Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 163 от 10.12.2025, Районен съд - Самоков

Съд
Районен съд - Самоков
Дело
Административно наказателно дело 313/2025
Вид
Решение № 163
Подписан
10.12.2025
Състав
Симеон Стефанов Стойчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 174, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. С., 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симеон Ст. Стойчев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Административно наказателно дело № 20251870200313 по описа за 2025 година Производството е образувано по жалбата на И. В. К., с ЕГН **********, срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 25-0338-000233, изд. на 30.06.2025 г. от В. Н. П., на длъжност НАЧАЛНИК РУ С., ОДМВР С., с което НП, на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва:

1. по чл. 174 ал.1 т.2. от ЗДвП глоба в размер на 1000лв., лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца; 2. По чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 10лв.; 3. По чл. 183 ал.1 Т.1 пр. 3 от ЗДвП глоба в размер на 10лв. и на основание Наредба № 13-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 12 точки. С жалбата се сочат допуснати съществени процесуални нарушения, както и по същество – че не е извършено вмененото нарушение.

В проведеното съдебно заседание, процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Теофанов, поддържа жалбата и излага подробни съображения за основателността на жалбата.

Ответникът по жалбата не се явява, не се представлява в проведеното съдебно заседание, представя становище по делото за отхвърляне на жалбата и изявление по разноските.

1

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 25.05.2025 г. около 04.25 часа настъпило ПТП в Б., пред хотел А..

Полицейски служители, които охранявали мероприятие провеждано в хотел А. възприели случилото се и подали сигнал в дежурната част на РУ С., от където бил изпратен свид. Н., който работел на длъжност „мл. автоконтрольор" към РУ С., да посети сигнала. При пристигането си на място свидетеля, по лични възприятия и по разкази на служителите, които били очевидци, установил, че жалбоподателя като водач на МПС – л.а. БМВ Х3 с рег. табели с номера СТ3254РТ реализирал леко ПТП пред хотел А.. Свидетелят установил автомобила, който действително бил блъснал друг автомобил. Установил и водача, разпознат и посочен като жалбоподателя в съдебното заседание. Узнал от другите полицейски служители, че жалбоподателят е управлявал автомобила, когато е причинил ПТП. Свидетеля изпробвал на място водача за употреба на алкохол с техническо средство и пробата била положителна. Бил му издаден талон за изследване. Свидетеля на място съставил АУАН, който представил за запознаване и подпис на привлеченото лице и му връчил препис.

Водачът посетил ФСМП, където му била взета проба, въз основа на която бил изготвен протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол № 2025/ХИ/103/05.06.2025 г. съгласно който се установява в кръвната проба концентрация на алкохол в кръвта 1,05 промила.

Присъствалите на място очевидци посочили на актосъставителя водача на л.а. БМВ Х3 с рег. табели с номера СТ3254РТ и го подсигурили до пристигането на свидетеля.

Въз основа на така съставеният акт за установяване на административно нарушение било издадено и обжалваното

НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 25-0338-000233, изд. на 30.06.2025 г. от В. Н. П., на длъжност НАЧАЛНИК РУ С., ОДМВР С., с което НП, на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: 1. по чл. 174 ал.1 т.2. от ЗДвП глоба в размер на 1000лв., лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца; 2. По чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 10лв.; 3. По чл.

183 ал.1 Т.1 пр. 3 от ЗДвП глоба в размер на 10лв. и на основание Наредба № 13-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 12 точки. От събраните по 2 делото доказателства се установи материалната компетентност на наказващия орган.

Била издадена и заповед за прилагане на принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Била издадена и заповед за прилагане на принудителна административна мярка – прекратяване регистрацията на л.а. за срок от 6 месеца.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Подадената жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице. АУАН съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от ЗАНН и при съставянето и при връчването са спазени разпоредбите на ЗАНН.

В този смисъл са неоснователни възраженията на повереника на жалбоподателя за неяснота н АУАН и в НП на мястото на осъществяване на вмененото нарушение, тъй като описанието на мястото вмененото нарушение е сторено пълно и ясно и в обстоятелствената част както на АУАН така и на НП недвусмислено е посочено че нарушението е извършено в к.к. Б., на паркинга на хотел А., поради което не е налице соченото процесуално нарушение. Пълно ясно и изчерпателно е посочването на времето, мястото и начина на осъществяване на нарушението, както и всички обстоятелства при неговото установяване. Описанието е сторено ясно и недвусмислено и не се установява неяснота, която да е от характер да накърни правото на защита на административнопривлеченото лице.

Така описаното в акта и в НП, е правилно подведено под съответната санкционна разпоредба. Обжалваното НП е издадено в законоустановения шестмесечен срок, издадено е от компетентен орган, който е надлежно оправомощен и притежава съответната легитимация, като наказващ орган, която се установява от събраната по делото заповед, цитирана по – горе. НП е 3 издадено без да съдържа нови, релевантни, фактически обстоятелства, против които в административнонаказателното производство, наказаното лице да не е могло да се защитава.

По същество, настоящият състав намира за доказано по несъмнен начин, по реда на чл. 303, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, че жалбоподателят е осъществил вмененото нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 2 и по чл. 20, ал. 2 от ЗДП. Доказа се без никакво съмнение, че именно жалбоподателя на посочената дата и място е управлявал МПС, а именно л.а. БМВ Х3 с рег. табели с номера СТ3254РТ с концентрация на алкохол в кръвта от 1,05 промила. Водачът е безвъпросно установен от разпитания по делото свидетел.

Няма по делото доказателство, което да внася съмнение във времевата последователност на възприетите от свидетеля събития, в т.ч. да внася съмнение в това, че свидетеля е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта над посочена в т. 2 на чл. 174, ал. 1 ЗДвП, която е установена по-късно с техническо средство и с химическата експертиза.

Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия случай АУАН е редовно съставен и не е опроверган от доказателствата по делото, напротив всички събрани доказателства подкрепят фактическата обстановка, изложена в АУАН. В този смисъл са неоснователни възраженията на повереника изложени в хода по същество.

С оглед изложените по - горе съображения, съдът намира, че жалбоподателя е осъществил вмененото му нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДП както от обективна така и от субективна страна.

С оглед изложените по – горе съображения и предвид доказателствената стойност на АУАН, съдът намира, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП както от обективна така и от субективна страна.

С оглед изложените по – горе съображения и предвид доказателствената стойност на АУАН, съдът намира, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение по чл. 183, ал. 1, т. 3 от ЗДвП както от обективна така и от субективна страна.

Съдът намира, че и трите нарушения са правилно квалифицирани, както в АУАН, така и в обжалваното НП.

4

Извършените от жалбоподателя нарушения, са съставомерни от обективна страна. За ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя следва да бъде преценено извършено ли е деянието от субективна страна.

При така установените факти и обстоятелства по делото, изложени по – горе от фактическа страна, съдът намира, че жалбоподателя е извършил от субективна страна всяко от вменените му нарушения по отделно.

Нарушението по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДП, съдът намира, че деянието на жалбоподателя е съзнателен интелектуален акт на пълнолетно лице, годно да носи административнонаказателна отговорност, като обективните признаци на деянието, сочат категорично и недвусмислено, че жалбоподателя е съзнавал за наличната концентрация на алкохол и едновременно с това искал и целял настъпването, именно на предвидения в закона противоправен резултат – управлението на МПС. Ето защо, за това нарушение, съдът намира, че същото е осъществено при форма на вината пряк умисъл. По отношение на другите деяния по отделно съдът намира, че всяко от тях е извършено при форма на вината „непредпазливост“, като жалбоподателя е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, във връзка с което е следвало да съобрази своето поведение с разписаните в ЗДП правила, но не е сторил това, не е целял и не е искал настъпването на противоправния резултат, но е могъл да го предвиди и е бил длъжен да го предвиди, поради което деянието е извършено при форма на вината „непредпазливост“.

Правилно квалифицираните от обективна страна административни нарушения, са и правилно подведени под съответните санкционни разпоредби, наложените административни наказания съответстват напълно на предвиденото в съответната санкционната разпоредба на ЗДП, наказание.

Същите са в абсолютно определен размер и размера му не зависи от преценката на административнонаказващия орган, поради което са правилно и законосъобразно индивидуализирани по вид и размер. Правилно и в съответствие с действащата Наредба № Із-2539, на жалбоподателя са отнети 12 контролни точки.

С оглед всичко изложено по – горе, НП следва да бъде потвърдено изцяло.

5

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №

25-0338-000233, изд. на 30.06.2025 г. от В. Н. П., на длъжност НАЧАЛНИК РУ С., ОДМВР С..

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му с касационна жалба пред Административен съд С. – Област на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 6