Решение № 110 от 09.03.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Смолян, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20225440100895 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът В. С. Б. от гр. Смолян е предявил срещу *** „****“ при *** иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 З***, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 701,82 лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд при ответника, при сумарно изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време за времето от 01.03.2019 г. до 09.09.2022 г.– датата на подаване на исковата молба.

Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното: съществуващо служебно правоотношение между страните, по което ищецът изпълнява длъжността Командир на екип в група „***“ на районна служба *** при ГД*** *** ***.Мястото на работа на ищеца през последните четири години е различно, но все при ответника. Предвид характера на заеманата длъжност, същият е полагал труд на смени с различно място на работа при ответника, при 24-часов режим, съгласно графици при сумарно отчитане на работното време на тримесечие. Всяка от смените е с продължителност от 12 часа, като е полаган труд и през нощта /22.00 ч. – 06.00 ч./. Отчитането на положения от ищеца труд става сумирано чрез съответните протоколи, изготвени от *** Смолян за всяко тримесечие. За периода 01.03.2019 г. до 09.09.2022 г. ищецът е положил над 1900 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1.143 е над 2200 часа дневен труд. След превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд се явява разлика в часовете положен допълнителен труд, който не е заплатен, а същият представлява извънреден/допълнителен/ труд, за който се дължи възнаграждение. В рамките на исковия период 01.03.2019 г. до 09.09.2022 г. – ищецът има отработен нощен труд и през официалните празници, които след приравняването им към дневен труд се равняват на два часа допълнителен труд, подлежащ на плащане на 200 %. При изчисляване на положения извънреден труд, съгласно часовите ставки за времето на полагането му в т.ч. по време на официални празници за исковия период се получава сумата от 2500 лв. неизплатено възнаграждение за положения извънреден труд/допълнителен труд/, което възнаграждение не е изплатено доброволно на ищеца до момента. За забавата ищецът не претендира лихва, но желае изплащането на полагащото му се възнаграждение, тъй като е отработено и дължимо. Съгласно разпоредбата на чл. 176 от З***, брутното месечно възнаграждение на 1 държавните служители в *** се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. В чл. 178, ал. 1, т. 3 З*** е предвидено изплащане на допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд, какъвто труд съгл. чл. 179, ал. 1 от З*** полага ищеца. Според нормата на чл. 187, ал. 9 от З*** редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период 2019-2022г. са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. отм., Наредба № 8121з-36/07.01,2020г. отм.. Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г. отм. и Наредба № 8121з1353/15.12.2020г., издадени от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда и организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители. Текста на чл. 3, ал. 3 на всички наредби гласи, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 06,00ч, като работните часове нощен труд не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби липсват норми, съответстващи на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от предходно действащата Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., която гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00ч. и 6,00ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В закона има празнота по въпроса за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители. Тази законова празнота следва да бъде преодоляна по правилото на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, като съдебната практика прима, че следва субсидиарно да се приложи КТ и по специално Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ от 26.01.2007г./, в чл. 9, ал. 2 от която е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове следва да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Претендира присъждане на деловодните разноски. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който счита иска за частично допустим. В случая се претендира период, който надвишава определения като максимален такъв от три години, което е недопустимо. Признава фактите, че в процесния период ищецът е работил на посочената длъжност по служебно правоотношение на дневни и нощни смени, при сумирано изчисляване на работното време. Оспорва исковете както по основание, така и по размер, като неоснователни и недоказани. Възразява, като твърди, че по отношение на служителите на *** не е приложима НСОРЗ, а само З*** и подзаконовите му нормативни актове. Оспорва ищецът да е работил извън установеното работно време /график на дежурство/. Нощният труд е уреден в чл. 187, ал. 1 и 3 и чл.179 З***, както и в чл. 3 от Наредбите № 8121з-776/29.07.2016 г. и последвалите такива от 07.01.2020; 21.10.2020 и 15.12.2020 г. на министъра на вътрешните работи, предвиждащи при 5- дневна работна седмица нормална продължителност на работното време през нощта – 8 часа. Счита, че чл. 9 от НСОРЗ е неприложим по отношение на държавните служители – полицейски органи, които имат специален статут и възнаграждението за нощния им труд се урежда в З***. Твърди, че в З*** е направено разграничение между нощния и извънредния труд и начина на заплащане е уреден съответно за нощния труд в заповед на МВнР, а на извънредния – в закона. Твърди, че претендираният от ищеца нощен труд не е извънреден, тъй като не е полаган извън установеното работно време и опредЕ.та продължителност на нощния труд в чл. 187 З*** и чл. 3 от Наредбите № 8121з в посочения период. Не е положен нито извънреден дневен труд, нито извънреден нощен труд от ищеца. Моли иска да бъде отхвърлен. Счита, че след промяната 10.07.2020 г. в З*** коефициента за преобразуване на нощните часове в дневни е 1, поради което и няма празнота. Претендира за разноски В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. *** поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Адв. *** моли да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., тъй като осъществената от нея адвокатска защита е безплатна.

Ответникът представляван от гл. юр. ***, моли предявения иск да бъде отхвърлен по съображенията, развити в писмена защита.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и в отговора на ответника и като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа 2 страна:

Няма спор между страните и видно от служебната бележка на л. 4, издадена от ответника, че ищецът работи по служебно правоотношение с ответника в процесния период, като до момента изпълнява длъжността Командир на екип в група *** в Районна служба **** - Смолян при РД*** - Смолян при ГД*** при *** – *** и полага труд на смени.

От заключението по назначената СИЕ се установява, че ищецът като държавен служител в системата на *** работи на 12-часови смени, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време. За периода 01.03.2019 – 09.09.2022 г. е положил нощен труд общо 1960 часа, от които 84 в официални празници /245 нощни смени/, които часове са заплатени, без да бъдат превърнати нощните часове труд в дневни по методиката на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. След приравняването на часовете нощен труд в дневен по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се получават 2240 часа. Разликата от 280 часа отработен нощен труд на стойност 2 701,82 лв. не е заплатена на ищеца.

Съдът кредитира заключението на ВЛ като обективно и компетентно изготвено, същото е съобразено с нормативната уредба и с представените по делото доказателства и не е оспорено от страните.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 З***, за заплащане на положен нощен труд в процесния период, след преизчисляването му в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението.

Безспорно се установи, че ищецът е работил в процесния период по служебно правоотношение с ответника. От заключението по СИЕ безспорно се установи също, че в посочения период от време същият е положил нощен труд общо 1960 часа, които не са начислени и заплатени след преобразуването им в дневни.

Съдът приема, че КТ и подзаконовите му нормативни актове намират субсидиарно приложение по отношение на работещите по служебно правоотношение по З***.

В чл. 187, ал. 1 З*** е регламентирано, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в *** е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като съгл. ал. 3 работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на 24 - часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Съгласно чл. 187, ал. 9 З*** редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано 3

ДВ, бр. 59 и влязло в сила на 29.07.2016 г./. С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г./, която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена.

Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./.