Решение № 4524 от 20.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4524 гр. Пловдив, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330122100 по описа за 2024 година

Предявени са главни искове с правна квалификация по чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК, както и насрещни искове- главен по чл. 240 от ЗЗД и евентуален- по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищцата Л. П. Ц., ЕГН: **********, от град П., ул. „*******“ бл. № ***, ет. ***, ап.

***, чрез пълномощник адв. Д. Г., е предявила против „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша” № 146, Сграда „А“, ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от С. Я. и против „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК:

203508899, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша” № 146, Сграда „А“, ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от управителя И. Ш., искове за признаване на установено, че не дължи на първия ответник сумата в размер на 308, 72 лева, предвид недействителността на договор за кредит № ********/ 06.08.2024 г., както и, че не дължи на втория ответник сумата в размер на 723, 52 лева, предвид недействителността на договор за предоставяне на поръчителство № ********/ 06.08.2024 г.

В исковата молба се твърди, че с първия ответник бил сключен договор за потребителски кредит № ******/ 06.08.2024 г., за сумата от 2 451, 67 лева, а с вториядоговор за предоставяне на поръчителство от 06.08.2024 г., като обезпечение на кредита.

След няколко месеца поискала удостоверение за актуален дълг, като всеки от ответниците й издал такива, но дължимите суми се оказали много по- високи от очакваните. Твърди се, че размерът на ГПР не бил коректно посочен, защото възнаграждението на поръчителя не било включено в ГПР, а по съществото си то представлявало скрита лихва. Оттук- договорът за 1 кредит бил нищожен, защото била нарушена разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.

Затова и недължима била сумата от 308, 72 лева, като разлика от посочената в удостоверението сума от 2 760, 39 лева и получената заемна сума от 2 451, 67 лева. По втория договор се претендирало възнаграждение за поръчителя в размер на 723, 52 лева, но този договор бил нищожен поради противоречието му с добрите нрави и с него също се заобикаляла нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Налице било явно несъответствие между престациите, което водело до недействителност и на този договор. В тежест на ответниците било да докажат дължимостта на търсените суми по договорите. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но пълномощникът й представя писмено становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от първия ответник, в който се признава наличието на сключен договор за кредит при съответните условия, но се оспорва предявения иск. Твърди се, че договорът за кредит имал необходимото съдържание съгласно ЗПК и в тази връзка били неоснователни възраженията на ищеца. Поръчителството чрез обезпечение не било задължително условие за отпускане на кредита, като потребителят имал право на избори и можел да се откаже дори и при сключен договор. Разходът за гаранта не бил част от ГПР, защото договорът за поръчителство не бил задължителен и двамата ответници не знаели за уговорките с ищеца. Двете дружества били самостоятелни правни субекти. Възнаграждението на гаранта не било приход за кредитора, който не бил страна по договора за поръчителство. Евентуалното признаване на договора за поръчителство за нищожен не можело да доведе до недействителност на договора за кредит.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. В с.з. страната също не се явява, не се представлява, като взема писмено становище.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор и от втория ответник, с който исковете се оспорват. Признават се сключените договори за кредит и за поръчителство, като се твърди, че по последния липсвали плащания от длъжника. С договора между страните поръчителят гарантирал изпълнението на задълженията на длъжника срещу възнаграждение. Клиентът кандидатствал за кредит онлайн, като при избор на поръчителство от дружеството се изписвали и съответните параметри- вноска по кредита, вноска за възнаграждение за поръчителя и така той имал възможност да се запознае предварително с условията. Обезпечението чрез този поръчител не било условие за сключване на кредита, нито представлявало задължение за кредитополучателя, а само възможност- той можел да избере опцията да кандидатства и за необезпечен кредит.

Възнаграждението за поръчител не следвало да се включва в ГПР, защото не било задължително условие за получаване на кредита и то се дължало на база отделно правоотношение не с кредитора. Ответниците били отделни юридически лица, с различен предмет на дейност, със собствено имущество, отделен персонал и счетоводство.

Обстоятелството, че ответниците били свързани лица не водело до скрито оскъпяване на кредита. Договорът за предоставяне на поръчителство пък не можел да се квалифицира като заблуждаваща търговска практика. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. В с.з.

2 страната също не се явява, не се представлява, но взема писмено становище.

В срока за отговор се предявяват насрещни искове от първия ответник „Кредисимо” ЕАД- главен и евентуален, за осъждане на потребителя да изпълни задълженията си по договора за кредит. Посочва се, че според договора за кредит била отпусната и усвоена сума в размер на 2 451, 67 лева, платима на 12 месечни вноски, при ГПР- 31, 89 % и ГЛП- 28 %.

Длъжникът не бил извършвал плащания по кредита, като към момента били падежирали: главница- 905, 82 лева и възнаградителна лихва- 244, 92 лева. С насрещния иск договорът за обявявал за предсрочно изискуем, като в тази връзка се предявявал частичен иск за падежиралата главница. Ако пък се приемело, че кредитът е нищожен, то тогава се дължала чистата стойност на полученото или сумата от 2 451, 67 лева, която се претендира, ведно със законната лихва. Така се предявяват два иска: главен- за падежиралата главница за периода 20.09.2024 г.- 20.01.2025 г. от 905, 82 лева, като частична сума от 2 451, 67 лева и евентуаленза връщане на чистата стойност на кредита от 2 451, 67 лева. Претендират се и разноски.

Постъпил е отговор от първоначалния ищец на насрещния иск на ответника, с който искът се оспорва. Твърди се, че договорът за кредит бил недействителен, като клаузата за обезпечение била нищожна, защото реално клиентът нямал избор, освен да предпочете предварително одобреното от кредитора дружество за гарант. Нямал възможност за индивидуално договаряне, а ответниците били „свързани лица“. Потребителят имал много кратък срок за обезпечение и така се принуждавал, за да сключи заема, да „избере“ предложеният му гарант. Клаузата била и неравноправна, защото заемателят не можел да влияе върху съдържанието на договора, което било предварително изготвено.

Възнаграждението за гаранция реално представлявало възнаградителна лихва, а това било разход по кредита и се дължал независимо дали се ангажира отговорността на гаранта. Така и ГПР не отговарял на действително посочения, защото в него не бил включен разхода за възнаграждението за гаранта. Нищожен бил и договорът за поръчителство, поради противоречие с добрите нрави, а и за това, че сумите се превждали на кредитора, който бил свързано лице и така се облагодетелствал финансово за сметка на длъжника. Моли за отхвърляне на насрещните искове, като претендира и разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между ищеца и „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: 175330437, е бил сключен договор за потребителски кредит № *******/ 06.08.2024 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 1 386, 05 лева, от който: главница- 2 300 лева и застрахователна премия- 151, 67 лева. Кредитът е отпуснат при следните условия: на 12 месечни вноски, с краен падеж- 20.08.2025 г., с фиксиран годишен лихвен процент по заема- 28 %, при ГПР- 31, 89 % и общ размер на всички плащания- 2 845, 18 лева.

Между ищеца и „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК: 203508899, пък е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 06.08.2024 г., с който вторият ответник се задължава да отговаря солидарно с потребителя за задълженията му по договора за заем, срещу възнаграждение за тази услуга в общ размер от 1 916, 50 лева, платимо разсрочено.

3

Като писмени доказателства са представени договорът за паричен заем и договорът за предоставяне на поръчителство, ведно с приложения- погасителен план към тях. Приети са още общите условия по кредита и договора за поръчителство.

Според удостоверение № *********/ 16.12.2024 г., издадено от „Кредисимо” ЕАД, дължимата от ищцата сума по процесния договор за кредит е в размер на 2 760, 39 лева.

Според удостоверение № *******/ 16.12.2024 г., издадено от „Ай Тръст” ЕООД, дължимата от ищцата сума по процесния договор за предоставяне на поръчтелство е в размер на 723, 52 лева.

Представен е и застрахователен сертификат от ЗД „Евроинс Живот“ ЕАД към застраховка „Живот“ по договора за кредит.

Прието е и заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице след представена от кредитора информация е установило, че ищцата е получила по договора за кредит сумата от 2 300 лева, като чрез системата на Изипей са й били реално преведени 1 074, 83 лева, а с остатъка от 1 225, 17 лева са били погасени нейни задължения по предходен заем. Не се установяват извършени по кредита или по договора за поръчителство погашения от длъжника.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между ищеца и „Кредисимо” ЕАД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. „Кредисимо” ЕАД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по 4 какъв начин се формира неговото задължение.

В приложение № *** към договора макар да е записана в т. 9 общата дължима сума, тя не е коректно посочена. Ако се приеме, че тази обща сума е в размер на посоченото от 2 845, 18 лева, тя следва да включва само главницата и лихвата, то това не е реално дължимата сума, защото в нея не са включени допълнителните плащания, които потребителят ще понесе заради уговорката по чл. 4, предвиждаща задължение за предоставяне на обезпечение чрез банкова гаранция или дружество- гарант, одобрено от кредитора.