Определение № 464 от 22.06.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 464 гр. Варна, 22.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20223001000557 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.248 от ГПК.

С решение №113/06.04.2023г. съдът е потвърдил решение №57/21.04.2022г., постановено по гр.дело №58/2021г. на Окръжен съд – Разград, в частта, в която ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК 121130788, София, е осъдено да заплати на ищците Х. Р. Р., ЕГН **********, с.********, общ.*********, М. Р. М., ЕГН **********, Х. М. Е., ЕГН ********** и Ш. Р.

М., ЕГН **********, гр.*********, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния баща /съпруг/ Р. М. Е., б.ж.на гр.*********, починал на ********** в резултат на травматичните увреждания, получени на 09.09.2015г. за част от претендирания размер като е потвърдил в отхвърлителната част за претенцията до 120 000 лева за всеки от ищците, както и в частта, в която е отхвърлен иска за законна лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди, за периода от 09.09.15г. до **********

С решението въззивният съд е обезсилил акта на РОС в останалата част, в която КРИСТАЛНА ВОДА АД, ЕИК 2001337001, София и ОБЩИНА *********, БУЛСТАТ 000505821, са осъдени солидарно /ведно със застрахователя/ да заплатят на Х. А. Е., ЕГН **********, гр.*********, Х. Р.

Р., ЕГН **********, с.********, общ.*********, М. Р. М., ЕГН ********** и Ш. Р. М., ЕГН **********, от гр.*********, обезщетения за причинени неимуществени вреди, болки и страдания от смъртта на Р. М. Е., починал на ********** като в тази част исковете са оставени без разглеждане, поради несбъдване на процесуалното условие за разглеждане по същество с 1 уважаване на главния иск срещу застрахователя.

С молба от 28.04.2023г. въззивникът Община *********, чрез адв.Е.

К. е направил искане по чл.248 ГПК за допълване на въззивното решение с присъждане на страната сторените в производството съдебни разноски.

Излага, че поради прекратяване на производството спрямо този ответник, съответно основателност на въззивната му жалба, на страната се следват сторените в производството разноски за: внесена държавна такса по въззивната жалба на страната в размер на 2 600 лева както и адв.възнаграждение в размер на 6 300 лева. Твърди се, че доколкото предизвиканият спрямо тази страна правен спор е бил неоснователен, на нея се дължат сторените във въззивното производство разноски, но съдът с решението си, въпреки направеното своевременно искане, не се е произнесъл.

В срока за отговор, видно от пощенско клеймо на плика от 19.06.2023г., насрещната страна, представлявана от адв.Я. Я. от САК, е изразила становище за неоснователност на искането. Излага, че страната няма право на разноски за производството поради неуважаване на жалбата й.

Исковете срещу Общината не са били разгледани по същество, поради което страната няма право на разноски по чл.78 ГПК.

Евентуално, ищците претендират намаляване на адв.възнаграждения поради неговата прекомерност – тъй като исковете са били общо предявени срещу тримата ответници, то не може да се претендира отделно възнаграждение за всеки от тях поотделно. Молят за отхвърляне на молбата по чл.248 ГПК или присъждане на възнаграждение на страната до 1/3 от възнаграждението, дължимо за един адвокат и при съобразяване на чл.78, ал.5 ГПК.

Съдът намира, че е надлежно сезиран с молба по чл.248 ГПК – подадена от легитимирана в производството страна, чрез процесуалния представител на същата, в преклузивния срок и при основание за искането.

По същество на молбата съдът я намира за основателна поради следното:

Действително, с постановеното по спора решение въззивният съд не е присъдил на ответника и въззивник община *********, претендираните и сторени по делото разноски. Искане по чл.78 ГПК е направено с подадената въззивна жалба на страната и се поддържа за съдебно заседание с писмена молба от 01.03.2023г. /на л.154 по делото/. Представен е списък по чл.80 ГПК към същата молба, в която са описани идентични на претендираните по реда на чл.248 ГПК разноски за въззивното производство. Със същата молба от 01.03.2023г. страната изразява становище по жалбата на ищците както и по жалбите на солидарните длъжници.

Молителят установява заплащането на държавна такса по жалбата си в размер на 2 600 лева /на л.6 по делото/ по сметка на въззивния съд.

Установено е заплащането в брой на договорен адвокатски хонорар съгласно договор за правна помощ и пълномощно, приложени по делото още с 2 подадената въззивна жалба. От договора се установява заплащането в брой на пълномощника адв.възнаграждение в размер на 6 300 лева. Със списъка по чл.80 ГПК е представено извлечение от банкова сметка на пълномощника в ОББ АД в размер на уговореното.

В съгласие с изискването в т.1 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, са представени доказателства за извършване на разходите за възнаграждение на пълномощника –договор за правна помощ и разпечатка от банкова сметка с отразяване на извършения превод.

С молбата по чл.248 ГПК страната претендира единствено разноските, сторени във въззивното производство. Същите съдът намира за установени.

Отговорността за разноски по чл.78 ГПК е подчинена в гражданския процес на решаващите изводи на съда по спора. Разпоредбата на чл.78 ГПК урежда отговорността за разноски между страните по делото, поради което е без значение освобождаването на страната от такси и разноски съгласно ГПК.

Освободената от заплащане на разноски предвид затрудненото си материално положение страна, претърпяла негативен изход от съдебния процес, дължи възмездяване на разноските на противната страна. Същият извод е обоснован при разпределяне отговорността за разноски и в Решение № 130 от 04.07.2013 г. по т. д. № 669/12г. на II т.о. В случая, претендира разноски ответникът по субективно съединения евентуален иск Община *********, който иск не е разгледан по същество и е оставен без разглеждане с въззивния акт. По същество този резултат от иска следва да се приравни на прекратяване производството по делото спрямо този ответник съгласно чл.78, ал.4 ГПК.

Доколкото ответникът е участвал в производството и сторил разноски за същото, той има право на същите. Съдът съобразява и задължителната практика относно правото на евентуалния ответник на разноски – определение №185 от 21.04.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 680/2016г., I т. о., определение №83 от 19.02.2009 г. по ч.т.д.№60/2009г. на Първо т.о.; определение №77/2014г. по ч.т.дело №46/2014г. на Второ т.о.; определение №89/2010г. по ч.т.дело №752/2009г. на Първо т.о.; определение №82/2009г. по ч.т.дело №60/2009г. на Първо т.о. на ВКС - евентуалният ответник, като участник в производството, извършва процесуални действия, по които заплаща разноски, включително и за защита от адвокат; в този смисъл процесуалните му права следва да са приравнени с тези на ответника, по отношение на когото производството по делото е прекратено. Оставяне без разглеждане на евентуалния иск заличава с обратна сила последиците от предявяването му. Прекратяването на исковото производство има същото правно значение - отпадане с обратна сила последиците, които законът свързва с депозиране на исковата молба в съда. Правото на разноски за ответника не е обвързано с наличието на конкретно основание, послужило за прекратяване на производството по иска /оттегляне, отказ и др./, а единствено с действителното заплащане на такси и възнаграждения от страната по делото. При евентуално субективно съединяване на исковете събирането и 3 проверката на доказателствата, както и всички процесуални действия по главния и по евентуалния иск се осъществяват в едно производство и без последователност или разграничение във времето. В този смисъл и процесуалните права на този ответник следва да са приравнени с тези на ответника, по отношение на когото производството по делото е прекратено.

Прилагането по аналогия, съгласно чл.46, ал.2 от ЗНА, на нормата на чл.64, ал.3 от ГПК (отм.), сега чл.78 ГПК, и при претенция за разноски на евентуален ответник, в случаите на уважаване на главния и оставяне без разглеждане на евентуалния субективно съединен иск, отговаря на целта на закона. Целта на законодателя би могла да се определи като право на възмездяване на страната за разноските по извършените процесуалните действия за защита по иницииран срещу нея съдебен процес, в случаите, когато тя е била обвързана от правните последици от предявяването на иска в течение на производството по делото, но същите са отпаднали с обратна сила.

По същество, въззивният съд е приел, че предявените искове срещу Община ********* са произнесени при липса на процесуалното условие за разглеждането им по същество, поради което обезсилил решението на РОС в тази част и оставил същите без разглеждане. Доколкото, страната е взела участие по делото, независимо от недопустимо съединяване на исковете пред първата инстанция, на същата се следват сторените разноски по делото. Този резултат отговаря и на оплакванията във въззивната жалба, която прави последната основателна.

Сторените разноски са установени с представения списък по чл.80 ГПК пред въззивния съд. Едновременно с присъждането на разноските съдът дължи произнасяне и по възражението за прекомерност на уговореното адв.възнаграждение съгласно чл.78, ал.5 ГПК.

Съдът намира за основателно възражението срещу адв.хонорар, уговорен над размера по чл.7, ал.2, т.4 от ГПК, /ДВ, бр.68/2020г./ при обжалваем интерес сумарно до 120 000 лева, поради което същото следва да бъде намалено за въззивното производство на 4 000 лева /при изчислен минимум от 3930 лева/ за процесуално представителство. Не на последно място, страната би могла да бъде представлява от ю.к., за което представителство предвиденото в Наредбата за правната помощ възнаграждение /чл.37/ е около 300 лева. Не са извършвани в производството пред въззивния съд някакви допълнителни действия по събиране на доказателства, а освен това страната не е била представлявана в единственото проведено съдебно заседание с личното явяване на пълномощника. Следва за бъдат компенсирани и разноските за заплатена държавна такса в размер на 2 600 лева. Разноските следва да бъдат възложени в тежест на предизвикалата неоснователно спора страна съгласно резултата от обжалването.

С оглед на изложеното, на основание чл.248 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

4

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК решение №113/06.04.2023г., постановено по т.дело №557/2022г. на Варненски апелативен съд като ДОПЪЛНИТЕЛНО ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА Х. М. Е., ЕГН **********, гр.*********, Х. Р. Р., ЕГН **********, с.********, общ.*********, М. Р. М., ЕГН ********** и Ш. Р.

М., ЕГН **********, от гр.*********, да заплатят на ОБЩИНА *********, ЕИК 000505821, гр.*********, сторените разноски в производството, а именно: 2 600 лева държавна такса по въззивната жалба и 4 000 лева – а дв.възнаграждение за процесуално представителство пред въззивна инстанция, на основание чл.78, ал.4 вр.ал.5 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на чл.248 ГПК пред ВКС, в 1 седмичен срок от връчване препис на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5