Решение № 300 от 07.10.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. П., 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20241230100247 по описа за 2024 година

Производството е образувано по молба от адв. М. В. М. от АК-П., с адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, в качеството му на пълномощник на Т.

Б. С., ЕГН: **********, с адрес с. Б., общ. П., ул. „А.“ № 14 и съдебен адресат по делото гр.

П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:

202513690, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от управителя П.Б.Д..

Ищецът твърди, че е страна по Договор за паричен заем № 4855510/21.07.2023 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който получава заемна сума в размер на 1 600 лева. Сочи, че във вр. с чл. 4 от процесния договор, е сключил с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство № 44855510/21.07.2023 г., с който да бъде обезпечен сключеният договор за заем, като възнаграждението за поръчител е в размер на 1 200 лева.

По отношение на договора за паричен заем, сключен с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ищецът твърди, че същият е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като противоречи на конкретно посочени в молбата императивни разпоредби на ЗПК – чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4, във вр. с чл. 22 ЗПК. Поддържа, че в процесния договор за паричен заем е посочена абсолютната стойност на годишния процент на разходите, без да е разписана ясна методика на формирането му по договора, както и че не е ясно как се съдържа посочената годишна лихва и как е изчислена по отношение на общия ГПР. Сочи, че е налице заблуждаваща търговска практика. Навежда, че заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита, като доколкото сключването на договор за поръчителство е въздигнат като елемент от сключването на договора за паричен заем, е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Релевира, че ответните дружества са свързани лица и чрез договора за поръчителство се цели допълнително оскъпяване на договора за кредит.

В условията на евентуалност, твърди, че клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем, сключен с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, предвиждаща сключването на договор за поръчителство като условие за сключване на договора за паричен 1 заем, е нищожна, като противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и защото противоречи на конкретно посочени в молбата императивни разпоредби на ЗЗП. Излага съображения, че процесната клауза е неравноправна такава, тъй като нарушава принципа за справедливост и необлагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Същата предвижда заплащането на сума, която е необосновано висока, с което се нарушава принципът на добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните. На следващо място твърди, че цитираната клауза от договора е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като не е индивидуално уговорена.

По отношение на договора за предоставяне на поръчителство, сключен с ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД, ищецът твърди, че същият е нищожен, поради накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, а именно нарушава принципа за добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения и принципа за справедливост и съразмерност, както и необлагодетелстване на едната страна за сметка на другата, води до значителна нееквивалентност на насрещните престации. Сочи, че процесният договор е неравноправен по смисъла на чл. 143 ЗЗП, същият предвижда заплащането на възнаграждение, което е в необосновано голям размер, и което е допълнително възнаграждение на кредитодателя, като по този начин се заобикаля закона и по-конкретно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Релевира, че заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като е пряко свързано с договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и е следвало да бъде включен в ГПР.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме, че Договор за паричен заем № 4855510 от 21.07.2023 г., сключен с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл.

19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл. 4 от Договор за паричен заем № 4855510 от 21.07.2023 г., сключен с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП; както и да приеме, че така сключеният Договор за предоставяне на поръчителство № 4855510 от 21.07.2023 г. с „Файненшъл България“ ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 19, ал.

4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, депозира отговор, в който изразява становище за недопустимост на така предявения иск. Сочи, че задълженията по процесните договори са прехвърлени изцяло с всички привилегии и обезпечения по силата на Договор за цесия на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД при условията на чл. 99 от ЗЗД. Твърди, че към настоящия момент „Файненшъл България“ ЕООД не е носител на материалното спорно право и не е надлежна страна в производството. Алтернативно оспорва твърденията на ищцовата страна, че процесният договор за предоставяне на поръчителство противоречи на добрите нрави, като счита същите за недоказани, изтъква основния предмет на дейност на ответното дружество и свързания с това очакван финансов резултат. Сочи, че обявяването на нищожността на договора за предоставяне на гаранция на основание чл. 19, ал. 4 ЗПК, е неотносимо към процесния договор, тъй като последният не е потребителски, поради което твърденията за нищожност на договора на основание ЗПК са ирелевантни. Поддържа, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е разход по кредита, а е насрещна престация срещу задължение за обезпечаване на кредит. Моли съда да отхвърли изцяло ищцовите претенции, като неоснователни и недоказани. Претендира сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцовата страна.

В срока предвиден за това, ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, също депозира отговор, в който изразява становище, че дружеството не е надлежна страна в производството, тъй като задълженията на ищеца по процесния договор са погасени от „Файненшъл България“ ЕООД по силата на договор за гаранция и дружеството е встъпило в правата на удовлетворения кредитор.

Изразява становище за неоснователност на предявените претенции.

Навежда, че процесният договор за паричен заем е действителен и е в пълно съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК.

Поддържа, че нормата на чл. 11, т. 10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит 2 да е посочен математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР, нито да бъдат нарочно изброени разходите, които формират ГПР, а да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Твърди, че ГПР по договора е изчислен съобразно изискванията на чл.

19, ал. 2 ЗПК и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което не е налице заобикаляне на материалноправните изисквания на последната законова разпоредба. Оспорва ищцовите твърдения, че за да бъде отпуснат кредита е необходимо да се сключи договор за поръчителство с избрано от заемодателя дружество, като посочва, че изборът на обезпечение е зависел изцяло от волята на ищеца. Счита за неоснователни и твърденията, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в ГПР по договора за паричен заем не е включено възнаграждението по договора за поръчителство.

Моли съда да отхвърли изцяло ищцовите претенции, като неоснователни и недоказани.

Претендира сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцовата страна.

Ищецът в допълнителна молба изразява становище, че наличието на правен интерес за предявяване на исковете за нищожност на процесните договори се обуславява от факта, че същите са субектите, с които са сключени договор за паричен заем и договор за поръчителство и именно те се явяват надлежни ответници.

В проведеното по делото съдебно заседание страните не се явяват и представляват.

От процесуалните представители на същите са постъпили писмени становища, с които поддържат и молят за уважаване на исковата претенция, респ. оспорват и молят за нейното отхвърляне.

П.кият районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между ищеца и "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК: 131576434 бил сключен Договор за паричен заем № 4855510 от 21.07.2023 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 1 600 лева. Кредитът бил отпуснат при следните условия: на 28 седмични вноски, с фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,00 %, при ГПР 48,90 % и общ размер на всички плащания 1 790,74 лева.

Между ищеца и "Файненшъл България" ЕООД пък бил сключен договор за предоставяне на гаранция № 4855510, с който ищецът възлага на ответника да отговаря солидарно с него пред "Изи Асет Мениджмънт" АД, по изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем.

С оглед на това, между ищеца и "Изи Асет Мениджмънт" АД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума, а между ищеца и "Файненшъл България" ЕООД валидно правоотношение по договор за поръчителство за плащане в полза на кредитора, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения.

"Изи Асет Мениджмънт" АД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно разпоредбите на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т.7-9 от ЗПК , договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

С исковата молба като предмет на процеса е въведен и друг договор - за предоставяне на поръчителство, по отношение на който се твърди, че също е нищожен, който следва да бъде обсъден, за да се прецени дали действително е предвиден в противоречие със 3 специалния ЗЗП.