Решение № 644 от 17.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 644 гр. София, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело № 20251001000726 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 218 от 12.02.2025 г., постановено по т.д. №1848/2023 г. по описа на съда, СГС, ТО, VI-12-ти състав е осъдил М. И. Х., действащ като ЕТ „Н.-М. Х.", да заплати на „КАТ България“ ЕООД сумата от 23 000 евро, на осн. чл. 17, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, представляваща стойността на повреда на влекач, марка „Скания“, с номер VIN YS2R4X20009290034 при осъществен превоз от фабриката на Скания, населено място Ангерс, Франция – „Скания Фактори Ангерс“, до адреса на M. K. K. GmbH в гр. Карлсруе, Германия, по товарителница № 9290034, както и сумата 4 627,38 лв., представляваща лихва за забава за периода от 17.09.2021 г. до 05.10.2023 г., както и законна лихва, считано от 06.10.2023 г. до изплащане на сумата, като искът за главница до пълния предявен размер от 40 450,56 евро, както и за лихва до 8 138,28 лева е отхвърлен.

С Определение № 2650 / 25.06.2025 г. съдът е допълнил постановеното по делото решение в частта за разноските, като е осъдил „КАТ България“ ЕООД да заплати на ЕТ „Н.-М. Х.“, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 3 1

861,08 лв. – разноски по делото.

В срока по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от ЕТ „Н.-М.

Х.", с която обжалва постановеното решение като неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Счита, че претенцията на ищеца е погасена по давност, тъй като исковата молба е подадена на 06.10.2023 г. - след изтичане на погасителната давност, която давност е изтекла на 05.10.2023 г. Твърди, че в процесния случай е налице безспорна хипотеза на спиране на давностния срок (посредством рекламацията от 17.09.2021 г., която е отхвърлена на 07.10.2022 г.), поради което остатъкът от срокът се изчислява по дни съгласно чл.72, ал.1 ЗЗД. На следващо място, претенцията на ищеца е погасена по давност и защото имейлът от 17.09.2021 г. не представлява рекламация, тъй като не отговаря на изискванията за такава, доколкото не се посочва каква е стойността на претърпените повреди, като последното е основен реквизит на рекламацията. Действително, според чл. 30, ал. 2 от Конвенцията CMR констатираното съвместно от получателя и превозвача състояние на стоката не може да бъде оспорвано при явни повреди, поради това и в хода на делото не са оспорени описаните в товарителницата видими повреди. „Състоянието на стоката" обаче не включва или предполага стойността на повредите - това са различни обстоятелства, тъй като превозвачът би могъл да не оспорва състоянието на стоката, т.е. настъпилата повреда, но да не е съгласен със стойността , т.е. с нейно последващо неоправдано завишено остойностяване - какъвто е процесният случай. Счита се, че житейски и нормативно оправдано би било превозвачът да може да формира решението си дали да приеме или да отхвърли (цялостно или частично) рекламацията, едва когато разполага и с информация каква е стойността на повредите и дали тази стойност не е прекомерна. С оглед изложеното намира изводите на СГС, че остойностяването на вредите не е сред реквизитите на рекламацията, за неправилни и противоречащи не само на материалния закон, а и на икономическата логика в отношенията между страните в рекламационното производство. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен в неговата цялост.

Не са сторени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба 2 от „КАТ България“ ЕООД, с който същата се оспорва като неоснователна.

Сочи, че исковата молба е подадена в рамките на едногодишния давностен срок, както и че в товарителницата подробно са описани щетите, установени още в деня на доставянето на превозвания влекач. В рекламацията, отправена до въззивника, щетите също са описани конкретно, като последният вече е разполагал с информация за същите. Твърди, че ответникът не е отхвърлил рекламацията като такава, а възразява срещу и не приема сумата, предявена към него за обезщетяване по рекламацията, като подробно обосновава това си твърдение. В допълнение се сочи, че неправилно СГС е приел относно писменото изявление на въззивника от 07.10.2022 г., че „неприемането засяга и увреждането на стоката, а не само размера на щетата“. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Не са сторени доказателствени искания.

Апелативен съд-София, след като разгледа и обсъди доводите и възраженията на страните и съобразно данните по делото и приложимите законови разпоредби, приема следното:

Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок, от надлежна страна в производството- ответник, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява допустима, а като отговаряща на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и редовна, с оглед на което следва да бъде разгледана по същество. В тази връзка следва да се посочи, че въззивникът е отправил искане към съда да отмени постановеното от СГС решение, като отхвърли ищцовата претенция в нейната цялост, поради което съдебният състав намира, че предмет на настоящото производство е онази част от съдебното решение, с която исковете на ищеца са уважени, а не решението в неговата цялост, доколкото липсва правен интерес от обжалване на решението в неговата отхвърлителна част.

От фактическа страна съдът намира следното:

Производството пред СГС е образувано по искова молба на "КАТ България" ЕООД против ЕТ „Н.-М. Х., в която се твърди, че M. K. K. GmbH, регистрирано в Германия, е направило поръчка за доставка на пътно превозно средство - влекач, марка "Скания", с номер VIN YS2R4X20009290034 от фабриката на Скания, населено място Ангерс, Франция - "Скания Фактори Ангерс", до адреса на M. K. K. GmbH в гр. Карлсруе, Германия. За целта на 3 доставката е сключен договор за спедиция с фирма „КАТ Германия“ Гмбх, с адрес: Цум Блауен зее, гр. Лерте, Германия. От своя страна „КАТ Германия“ Гмбх превъзлага поръчката за организация на транспортирането на гореописаното ППС към „КАТ България“ ЕООД. Последното дружество възлага извършването на превоза на транспортна фирма ЕТ „Н.-М. Х.. С уточнителна молба от 17.04.2024 г. ищецът е пояснил, че между „КАТ България“ ЕООД и M. K. K. GmbH няма директни договорни отношения.

„КАТ България“ ЕООД е получило възлагане на транспорт от страна на „КАТ Германия“ Гмбх. Последното на свой ред е получило възлагане от страна на СКАНИЯ за превоза на влекача, поръчан от M. K. K. GmbH. „КАТ България“ ЕООД, след получаване на възлагането от страна на „КАТ Германия“ Гмбх, което е приело и потвърдило, е възложило транспортирането на влекача на ответника. „КАТ България“ ЕООД в този случай е действало като спедитор, който след получаване на поръчката за транспорт е сключил договор с превозвач- ЕТ „Н.-М. Х.. Излага се, че ППС е прието и натоварено за превоз в гр. Ангерс на 11.09.2021 г. от камион на ответника, който има регистрационен номер посочен и в товарителницата: ********. Сочи, че при приемане на стоката превозвачът не е направил мотивирани възражения, които да са посочени в товарителницата. Транспортът е извършен като на 14.09.2021 г.

ППС е доставено в крайното местоназначение при получателя M. K. K. GmbH, Карлсруе, Германия. Въпреки това, при приемане на ППС в местоназначението се установяват щети по стоката, които са описани първоначално в товарителницата, както следва: „щети по покрива на кабината вляво отзад; наранен спойлер на покрива; нарушени връзки /конструкция на спойлера на покрива; огъната/наранена задна част на кабината зад шофьорската седалка“. Поддържа, че товарителницата при приемане, ведно с посочените щети, е подписана от шофьора на превозвача- Р. И.. Твърди впоследствие да са установени допълнителни детайли от щетите при разглобяване на ППС, които са описани и остойностени в експертиза от 29.09.2021 г., извършена от "Инженерно бюро Струк". Щетите са отстранени съобразно изискванията на производителя в оторизиран сервиз и по начина и с материалите, отговарящи на изискванията на производителя, като общата окончателна стойност на действителните разходи за отстраняване на щетите е близка до първоначалната оценка на вещото лице, а именно - 40.540, 56 евро.

Сочи, че с писмо от 15.09.2021 г., входирано при „КАТ Германия“ Гмбх на 4

16.09.2021 г., получателят M. K. K. GmbH го уведомява за установените щети, като изпраща и товарителницата, в която са описани същите, за сведение. От своя страна, „КАТ Германия“ Гмбх надлежно информира и препраща кореспонденцията към ищеца „КАТ България“ ЕООД, който на 17.09.2021 г. препраща копие от товарителницата по електронна поща до господин М. Х. и му указва установените щети, като го информира, че „КАТ България“ ЕООД счита ответното дружество отговорно за причиняването им. На ответника е даден 5-дневен срок, в който не са заявени възражения от негова страна и претенцията не е оспорена, нито отхвърлена, нито са изложени аргументи за частично освобождаване на превозвача от отговорност, поради което счита, че искът е приет напълно от ЕТ „Н.-М. Х.“. Допълва, че „КАТ България“ ЕООД е уредил отношенията си по заплащане на предявеното в горния размер обезщетение към „КАТ Германия“ Гмбх. Заплащането е извършено чрез прихващане от дължими между „КАТ България“ ЕООД и „КАТ Германия“ Гмбх суми по тази и други сделки, по които конкретна информация не може да бъде предоставена, тъй като същата представлява търговска тайна. Сочи, че е изпратил до ответника претенция за плащане на 03.10.2022 г. озаглавена "Сметка № 1630/30.09.2022 г.", в размер на левовата равностойност на дължимата сума - 79.290, 44 лева, ведно с всички доказателства относно основанието и размера на претенцията. На 07.10.2022 г. за първи път при „КАТ България“ ЕООД е депозирано възражение по иска от страна на ЕТ „Н.-М. Х..

В отговор на последна покана за плащане на компромисни 50% от дължимата сума, отправена от „КАТ България“ ЕООД на 04.09.2023 г., ЕТ „Н.-М. Х., е направил контрапредложение за заплащане на сума в размер на 10 000 лева, с която да бъдат окончателно уредени отношенията между страните и отново е възразил срещу претендираната стойност. С оглед изложеното се претендира осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 40.540, 56 евро, както и сумата от 8 138, 28 лева - обезщетение за забавено изпълнение, в размер на законната лихва върху главницата от датата на писмената рекламация (17.09.2021 г.) до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска по основание и размер. Сторил е възражение за погасяване по давност на правото на иск на ищеца. Изложил е, че електронното съобщение от 17.09.2021 г. не представлява рекламация, доколкото не съдържа претърпени вреди и техния 5 размер, поради което то не е спряло давността, съгласно чл.23, ал.2 от Конвенцията CMR. Твърди, че за първи път надлежна рекламация, съдържаща размера на вредите ведно със сметка №1630/30.09.2022 г., му е изпратена от ищеца едва на 03.10.2022 г. При условия на евентуалност сочи, че дори да се приеме, че имейлът на ищеца от 17.09.2021 г. представлява рекламация, то правото на иск е отново погасено поради изтекла давност по чл.32, параграф 1, б. „а“ от Конвенцията CMR, тъй като стоката е доставена на 14.09.2021 г., поради което давността е текла на 15.09.2021 г. и на 16.09.2021 г., спряна е на 17.09.2021 г. (чрез имейл от същата дата) до 07.10.2022 г., когато с писмо от тази дата рекламацията е отхвърлена за пръв път от ЕТ „Н.-М. Х.“, след което давността отново е започнала да тече и към момента на подаване на исковата молба-06.10.2023 г. е изтекъл едногодишен давностен срок, в който се включва не само периодът 07.10.2022 г.-06.10.2023 г., но и този от 15.09.2021 г. до 16.09.2021 г. Допълва, че дори претенцията да не бе погасена по давност, то тя е недоказана по размер, тъй като не се установява ищецът да е платил претендираната сума на „КАТ Германия“ Гмбх, нито щетите реално да са били отстранени, съответно заплатени, кога, от кого и къде. С оглед на това счита исковете за неоснователни и недоказани.