание на основание чл. 78А от НК и било образувано наказателно дело № 339 по описа за 2019г., по което ищецът ангажирал за процесуален представител и негов защитник адвокат Е.Г.В. - АК Пазарджик и заплатил адвокатски хонорар в размер на 500 лева, в брой, съгласно Договор за правна защита и съдействие № 003765 и пълномощно, и двете от 26.11.2019 г.

След проведени съдебни заседания бързото производство било върнато на РП - В., ТО - К., която с Постановление от 10.08.2020г. прекратила БП № 483/2019г., по описа на РУ К. и № 1107/2019г., по описа на Районна прокуратура - В., Териториално отделение К., на основание чл. 243, ал.1, т.1 от НПК във връзка с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса 1 на извършено престъпление.

Твърди, че е претърпял имуществени вреди във връзка с воденото срещу него наказателно дело, които са в размер на 500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление, за което било образувано наказателно производство № 483/2019г., по описа на РУ К. и № 1107/2019г., по описа на Районна прокуратура В., Териториално отделение К., прекратено на основание чл. 243, ал.1,т.1 във връзка с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на извършено престъпление с Постановление от 10.08.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба02.11.2021 г. до окончателното изплащане.

В срок е постъпил писмен отговор.

Представителят на Прокуратурата оспорва иска по основание и размер.

Счита , че няма действително претърпени вреди, както и причинна връзка между соченото като неоснователно наказателно преследване и търпените вреди.

Прокуратурата действала в съответствие с възложените и правомощия.

Изложени са доводи за характера и тежестта на обвинението , които с оглед характера на претенцията са неотносими към спора.

Подържа се , че претенцията не е доказана по размер , договора бил нечетлив, а заплатеното възнаграждение било прекомерно.

Позовават се на разпоредбите на чл.5 ал.1 и 2 от ЗОДОВ, като конкретни доводи не са изложени. Позоваването е бланкетно.

В писмения отговор се съдържа отбелязване ,че липсват доказателства за датата , на която постанолението за прекратяване е придобило стабилитет.

В съдебното заседание представители на страните не са участвали.

4

За първи път в писмените си бележки представителята на Проктурата на РБ мотивира доводите си за приложението на чл.5 ал.1 и 2 от ЗОДОВ , като твърди ,че в ДП се съдържала справка от МВР , от която било видно, че наказателното постановление е връчено на ищеца на 23.08.2019 година.

Разпитан като обвиняем Д. потвърдил това обстоятелство.Това обосновавало приложението на чл.5 аб.1 от ЗОДОВ или евентуално ал.2 на същия тест.

За първи път също се излага и довод,че не е установено постановлението , с което наказателното производство е прекратено да е връчено на ищеца.

Изложени са доводи и относно размера , които не са относими към така заявената претенция. Такива доводи биха били относими към евентуална претенция за неимуществени вреди.

Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните , прие за установено следното:

Фактическата обстановка не е спорна между страните.

Установено е от представените по делото писмени доказателства , че е образувано бързо производство № 483/2019г., по описа на РУ К. за престъпление по чл. 343В, ал.2, във връзка с ал.1 от НК.

В рамките на това досъдебно производство ищецът е дал обяснения , че е спрян от автопатрул ,на който не е могъл да представи свидетелство за правоуправление , тъй като му е било отнето

Съставен му бил акт , че управлява без него , който му бил връчен лично през м.август 2019 година. От приложената справка е видно , че ищецът има многобройни нарушения на ЗДвП, както и на други относими към такава дейност нормативни актове. От представената справка е видно , че е отразено ,че НП 4.01.2017 година му е връчено през м.август 2019 година.

С Постановление от 01.11.2019 г. било внесено предложение за освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на основание чл. 78А от НК, въз основа на което било образувано а.н.д. № 339/2019г., по описа на Районен съд К..

В хода на това производство ищецът ангажирал адвокат Е.Б., ,като видно от приложения договор , който е ясен и четлив му е заплатил сумата от 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Представено е от упълномощения адвокат НП от 4.01.2017 година, в което е отразено ,че то е връчено лично на ищеца на 23.10 2017 година, както и същото наказателно постановление в копие , отразено ,че е връчено през м.август 2019 година. На първото е отбелязано ,че е връчено лично и е положен подпис, докато на второто няма отбелязван и липсва подпис. В проведените съдебни заседания са изяснени причините за тези противоречия , поради което съдебното производство е прекратено и делото е върнато на РП К..

5

С Постановление от 10.08.2020г. год. на Районна прокуратура К. се наказателно производство по вх. 1107/2019г., по описа на Районна прокуратура - К. (бързо производство № 483/2019г., по описа на РУ К.) е прекратено на основание чл. 243, ал.1,т.1 във връзка с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на извършено престъпление.

Постановлението е представено в заверено от страната копие и по делото няма данни за връчването му на ищеца , за да се направи извод за влизането му в сила. Не е приложена обратна разписка.

Възражение ,че постановлението не е влязло в сила не е направено в срока по чл.131 от ГПК, поради което и съдът не се занимава с този въпрос.

Разпечатката съдържа 60 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6455850b-b2d5-4805-a9c1-9348b81fd3f0