Определение № 491 от 13.05.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 491 гр. София, 09.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Георгиева

Членове:

Даниела Росенова

Красимира Райчева като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно частно наказателно дело № 20241000600580 по описа за 2024 година Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.440 НПК.

Образувано е по частна жалба на осъдения Н. Л. Д. срещу определение № 196 от 19.04.2024г. на Окръжен съд гр.Враца, постановено по ЧНД 255/2 4г., с което съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода Н. Д. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ от 13 /тринадесет/ години и 4/четири/ месеца, наложено му по НОХД №167/2014 по описа на ОС-Видин за престъпление по чл.199 ал.2 т.2 от НК с остатък 9 /девет/ месеца и 26 /двадесет и шест/ дни.

В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение, което според жалбоподателя било постановено въз основа на незаконосъобразен доклад от страна на затворническата администрация. В същия били включени 8 бр. заповеди за наложени му дисциплинарни наказания, последната от които с дата 28.03.2023г. в нарушение с чл.100 от ППЗИНЗС. Изтъкват се доводи за наличие на предпоставките на чл.70 ал.1 от НК, включително липса на наказания за извършени нарушения в едногодишен срок от последното наложено такова. В заключение се прави искане първоинстанционното определение да бъде отменено, а молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване да бъде уважена.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените в частната жалба доводи, намира за установено следното:

Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С определение от 19.04.2024Г. на ОС-Враца , постановено по ЧНД 255/24г., съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода Н. Д.

1 за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ от 13 /тринадесет/ години и 4/четири/ месеца, наложено му по НОХД №167/2014. по описа на ОС-Видин за престъпление по чл.199 ал.2 т.2 от НК с остатък 9 /девет/ месеца и 26 /двадесет и шест/ дни.

Първата инстанция е обсъдила всички доказателствени материали, съдържащи се в затворническото досие на осъдения, както и представените в съдебно заседание и е преценила неговото поведение към режима в местата за лишаване от свобода, като е счела, че не са налице всички предпоставки за уважаване молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.

Този извод е правилен и законосъобразен и се споделя от настоящият въззивен състав.

Понастоящем лишеният от свобода Н. Л. Д. изтърпява наказание

„лишаване от свобода“ в размер на 13 /тринадесет/ години и 4/четири/ месеца, наложено му по НОХД №167/2014 по описа на ОС-Видин за престъпление по чл.199 ал.2 т.2 от НК / за извършен на 3.03.2014г. в с.Майор Узуново, обл.Видин грабеж на парична сума, придружен с убийство на 79–годишна жена с остатък 9 /девет/ месеца и 26 /двадесет и шест/ дни.

Съдебният акт е влязъл в сила на 25.11.2014г.

Действително от материалите по делото се установява, че осъденият е започнал да търпи наказанието 13 /тринадесет/ години и 4/четири/ месеца на 9.03.2014г., като към датата на съдебното заседание пред първостепенния съд е изтърпял фактически 10/десет/ години, 1/един/ месец и 10/десет/ дни, от работа 2 /две/години, 4 /четири / месеца и 24 /десет и четири/ или 12 /дванадесет/ години, 6/шест/ месеца е 4/четири/ дни изтърпяно наказание.

Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 9 /девет/ месеца и 26 /двадесет и шест/ дни, което не се оспорва от жалбоподателя.

При тези данни несъмнено се установява, че към момента е изтекъл изискуемия в разпоредбата на чл.70 ал.1 т.1 от НК срок, в който би било основателно искането на едно осъдено лице за условно предсрочно освобождаване, т.е първата кумулативно предвидена в посочената норма предпоставка е налице. За да се прецени обаче дали са налице всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения Д. първоинстанционният съд след като се е запознал със затворническото му досие и останалите доказателства по делото съобразно чл.439а от НПК, правилно е приел, че не са налице категорични и убедителни доказателства за неговото поправяне и превъзпитаване, както и за необходимостта от неговата ресоциализация в обществото с оглед наличните все още рискове.

От материалите по делото и по конкретно предоставения доклад на основание чл.155 от ЗИНЗС от Затвора гр.София за лишения от свобода Н. Л.

Д. е видно, че към момента на постъпването му в пенитенциарното заведение рискът от рецидив е бил 79 точки, който е бил понижен на 55 точки, но все още е в средните нива.

2

Въпреки отчетените положителни нагласи и ресурси на личността – трудоспособна млада възраст, безпроблемен процес на адаптация и отношение към останалите лишени от свобода и затворническата администрация, рискът от сериозни вреди към обществото все още е наличен, отчетен е като среден, с възможен отключващ фактор злоупотреба с алкохол.

Действително осъденият е полагал безвъзмезден труд на основание чл.80 от ЗИНЗС като чистач на голямото крило на втория етаж на корпуса на затвора. В периода от 19.08.2021г. до 13.09.2021г. е включен в професионално обучение по професия „Помощник в строителството“ към Затвора гр.Враца, като е завършил успешно курса с придобита специалност „Основни и довършителни работи“. Награждаван е 14 пъти, последно през м.април 2020г. и 8 пъти наказван, последно през м.март 2023г.

От материалите на представеното затворническо досие се установява, че по отношение на осъдения Д., както правилно е отбелязал и първостепенния съд все още проблемни зони са отчетени при отношението му към правонарушението, умението за мислене в това число и за последиците от действията и разрешаване на проблемите по законосъобразен начин, също злоупотреба с алкохол, за което е наказван в мястото за лишаване от свобода. Поради това настоящият съдебен състав се съгласява с изводите на първата инстанция, че дефицитите в проблемните зони не са напълно елиминирани, още повече, че като цяло рискът за вреди в изготвения доклад на основание чл.155 от ЗИНЗС може да бъде определен като среден.

Въз основа на тези доказателства може да се направи извод, че корекционния процес за попряване на жалбоподателя е започнал, но не е окончателно завършен. В мотивите си първостепенния съд е обсъдил всички относими към предмета на делото обстоятелства и не се е позовал единствено и само върху наложените на осъдения Д. наказания, за да приеме, че не са налице основания за уважаване на молбата му за условно предсрочно освобождаване.

В случая е неоснователно възражението на жалбоподателя, че следва да бъде третиран като ненаказвано лице на основание чл.100 от ППЗИНЗС, тъй като във връзка с чл.109 ал. от ЗИНЗС не е изтекъл двугодишния срок от последното му наложено наказание. Същевременно прави впечатление, че след м.април 2020г.осъденият Д. не е награждаван за положителни прояви на поведението му в мястото на лишаване от свобода, което също е индикация за липса на трайни нагласи с оглед необходимата позитивна личностна промяна.

За втората кумулативно изискуема предпоставка на чл.70 ал.1 от НК следва да са налице безспорни доказателства за поправяне на осъденото лице, поради което възражението на жалбоподателя в тази насока не следва да бъде уважено. Въззивният съд се солидаризира със заключението на решаващия съд, че по делото събраните доказателства относно реалното 3 поправяне и превъзпитаване на осъдения Д. на този етап не са убедителни, за да се приеме, че същият следва да бъде предсрочно освободен, тъй като процесът на възпитателната работа с него за корекция на поведението му към спазване на закона и добрите нрави не е приключил и следва да продължи. Разпоредбата на чл.439а от НПК изисква цялостно, комплексно изследване поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение, което поведение не следва да се разглежда едностранно.

В конкретния случай правилно първоинстанционният съд е приел, че пълноценното поправяне на лишения от свобода не е завършило, тъй като не са постигнати всички основните цели, поставени в планиране на наказанието и не са елиминирани всички рискове – най-вече към обществото, който продължава да е в средните нива, видно от оценката в доклада на затворническата администрация. Не са постигнати в пълен обем целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишеното от свобода лице видно от плана за препланиране на присъдата подписан на 06.04.2024г. от жалбоподателя.

С оглед на изложеното първостепенният съд е достигнал до обоснован извод, че понастоящем не са налице всички изискуеми от закона предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения Д..

При проверката на атакуваното определение САС констатира, че първостепенният съд е анализирал всички доказателствени източници, които са от значение за допускането на условното предсрочно освобождаване, като е спазил необходимата законова процедура при разглеждане на делото. Взети са били предвид положителните прояви в поведението на осъдения, но не са игнорирани обстоятелствата, които показват, че към настоящият момент не е завършено в пълнота поправянето му към спазването на закона и добрите нрави.

Предвид гореизложеното, неоснователни са оплакванията на осъдения и неговия защитник обективирани в частната жалба, която следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Ето защо на основание чл.440 НПК САС, НО, девети състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 196 от 19.04.2024г. на Окръжен съд гр.Враца, постановено по ЧНД 255/24г., с което съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода Н. Д. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

4

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5