Решение № 3968 от 03.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3968 гр. София, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20251110213975 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

В. С. Ч. чрез адв. Л. е обжалвал наказателно постановление /НП/ №9575/25.08.2025г. на началник отдел „Оперативен контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че неправилно на водача на камиона е ангажирана административнонаказателната отговорност за снабдяване с разрешение за извършване на превоз на тежко ППС, с установеното претоварване, тъй като това било задължение на собственика. Налице било и разминаване между текстовата и цифрова част на квалифицираното деяние като административно нарушение в акта и НП, което ограничавало правото на защита на Ч.. Отделно, в АУАН и НП нямало посочване, както и ангажиране на доказателства за сертифициране на използваната електронна мобилна везна, с която е установено претоварването, както и доказателства служителите на АПИ да са преминали специално обучение за работа с такова средство за измерване. При евентуалност, моли съдът ако приеме, че е извършено нарушение, да наложи минималната санкция по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП или да квалифицира случая за маловажен и да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. Л. поддържа жалбата и моли въз основа на изложените в същата съображение, да бъде отменено НП. Допълва, че в 1 светлината на мотивите от Тълкувателно постановление №2/2025г. на ВКС, водачите на тежки ППС носят отговорност по чл.177 от ЗДвП, а не по чл.53, ал.1 от ЗП.

Претендира присъждане на разноски по списък.

Наказващият орган чрез юрк. Н. оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно по съображения, изложени в депозиран писмен отговор с вх.№346172/23.10.2025г. В същият е обосновано категорично доказаното нарушение и правилността на ангажиране на отговорността на жалбоподателя. По отношение на пледоарията на адв. Л., намира че е относимо Тълкувателно решение на ВАС от 2021г. за приложението по-благоприятния закон, в случая по-благоприятното тълкуване. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното НП на В. С. Ч. е наложена глоба в размер на 3500 лева, за това, че на 06.08.2025г. в 11:04 часа на път II-18, км 26+100 в посока с. Казичене към с.

Чепинци е управлявал и извършвал превоз на товари - фракция, според експедиционната бележка с МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка ***, модел *** с рег.№********, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на чл.8, ал.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, пр.2 от Закона за пътищата /ЗП/, вр. чл.7, ал.1, т.5, б. „в“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС.

НП е издадено въз основа на АУАН №0011047/06.08.2025г.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на обжалваното НП и изпратени от АПИ с писмо вх.№336340/15.10.2025г. писмени доказателства.

Разпитани по делото са свидетелите М. И. Н. - актосъставител и Р. И. Г. присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които при извършена проверка на водач на товарен автомобил с четири оси, превозващ фракция на 06.08.2025г. на път II-18, км 26+100 в посока с. Казичене към с. Чепинци, чрез използване на електронна мобилна везна и рулетка за 5 метра, при последователно измерване на товара по оси, установили претоварване от 15,310 тона на двойната задвижваща ос, при допустими 19,000 тона, били измерени 34,310 тона. Издали на водача билет, който той подписал и за нарушението му съставил АУАН, по който той нямал възражения. Използваната мобилна електронна везна била сертифицирана, както и проверена, за което разполагали с документи, а преди и при измерването 2 показали на водача, съответно преди работа с везната, че е занулена, а след това и измерения товар по оси. Самите те били преминали специално обучение за работа с везната и притежавали сертификат.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – частично основателна.

При проверка на съставения АУАН, въз основа, на който е издадено обжалваното НП, съдът установи наличие на предписаното съдържание по чл.42 от ЗАНН. Актът е съставен при спазване на изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН и връчен по реда на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Актосъставителят е оправомощено лице със заповед №РД-11-97/29.01.2025г. и №РД-11-745/17.06.2025г.

При проверка на НП се установиха задължителните реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, овластен със Заповед №РД-11-560/02.05.2025г. на председателя на УС на АПИ.

Съдът не установи различия в текстовото описание на нарушението между АУАН и НП, както и правната квалификация на деянието като административно нарушение.

Що се касае до изискването на жалбоподателя за посочване на доказателства за сертифициране и годността на електронната мобилна везна и рулетка, посредством които е установено претоварването, това не е част от задължителното съдържание на АУАН и НП, което да пречи на наказаното лице да разбере какво нарушение е извършил и за какво е наказан.

Констатациите в акта и НП за превоз на товар с ППС и установено претоварване от 15,310 тона на двойната задвижваща ос, при допустими 19,000 тона, а измерени 34,310 тона, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на чл.8, ал.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ категорично се установиха от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира като единни и незаинтересовани. Тези показания се потвърдиха от материалите към АНП и не се оспорват от жалбоподателя.

Безспорно е също, че жалбоподателят не е собственик на ППС, а е шофьор на същото, назначен по трудов договор, за което са приложени съответните писмени доказателства.

Според мотивите в Тълкувателно постановление №2 от 08.10.2025г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 5/2023г., Първа и Втора колегия на ВАС, лицата, задължени да поискат разрешение за движението на тежки ППС от администрацията, управляваща пътя, са техните собственици или лицата, извършващи превоза, в 3 качеството им на лицензирани превозвачи, поради което субекти на нарушението п о чл.53, ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП могат да бъдат физическите лица, които са собственици на тежки ППС, или превозвачи, регистрирани по съответния ред, както когато наредят превоза, така и когато са фактически извършители, т. е. когато управляват лично ППС от посочения вид. Когато обаче едно физическо лице управлява тежко ППС, т. e. осъществява неговото фактическо управление по силата на трудов договор, сключен със собственика на ППС или превозвача, то няма задължение да поиска от собственика на пътя или от администрацията, управляваща пътя, на основание чл.15, ал.3 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ, да бъде издадено разрешение за движението на ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, съгласно чл.8, ал.2 или да заплати съответната такса в случаите на чл.14, ал.3 от наредбата. След като такъв водач на ППС не е задължен да подаде заявление за издаване на разрешение за осъществяване на движение на ППС от посочената категория, той не следва да носи отговорност чл.53, ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП. Противното би означавало водачът на ППС, работещ по трудов договор, да носи административнонаказателна отговорност за виновното поведение на друго лице-на неговия работодател-собственик на ППС или превозвач, който не е поискал и не е получил необходимото разрешение. Това би противоречало на основания принцип, визиран в разпоредбата на чл.24, ал.1 от

ЗАНН, според който административнонаказателната отговорност е лична и всеки отговаря за собственото си виновно поведение.

Пак съгласно това Тълкувателно постановление, водачът на тежко ППС, когато не е собственик на същото или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза, а извършва единствено фактическите действия по неговото осъществяване въз основа на задълженията си по трудов договор, сключен с някое от тези лица, следва да отговаря само по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП за допуснато нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП и не носи отговорност по чл.53, ал.1, т.2 ЗП за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ ЗП.

Съгласно Тълкувателно решение №8/16.09.2021г. на ВАС по тълк. д. №1/2020г., ОСС, І и ІІ колегия, при липса на съществено изменение на съставомерните факти в НП, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т. е. има правомощие да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя НП.

Такъв е и настоящият случай, при който не се налага съществено изменение на съставомерните факти за квалифициране на стореното от жалбоподателя като административно нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, според която разпоредба, движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които 4 не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Именно това задължение жалбоподателят не е спазил, като е управлявал ППС с натоварване на осите, надвишаващо нормативните изисквания. В негово присъствие, на място при проверка с електронна мобилна везна е установено претоварване от 15,310 тона на двойната задвижваща ос, при допустими 19.000 тона, а измерени 34,310 тона. Жалбоподателят е подписал издадения от измерването с мобилната електронна везна билет и същият е прикрепен към АУАН, които обстоятелства Ч. не оспорва. Използваната средство за измерване – везна DFW-KR №118844 е от одобрен тип и преминала успешно проверка на 14.04.2025г., което означава, че е технически годна и изправна да се използва при измерване на датата на установяване на нарушението – 06.08.2025г., а това се отнася и за използваната рулетка D I N 50049-2.1, удостоверено чрез Удостоверение за одобрен тип везна №06.07.4603:07.07.2006г., протокол за проверка №000029-18738/14.04.2025г. и сертификат за съответствие на рулетката.

Съгласно чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП /редакция към датата на деянието, като поблагоприятна от настоящата/, наказва се с глоба от 500 до 3000 лева водач, който, без да спазва установения за това ред управлява ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Предвид, че по приложената санкционна разпоредба на чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от ЗП, съобразно установеното нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, пр.2 от Закона за пътищата /ЗП/, вр. чл.7, ал.1, т.5, б. „в“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ се предвижда наказание от 1000 до 5000 лева, безспорно е, че спрямо приложимата санкционна разпоредбата на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП /редакция към датата на деянието/ за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП представлява приложение на закон за по-леко наказуемо административно нарушение.

На осн. чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН обжалваното НП следва да бъде изменено, като се приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, съответно деянието да се квалифицира като административно нарушение на 139, ал.1, т.2 от ЗДвП, извършено от жалбоподателя, на който да се наложи глоба по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП в редакция към датата на деянието – 06.08.2025г., която е по-благоприятна, тъй като предвижда по-нисък размер на санкцията от настоящия, на осн. чл.3, ал.2 от ЗАНН. При определяне на размера на глобата, съдът съобрази липсата на доказателства за извършвани други такива нарушения от Ч., като стореното от него се явява първо нарушение и при съблюдаване на принципа по чл.27, ал.2 от ЗАНН, на него следва да се определи минималния размер на глобата от 500 лева.