Определение № 1 от 02.01.2024, Районен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1 гр. Монтана, 02.01.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Частно наказателно дело № 20231630201495 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.213 ал.4 от НПК.

С Постановление на Районна прокуратура - Монтана от 09.10.2023г. на основание чл.213 ал.1 от НПК във връзка с чл.24 ал.1 т.1 от НПК е направен отказ да се образува досъдебно производство във връзка с подадена жалба от В. А. К. от гр.Монтана, с изнесени в нея данни за извършено престъпно деяние по смисъла на член 323,ал.1 и чл. 216 от НК.

Недоволна от постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство К. подава жалба до Окръжна прокуратура град Монтана. Излага мотиви, че не е извършена пълна проверка по случая и че установената фактическа обстановка не отговаря на действителната.

С Постановление от 06.12.2023 година представителят на Окръжна прокуратура град Монтана е приел, че постановеният отказ за образуване на досъдебно производство от РП Монтана е правилен и законосъобразен.

В законоустановеният срок за обжалване срещу постановлението на ОП Монтана в РС Монтана е постъпила жалба от К. по реда на член 213, ал.4 от НПК. В жалбата си същата излага доводи за необоснованост на постановлението на прокуратурата.

Доказателствата по делото са писмени – приложената преписка № 1708/2023 година по описа на ОП Монтана, ведно със съдържащата се в нея пр. пр. № 3224/2023 година по описа на РП Монтана.

1

Съдът, след като се запозна със съдържанието на жалбата и провери изцяло обосноваността и законосъобразността на атакуваното постановление, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, със съдържание съответно на закона и от лице което има право да обжалва, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Относно допустимостта на жалбата следва да се отбележи следното: В разпоредбата на член 213,ал.4 от НПК изчерпателно са посочените престъпните състави по отношение на които е допустимо обжалване пред първоинстанционния съд на потвърденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство. Посочено е също така, че такова обжалване е допустимо и по отношение на тежки престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Преписката е образувана и проверка е извършена за престъпления по чл. 216 и чл. 323 от НК – като и двата текста не попадат в обхвата на допустимата проверка по член 213, ал. 4 от НПК. В жалбата си, която подава до първоинстанционния съд К. твърди, че спрямо нея и нейното имущество е извършено и престъпно посегателство по член 206 от НК – което престъпление е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК т.е. в обхвана на проверката по член 213,ал. 4 от НПК. Поради тази причина настоящият съд приема жалбата за допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По отношение на установите факти по случая, настоящият съд намира, че не е необходимо да преповтаря изчерпателно фактическата обстановка.

Същата правилно е изведена и посочена от РП и ОП в техните постановления.

Не е налице спор и по по-голямата част от обстоятелствата посочени в нея. С оглед обосноваване на своето решение настоящият съд ще изложи безспорно установените факти, които смята за съществени за правните изводи по настоящото производство: Жалбоподателката К. и свидетелят ДТ са съсобственици на имот – къща с дворно място в село ГК, общ. Ч, обл.

Монтана. Съсобствеността е възникнала следствие на наследяване от страна и на двамата на ИГД /ИГД. Жалбоподателката К. и майката на Т – ААП са сестри и дъщери на АИИ, който е син на Д. Съсобствеността освен следствие на наследяването от всеки един от двамата е възникнала и въз основа на договор за покупко-продажба отразена в Нотариален акт № ХХХ, том ІІ, дело 2

№ ХХХ от 1969 год., съгласно който ИГД продава на ПТП и ААП при равни права за двамата 6/15 идеални части от парцел ІІІ, в кв. 12 по плана на с.ГК, обл.Монтана с построена в нея плевня, която парцела цялата се състои от 1643 кв.м. Безспорно установената съсобственост между двамата на процесния недвижим имот е без реално обособени части, като всеки притежава идеални части от имота – обстоятелство, което и самата жалбоподателката изрично посочва в жалбата си. От 2008 година до 2023 година имотът бил необитаем. В началото на 2023 година ДТ се уговорил с ВГ да му продаде имота, като дори получил като капаро сумата от 4000,00 лева за това Т допуснал Г да започне почистване на имота, при което почистване последният изхвърлил голяма част от покъщнината. Започнал и ремонти дейности по къщата – излял плоча. Като разбрала за действията на Г, К. подала жалба в РУ Монтана за самоуправни действия от страна на Т свързани с продажбата на съсобствената им къщата без нейно знание и за престъпление по член 216 по отношение на движимите вещи от къщата, които били изхвърлени при почистването.

Така установените факти от фактическата обстановка са безспорни, установени въз основа на приложените в хода на проверката документи, снетите сведения от лицата, както и от изложеното в жалбите на К..

Въз основа на тези факти съдът намира, че правилно и законосъобразно РП Монтана е отказала да образува досъдебно производство, тъй като е налице гражданскоправен спор.

По отношение на претендираните престъпни посегателства по член 323 и 206 от НК следва да се отбележи, че с оглед естеството на предприетите действия от страна на Т и Г е налице специфична хипотеза на недовършен опит да се продаде съсобствен недвижим имот от един от съсобствениците, без да са изпълнени предпоставките на член 33,ал.1 от ЗС, съчетано с предприети действия по ремонтиране на процесната къща, преди изповядване на сделката. В тази специфична хипотеза законодателят е предоставил правни възможности на К. по реда на член 33, ал. 2 от ЗС да се противопостави на продажбата или да встъпи в правата на купувача. От обективна страна Т не е извършил самоуправни действия, защото не е приключил сделката по покупка-продажбата. Обстоятелството, че е допуснал Г да извършва почистване и ремонт на съсобствената му с жалпобоподателката К. къща, не 3 се явява от обективна страна действие осъществяващо състава на посочените два престъпни състава, защото като съсобственик той е имал право да извършва подобен род дейности свързани с почистване и ремонт на съсобственото му имущество. По отношение на предприетите действия от страна на Г по почистване на терена и ремонт на къщата, тъй като същият фактически не е разполагал с правно основание за тяхното осъществяване от свое име и за своя сметка, същите следва да се тренират като такива извършени от името и за сметка на Т. Отношението между Т и Г от една страна и Т и К. от друга следва да се уредят по гражданскоправен ред по реда на ЗС и ЗЗД. Правилен и законосъобразен е изводът на РП Монтана, че в конкретния случай не са осъществени престъпните състави нито на член 323 от НК, нито на член 209 от НК, нито на член 206 от НК, поради липсата и на субективната страна на тези престъпления, както по отношение на Т, така и по отношение на Г. Налице е гражданскоправен спор, който страните следва да решат по частен път пред съда.

По отношение на претендираното престъпно посегателство по смисъла на чл.216 от НК /унищожаване и повреждане на движими вещи/, следва да се отбележи, че в настоящия случай се касае до съсобственост, освен върху цитирания имот, така и по отношение на движимите вещи, находящи се в същия. За да е налице реализиран престъпен състав по цитирания текст от обективна страна е необходимо да е налице противозаконно унищожаване или повреждане на чужда движима или недвижима вещ. Предвид обстоятелството, че повредените или унищожени вещи са съсобствени на жалбоподателката и Т не е осъществен състава на член 216 от НК.

Неуредените между тях отношения свързани с движимите вещи, за които претендира К. също следва да се решат по гражданскоправен ред.

Предвид гореизложеното съдът намира, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер, поради и което не е следвало да се образува досъдебно производство, а преписката правилно и законосъобразно е прекратена на правно основание чл. 24, ал.1,т.1 от НПК.

Мотивиран от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪЖДАВА Постановление на Районна прокуратура град Монтана от 09.10.2023 година за отказ да се образува досъдебно производство като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от определение да се изпрати на РП Монтана и В. А. К. от град Монтана, общ. Монтана, обл. Монтана.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5