Решение № 200 от 09.06.2025, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Несебър, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело № 20242150101504 по описа за 2024 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ***, представлявано от Изпълнителния директор

Цветан Мирчев, подадена чрез процесуалния представител - гл.юк. Кирил Нешев против К. Д. С., гражданин на В., род.на **********г. с Булстат-******* и Д. Л. С., гражданка на В., род. на **********г. с Булстат-**********, двамата с адрес на територията на Р.България в гр...с, ул.Т. *, к/с „Р.Б.*“, секция С, ет.1, ап.С15.

Предявени са обективно съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответниците при условията на разделност, да заплатят на ищеца по равни части стойността на доставена, отведена и пречистена вода до съсобствения им при квоти от по 1/2ид.ч. водоснабден имот в гр...с, ул.Т. *, к/с „Р.Б.*“, секция С, ет.1, ап.С15 на стойност от общо 306,80лв. с отчетен период от 26.03.2022г. до 12.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 11.12.2024г.-датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 72,83лв.-обезщетение за забавено плащане за периода от 25.07.2022г. до 10.12.2024г.. Претендират се съдебни разноски.

Предявените претенции са основани на следните фактически твърдения:

Твърди се в исковата молба, че ответниците в качеството си на съсобственици при равни квоти на СОС с идентификатор № *** по КККР на гр..В., общ.Несебър са клиенти на ищцовото дружество и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение 1 на апартамент, находящ се в сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр...с, ул.Т.

*, к/с „Р.Б.*“, секция С, ет.1, ап.С15, за който е разкрита партида с абонатен № 752139.

Навежда се в исковата молба, че в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответната страна притежава качеството „потребител“ във възникналото облигационно отношение, като собственик на водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично известни и публикувани на интернет страницата на водния оператор.

Отчитането на водомера на абоната за процесния период се осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. При осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканирал баркод, поставен в близост до самия водомер като при това отчитане водомерът се счита за „видян“ от инкасатора. Съществувала възможност за „самоотчет“, когато клиентът сам предоставял на ВиК оператора данните по водомерните си устройства. Начинът на електронно отчитане на съответния потребител се удостоверява със съответната справка за абонатния номер. Сочи се, че за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно съобразно разпоредбата на чл.23, ал.1, т.3 от ОУ. След всяко отчитане са издавани данъчни фактури, съдържащи съответните реквизити. Твърди се, че за така отчетената и потребена вода са издадени фактура № 0043644420/24.06.2022г. на стойност от 53,61лв.; фактура № 0044280332/25.10.2022г. на стойност от 170,03лв.; фактура № 0045285122/25.05.2023г. на стойност от 04,20лв. и фактура № 0046085966/25.10.2023г. на стойност от 78,96лв., като за посочените суми не е извършено плащане в срок 30 дни от издаването на всяка една от фактурите. Върху тези суми се претендира и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция в общ размер на 72,83 лв., считано от 25.07.2022г. до датата на подаване на исковата молба - 11.12.2024г., както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответниците особен представител, с който предявените претенции се намират за допустими, но неоснователни. Исковете се оспорват по основание и размер. Изтъква се липсата на приложени доказателства досежно наличието на облигационно правоотношение между страните, като се навежда, че за това е необходимо сключването на писмен договор между страните. Оспорва се твърдението, че претендираните суми имат своето основание в действително доставена и потребена 2 вода до обекта на ответниците, като по-конкретно се оспорват и сумите от разпределение, като неправилно начислени. Моли, предявените претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В о.с.з. чрез депозирано писмено становище предявените искове се поддържат от процесуалния представител по пълномощие на ищеца и се пледира за тяхното уважаване като доказани по основание и размер.

Назначеният особен представител на ответниците посочва в депозирано писмено становище, че поддържа подадения писмен отговор, с който претенциите се оспорват като неоснователни. Счита се съгласно писмения отговор, че за да възникне облигационно правоотношение между ВиК оператора и потребител и за да придобие едно лице качеството „потребител“ не е достатъчно да е собственик или съсобственик на водоснабден имот е необходимо и да бъде сключен между тях писмен договор, какъвто не представен по делото. Счита, че не е безспорно установено потребеното количество вода за собствения на ответниците водоснабден имот.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, твърденията на страните и събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представен по делото нотариален акт /вж.л.11 по дело/ на 22.06.2010г. ответниците Д. Л. С. и К. Д. С. са придобили чрез покупко-продажба собствеността върху СОС с идентификатор № *** по КККР на гр..В., общ.Несебър с административен адрес в гр...с, ул.Т. *, к/с „Р.Б.*“, секция С, ет.1, ап.С15.

По делото не се спори, че имотът е водоснабден и за него е открита партида в ищцовото дружество. В тази връзка по делото е представено Заявление за откриване на партида/л.13 по дело/, подадено от Д. Л. С. с пълномощник А.Ю.И./ с приложено към заявлението пълномощно в заверен препис/, с искане да бъде разкрита партидата за вода за ап.С15, находящ се на ет.1, секция С, к/с „Р.Б.*“, гр...с, ул.Т. *, както и да бъде монтиран водомер, за което е приложен и препис от документа за собственост, чието описание напълно съвпада с индивидуализацията на представения по делото нотариален акт като дата, пореден номер, номер на дело, рег.№.. Видно от отбелязване в заявлението от посоченото длъжностно лице на 26.10.2018г. в имота е монтиран водомер с посочване № 3351 на поставена пломба.

От справка-извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер /л.7 и л.8 по дело/ е видно, че са извършени отчитания с мобилно устройство за периода 26.03.2022г. - 12.10.2023г., като при всяко от отчитанията водомер № 1706/637 с титуляр Д. Л. Свит с потребителски номер 752139 е бил видян. Така при отчитане на 25.05.2022г. е отчетено потребено количество от 18куб.м. и е начислено количество от разпределение от 29,04куб.м., на 21.09.2022г. е отчетено потребено количество от 30куб.м. и е начислено количество от разпределение от 19,03куб.м., на 15.05.2023г. е 3 отчетено количество от 1куб.м. и е начислено от разпределение 0куб.м., а на 23.10.2023г. е отчетена потребена вода от 10кум. и са начислени 8,81куб.м..

За потребените и отчетени количества са издадени фактура № 0043644420/24.06.2022г. на стойност от 53,61лв.; фактура № 0044280332/25.10.2022г. на стойност от 170,03лв.; фактура № 0045285122/25.05.2023г. на стойност от 04,20лв. и фактура № 0046085966/25.10.2023г. на стойност от 78,96лв./л.22-25вкл. по дело/.

Ищецът твърди, че за посочената сума по фактурата не е извършено плащане от потребителя в срок 30 дни от издаването на всяка една от фактурите. Съдът констатира, че посочените във фактурите разбивки на цената за доставяне на вода, отвеждане на вода и пречистване на вода съответстват на утвърдените с Решение № Ц-46 от 30.12.2020г. на КЕВР, Решение № БП-Ц-17 от 29.07.2022г. на КЕВР и Решение № Ц-32 от 30.12.2022г. на КЕВР.

Други относими към предмета на делото доказателства не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

По претенцията по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. По-конкретно ищецът следва да установи наличието на валидни облигационни правоотношения между страните с предмет доставката, отвеждането и пречистването на вода до конкретния водоснабден обект, по които е изправна страна, отговорността на ответника за плащане - качеството му на потребител /вкл. собствеността на ответника по отношение на водоснабдения обект/, реално потребното количество вода в обектите за посочения период и размера на задълженията на ответника.

По претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД при които се търси обезщетение за забава при плащането на главниците, в тежест на ищеца е да докаже наличието на изискуеми вземания по отношения на ответника, техния размер и периода на забава.В тежест на ответната страна е да установи изпълнението на задължението за плащане или да установи фактите, въз основа на които е въвел възраженията си, вкл. и правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземанията.

На първо место съдът приема за безспорно установено по делото, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник, като те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

4

С оглед събраните писмени доказателства по делото съдът приема, че правото на собственост се доказва по отношение и на двамата ответници от представения нотариален акт. По делото не се ангажираха доказателства, ответниците да са се разпореждали в рамките на процесния период със съсобствения имот, поради което съдът приема за доказано, че водоснабдения имот е собственост на двамата ответници.

Доколкото в представения по делото нотариален акт липсва изрично отразяване касаещо квотите на ответниците, то следва да се приеме, че участват в собствеността при в равни дялове, съобразно разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗС.

Настоящият съдебен състав приема за неоснователно възражението на особения представител на ответниците, че те нямат качеството „потребител“ на ВиК услуги, свързани с имота и между тях и ищцовото дружество не са възникнали облигационно правоотношение с предмет доставка, пречистване и отвеждане на вода до собствения и имот, доколкото липсват по делото доказателства, че между страните е сключен писмен договор, по следните съображения: Действително, за да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ.

Съгласно изричната императивна уредба - § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ и чл. 8, ал. 7 и ал. 9 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, "потребители" на ВиК услуги са собственикът или ползвателят на съответния водоснабден имот. Съгласно чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели. Ето защо съдът приема, че двамата ответници Д. Л. С. и К. Д. С., като собственици на водоснабдения обект, имат качеството на потребители на ВиК услуги. Също като собственици на имота, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС отговарят за тежестите и участват в ползите от имота съобразно дела си в собствеността.

Разпечатката съдържа 32 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6450c941-a971-4223-a5b9-da3c7367bd6b