Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 668 от 26.05.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 765/2026
Вид
Решение № 668
Подписан
26.05.2026
В сила
29.06.2026
Състав
Мариана Христова

Цитирани разпоредби

  • чл. 274-278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274-278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274-278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274-278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274-278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 - 55 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 - 55 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 - 55 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 - 55 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 - 55 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 - 55 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 - 55 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 - 55 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 - 55 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 - 55 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 - 55 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 - 55 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 - 55 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 2 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 - 55 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 - 55 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 - 55 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 - 55 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 - 55 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 28б · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл. 36 · Закон за пощенските услуги
  • чл. 13, ал. 4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 21 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 141, ал. 5 · Търговски закон
  • чл. 7, ал. 2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 668 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Х.а като разгледа докладваното от Мариана Х.а Търговско дело №

20261100900765 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 274-278 ГПК.

Образувано е по жалба на П. Е. Х. – управител на "ВЕРМАНС" ООД, ЕИК 205393239, срещу Отказ № 20260403151329-2/09.04.2026г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, постановен по Заявление А4 с вх. № 20260403151329/03.04.2026г., с което е поискано вписване на промени в подлежащи на вписване обстоятелства по партидата на търговско дружество "ВЕРМАНС" ООД, ЕИК 205393239, а именно: заличаване на П. Е. Х., вписан като управител на дружеството.

С жалбата инвокира доводи за незаконосъобразност на отказа, свеждащи се до наличие на всички изисквания по закон за удовлетворяване на заявлението, включително били приложени всички доказателства установяващи съществуването на заявените за вписване обстоятелства, по-конкретно – уведомление за напускане на управител по чл. 141, ал. 5 ТЗ, изпратено до адреса на управление на дружество чрез писмо с обратна разписка, което е редовно връчено на 10.03.2026г., на която дата е върнато с отбелязване:

„непотърсено“, и от което редовно уведомяване е изтекъл повече от 1 месец.

Изразява се несъгласие и с вторият мотив за отказ. Възразява, че первалутиране на размеря на дяловете, с които съдружниците участват в капитала на дружеството от лева в евро се извършва единствено и само от общото събрание на съдружниците, а не от управителя на дружеството.

Претендира отмяна на постановения отказ и даване на указания до длъжностното лице по регистрация да предприеме вписване на обстоятелството, заявено с процесното заявление.

Регистърният орган е депозирал отговор на жалбата (имащ характер на становище), в който се излагат идентични съображения с тези в обжалваният отказ.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в преклузивният 7-дневен срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол отказ за издаване на охранителен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

1

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ (при първоначално вписване или промяна на фирмата); дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; платена ли е дължимата държавна такса.

Проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистърното производство е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за вписване обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона. Характерът на тази проверка следва от охранителния характер на регистърното производство. Формалната проверка, която извършва длъжностното лице е свързана с преценка за външна редовност на представените документи и се извършва чрез съпоставка на заявените от заявителя обстоятелства с приложените към заявлението документи, за чието наличие длъжностното лице следи служебно съгласно чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, с изискванията по Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ.

Предмет на регистърното производство, образувано по процесното Заявление А4 с вх. № 20260403151329/03.04.2026г. е искането на П. Е. Х. по електронната партида на дружеството "ВЕРМАНС" ООД, ЕИК 205393239 водена в ТРРЮЛНЦ-АВ, да се впиеш променя, съставляваща заличаването й като управител на дружеството.

В подкрепа на това му искане заявителят е ангажирал писмено уведомление, изхождащо от него и адресирано до "ВЕРМАНС" ООД, ЕИК 205393239, с което се отправя искане да бъде освободен от длъжност и заличен, като управител на дружеството. Приложен е системен бон издаден от "Български пощи" ЕАД, за приемане на пратка от П. Е. Х., както и копие - лицева част от пощенски плик, ведно с известие за доставянe, от които се установява, че уведомлението е било изпратено по пощата до "ВЕРМАНС" ООД, ЕИК 205393239, на адрес: гр.София, ул. „Цар Освободител“ № 8, ет. 3, като писмото е върнато с отбелязване: „непотърсено“. Приложени са към заявлението и декларация по чл. 13, ал.

4 ЗТРРЮЛНЦ и пълномощно.

Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ управителя на дружеството има право да прекрати едностранно представителното правоотношение, което е възникнало между него и дружеството, което представлява, като единствената предпоставка, за да бъде надлежно упражнено това право и да породи правни последици по прекратяване на представителната власт на избрания управител е отправяне на писмено уведомление от управителя до дружеството. Съобразно задължителните указания по прилагане и тълкуване на закона, дадени в т. 4 на ТР № 1 от 31.05.2023 година по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ВКС, ОСТК, от разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ безспорно следва, че писменото уведомление на управителя за заличаването му се отправя до дружеството. Уведомлението следва да бъде изпратено на адреса на управление на дружеството или на адреса за съобщения, ако 2 дружеството има обявен такъв или съответно – на електронния му адрес. Връчването може да се извърши по всички допустими способи, каквито са връчването по пощата с обратна разписка, с нотариална покана, чрез частен съдебен изпълнител.

Заради съществените неблагоприятни последици, които могат да настъпят за дружеството при заличаването на управителя по реда на чл. 141, ал. 5 ТЗ, следва да съществуват гаранции, че уведомлението на напускащия управител ще достигне реално до дружеството, за да организира то своевременно устройствените си дела. Единствената предвидена в чл. 141, ал. 5 ТЗ гаранция за това е писмената форма на уведомлението. Не е установено в дружествения договор на "ВЕРМАНС" ООД, ЕИК 205393239 да е предвиден конкретен способ на връчване/получаване на писмени изявления от посочения характер. В закона не са предвидени конкретни органи или лица, чрез които да бъде получено уведомлението, с оглед различната вътрешна организация на дружествата. В зависимост от избрания начин на уведомяване това могат да са лица от канцеларията, натоварени с деловодни функции; лица с достъп до кореспонденцията, получавана по електронен път, друг управител, съдружник и изобщо всяко лице, което е съгласно да приеме уведомлението от името на дружеството.

В процесният случай безспорно П. Е. Х., в качеството си на управител на дружеството, е отправил уведомление с адресат дружеството, с обективирано искане да бъде освободен от длъжност и заличен, като управител на основание чл. 141, ал. 5 ТЗ. Избраният способ на връчване ечрез "Български пощи" ЕАД, с писмо с обратна разписка.

От представените със заявлението писмени документи обаче не се установява, че пратката е доставена и получена от дружеството. За да е надлежно връчването по пощата не е необходимо то да е извършено лично на получателя. Редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 38 – 55 ГПК, както и съобразно специалния закон – чл. 36 от Закона за пощенските услуги.

Доставката на препоръчани пощенски пратки е услуга, подробно регламентирана с Общите условия на Договора с потребители на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от "Български пощи" ЕАД /ОУ на ДПУПУППП/ – чл. 44 и чл.

53. Задължение на доставчика е да връчи пратката на посочения адрес на юридическото лице в деловодството или на упълномощен служител. При доставяне на препоръчани пощенски пратки с известие за доставяне, получателят подписва известието, попълва датата на получаването и другите необходими реквизити и го предава на пощенския служител.

"Български пощи" ЕАД го връща за доставяне на подателя като препоръчана пратка.

Съгласно чл. 51, когато получателите на пощенски пратки, пощенски колети и пощенски парични преводи са сменили адреса си, пратките и пощенските парични преводи се препращат служебно на новия им адрес, ако е известен на пощенската служба. В тези случаи получателите заплащат цената на услугата по препращането. Чл. 53 предвижда, че пощенски пратки, които не могат да бъдат доставени поради това, че: не са потърсени в определения срок; получателите отказват да ги получат или да заплатят сумата на наложения платеж; заминали са на неизвестен адрес; непознати са на посочения адрес или са починали; посоченият адрес е недостатъчен или не съществува, се връщат веднага на подателите. В предвидените в ОУ хипотези – ако получателят не бъде открит на адреса, може да бъде оставено писмено служебно известие в пощенската кутия, с покана получателят да се яви в пощенската служба. Оставянето на известие в пощенската кутия от пощенския оператор не е равнозначно на връчване, т.к. няма законодателно предвидена фикция, че непотърсената пратка е връчена.

Редовността на връчването се обуславя от изпълнение на предвидените в Общите условия изисквания. Договорът се счита изпълнен: а) с доставянето на пощенските пратки, пощенските колети и изплащането на сумите по пощенските парични преводи или трансфера им по посочените сметки; б) с връщането на подателите на недоставените 3 пощенски пратки, пощенските колети или сумите по пощенските парични преводи.

В процесният случай, пратката по избрания начин за връчване – чрез "Български пощи" – с писмо с обратна разписка, не е доставена на дружеството - адресат, т.к. съгласно отразеното тя се е върнала като "непотърсена". Доколкото посочената причина за невръчване на пратката е непотърсването й от получателя в определения срок, не може да се приеме, че уведомлението е редовно връчено. Редовността на връчването чрез пощенска пратка се удостоверява с обратна разписка, подписана от получателя или от лице, което има право да получи пратката съгласно чл. 50, ал. 3 ГПК. Ако пратката е върната, като непотърсена, се прилагат правилата за залепване на уведомление и фикция за връчване – чл. 50, ал. 2 и ал. 4 ГПК. Съгласно чл. 50, ал. 1 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. В случай че търговецът е напуснал адреса си и не е вписал нов, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Основна предпоставка за приложението на чл. 50, ал. 2 ГПК е търговецът да е напуснал адреса си, вписан в ТРРЮЛНЦ. Това обстоятелство не може да се приеме за удостоверено в случая с приложените към заявлението пощенски плик и известие за доставяне, т.к. за да се приложи тази фикция е нужно лицето, което е посетило адреса, да е удостоверило еднозначно, че търсеният субект е напуснал същия. Подобно удостоверяване в случая не е налице, като вписването на констатацията: "непотърсено", не би могла да го замести. От представените писмени доказателства не се установява, че на адреса на управление на дружеството е било залепено и уведомление по смисъла на чл. 50, ал. 4 респ. чл. 47, ал. 1 ГПК, за да може да се приеме, че връчването на уведомлението е осъществено в съответствие с разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК. Само връщането на пратката като непотърсена не е достатъчно за приложение на тази фикция.