Присъда № 39 от 14.03.2024, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 39/14.03.2024 г. по НОХД 684/2024 г. по описа на РС-Бургас Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу М.Т.М. с ЕГН: **********, с който той е обвинен в това, че на 21.05.2023 г. в гр. Бургас, от магазин „Делфин“, разположен в Общински пазар „Краснодар“, находящ се на ул. „Цариградска“ № 57, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - 1 бр. чанта от естествена кожа на стойност 40.00 /четиридесет/ лева; 13 /тринадесет/ ключа за врата, тип „секретни“ на стойност 4.00 /четири/ лева всеки, общо 52.00 /петдесет и два/ лева;

1 бр. ключ за лек автомобил „Ауди А4 „Авант“ на стойност 40.00 /четиридесет/ лева; 1 бр. диоптърни очила, в комплект с пластмасов калъф на стойност 50.00 петдесет/ лева; 1 бр. портфейл от естествена кожа на стойност 20.00 /двадесет/ лева; 1 бр. лична карта без пазарна стойност; 1 бр. СУМПС, ведно със син талон без пазарна стойност и 1 бр. кредитна карта на ЦКБ и парична сума в размер на 1415.00 /хиляда четиристотин и петнадесет/ лева и парична сума в размер на 520.00 /петстотин и двадесет/ евро, равняваща се в левова равностойност на сумата от 1017.03 /хиляда и седемнадесет лева и три стотинки/ лева, всичко на ОБЩА СТОЙНОСТ 2634.03 /две хиляди шестстотин тридесет и четири лева и три стотинки/ лева от владението на собственика Н.И.И., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК.

Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият М. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия самопризнания. Счита, че с оглед стойността на отнетото имущество, както и личността на подсъдимия, на същия, след редукцията по чл. 58а НК, следва да се определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 4 месеца, което да се изтърпи ефективно при първоначален „Строг“ режим. Счита, че разноските следва да се възложат в тежест на подсъдимия, а вещественото доказателство – диск, да остане приложен по делото в срока на неговото съхранение в архив.

Служебният защитник на подсъдимия - адв. М. Н. – БАК заявява, че напълно се присъединява към становището на прокуратурата, относно извършеното престъпление и авторството му в лицето на подсъдимия. По отношение на наказанието пледира за определянето му по реда на чл. 55 НК, в минимален размер, доколкото счита, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Подсъдимият М.М. заявява, че се присъединява към казаното от защитника му, а в предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че моли за минимална присъда.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият М.Т.М. с ЕГН ********** *********************** Към момента изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора - Бургас.

1

До датата на инкриминираното деяние М. бил осъждан с общо 4 влезли в сила съдебни акта, а след извършване на настоящето деяние и преди произнасяне на присъдата, спрямо него влезли в сила още 3 съдебни акта. Два от съдебните актове са:

1. С влязла в сила на 28.12.2019 г. присъда от 11.12.2019 г. по НОХД № 5280/2019 г. по описа на PC - Бургас на М. било наложено наказание от 2 години „Лишаване от свобода“ при условията на чл. 66, ал. 1 от НК с 4 - годишен изпитателен срок, приведено впоследствие в изпълнение по чл. 68, ал. 1 от НК и изтърпяно от 01.09.2020 г. до 20.01.2022 г.

2. С влязла в сила на 25.07.2020 г. присъда от 09.07.2020 г. по НОХД № 1857/2020 г. по описа на PC - Бургас на М. било наложено наказание от 8 месеца „Лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим. Наказанието било изтърпяно от 20.01.2022 г. до 24.02.2022 г.

Подсъдимият М.М. през 2023 г., при все че бил осъден и търпял ефективни наказания за престъпления против собствеността, при липсата на доходи за препитание, отново решил да извърши престъпление. Същият водел скитнически начин на живот и често пребивавал в района на магазин „Краснодар“ в гр. Бургас. Познавал св.Н.И., който понякога му давал дребни суми за кафе и за храна.

На 21.05.2023 г. вечерта свидетелят Н. И. почиствал паркирани на ул. „Цариградска“ два автомобила - „Мерцедес“ и „Дачия Логан“. Автомобилите били паркирани на улицата точно срещу задната врата на магазин „Делфин“ в района на общински пазар „Краснодар“.

След като приключил с почистването им св. И. влязъл вътре в магазина, като оставил вратите на автомобилите отворени, за да се проветряват от миризмата на риба. Около 18,30 часа св. И. потърсил чантата си, за да си вземе очилата, като първо я потърсил в гардеробчето в търговската част на магазина, но не я намерил. В чантичката св. И. имал 13 ключа за врата, тип „секретни“, 1 ключ за лек автомобил „Ауди А4 „Авант“, диоптърни очила, в комплект с пластмасов калъф, портфейл от естествена кожа, лична карта, СУМПС, ведно със син талон, кредитна карта на ЦКБ, парична сума в размер на 1415 /хиляда четиристотин и петнадесет/ лева и парична сума в размер на 520. /петстотин и двадесет/ евро, равняваща се в левова равностойност на сумата от 1017.03 /хиляда и седемнадесет лева и три стотинки/ лева. Св. Н. не намерил чантичката си и решил, че вероятно я е забравил в някоя от колите. След като и там не я намерил и претърсил и целия магазин допуснал, че най - вероятно била открадната от колите. Св. Н. докато търсел навън и разпитвал познати наоколо срещнал св. А.Ш., водещ скитнически начин на живот, който започнал да му говори на немски език, споменавайки името М.. Малко по — рано св. Ш. бил видял подс. М. да тича с преметната през гърдите си чантичка. Тогава св. И. се досетил, че въпросният М. /подс. М./ по - рано го бил търсел и че същият също е клошар, поради което допуснал, че той е откраднал вещите му.

На следващия ден св. И. получил съобщения по приложението „месинджър“ от подс.

М., в което последният му казвал, че той му е откраднал чантата. На 26.05.2023 г., около 08,30 часа, св. И. намерил чантата си, оставена до гумата на паркираните зад магазина коли, ведно с всички вещи, с изключение на паричните суми.

На 10.06.2023 г. св. И. отново получил съобщение от подс. М., че ще му върне и парите. Двамата провели и телефонен разговор в приложението, в което подс. М. признал за сторената кражба, съжалявал за това, и обяснил, че я е откраднал когато влязъл в тоалетната да си мие ръцете и я видял закачена от вътрешната страна на вратата.

За извършената кражба било образувано досъдебно производство, в хода на което били извършени необходимите действия, чрез които самоличността на извършителят била установена.

М. бил привлечен в качеството на обвиняем, като в последвалия разпит заявил, че се 2 възползва от правото си да не дава обяснения.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното от подсъдимия М. самопризнание, което се подкрепя от събраните в производството доказателства, а именно:

От гласните доказателства: показанията на свидетелите: Н. И. (л. 31 от ДП) и А.Ш.

(л. 32 от ДП).

От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 29-31 от съдебното производство); извлечение от комуникация (л. 9-10 от ДП) и протокол за доброволно предаване (л. 14 от ДП).

От експертизите: съдебно оценителна експертиза (л. 38-39 от ДП) и съдебно техническа експертиза (л. 41-45 от ДП).

От веществените доказателства: диск със записи от охранителни камери (л. 26 от ДП).

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателствени материали на основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.

Самопризнанията на подсъдимия М. се подкрепят от гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на производството, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството му в лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В случая доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК.

На първо място от обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяния на кражбата, посредством активни действия, като е взел чуждите вещи от мястото където са били поставени и се е отдалечил. По този начин М. е прекъснал фактическата власт на собственика и владелец на вещите, като същевременно е установил своя трайна фактическа власт върху тях. Няма спор, че всички описани по-горе вещи са движими вещи по смисъла на чл. 110, ал. 2 ЗС, както и че към датата на инкриминираното деяние те са били „чужди” за подсъдимия, доколкото той не е носител на правото на собственост върху тях.

На следващо място настоящият състав намира, че владелецът и собственикът на вещите не е давал съгласие на подсъдимия М. да взима вещите му или да се разпорежда с тях. Това е така, доколкото съгласието на правоимащото лице следва да е дадено ясно и 3 недвусмислено, без да остава каквото и да е съмнение в неговата воля, а в случая такова няма.

Конкретното деяние не носи признаците на „маловажност” по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй като не разкрива липса или незначителност на вредните си последици. Въпросният извод на съда се извежда най-вече от стойността на отнетите вещи и личната обществена опасност на извършителя.

Извършената от подсъдимия кражба следва да се квалифицира, като извършена в условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл. 29, ал. 1 „б” от НК. Това е така, доколкото към датата на довършване на престъплението – 21.05.2023 г. М. като пълнолетен е бил осъждан повече от два пъти на „Лишаване от свобода“ за умишлени престъпления, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по реда на чл. 66 НК, видно то цитираните по-горе осъждания.

Към 21.05.2023 г. не са били изтекли пет години от изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ по цитираните осъждания, поради което и на основание чл. 30, ал. 1 НК приложение следва да намерят именно правилата за опасния рецидив.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като М . е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е обективирано в неговото поведението съзнавал е, че отнетите вещи са чужда собственост, че с действията си прекъсва фактическата власт на досегашния владелец и установява своя трайна такава, както и че липсва съгласие на правоимащото лице за това. От волева страна подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните последици изразяващо се в прекъсване на чуждата фактическа власт върху вещите и установяването на своя фактическа власт върху тях. Наред с това подсъдимият М. е действал и с намерени противозаконно да присвои вещите – т.е. да се разпореди фактически или юридически с тях. На последно място умисълът на подсъдимия включва и съзнаване на това, че извършва деянието след като е осъждан с гореописаните присъди.