Решение № 197 от 25.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Пловдив, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Б. Георгиева при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело № 20225300900451 по описа за 2022 година прие за установено следното:

Иск с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. И. К. с ЕГН ********** от ***, представляван по пълномощие от адв.П. К. от ***, с която е предявен частичен иск против „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, гр.София за заплащане на обезщетение по застраховка гражданска отговорност за неимуществените вреди, причинени от смъртта на М. П. К.-майка на ищеца, настъпила в резултат на ПТП на *** г. по вина на водача на лек автомобил БМВ 320 с рег.№ *** , за който е имало валидно сключена задължителна застраховка „ГО“ при ответния застраховател, в размер на 180 000 лв./ след допуснато увеличение на размера на иска в о.с.з.на 09.03.2024 г./, част от цялото обезщетение в размер от 200 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 31.01.2022 г., евентуално от 29.03.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се в исковата молба, че на *** г. на път ***/ водачът В. М. И. при управление на лек автомобил БМВ 320 с рег.№ *** в посока от *** към ***, нарушил правилата за движение по пътищата, като изгубила контрол над 1 превозното средство, навлезнала в лентата за насрещно движение и се блъснала в л.а. Мерцедес с рег.№ ***, управляван от К. К. С.. В резултат на реализираното ПТП била причинена смъртта на пътничката в увреждащия автомобил М. К.- майка на ищеца. По случая било образувано ДП № 11/2022 г. по описа на РУ Хисаря, пр.пр.№ 598/2022 г. на ОП Пловдив.

За управлявания от виновния водач МПС имало сключена застраховка "Гражданска отговорност" по полица № BG/08/121002553255 с ответника застраховател.

Смъртта на М. К., настъпила в резултат от ПТП, нанесла значителни неимуществени вреди- мъка и страдания на нейния син-ищеца. Загиналата била в работоспособна възраст, дейна, активна и в добро здравословно състояние. Била отговорна и трудолюбива, грижила се всеотдайно за своето семейство.

Ищецът изживявал изключително тежко загубата на своята майка.

Неочакваната й смърт била съкрушителна за него и предизвиквала неописуеми душевни страдания. Отношенията между двамата били изпълнени с чувство на много обич, уважение, силна привързаност и подкрепа. Смъртта на М. предизвиквала много скръб и болка в ищеца. Той бил лишен завинаги от майчина грижа и любов, нейната закрила и подкрепа, които да му дават сила и надежда, докато върви по своя житейски път. За съжаление обаче трагичният инцидент сложи край на отношенията помежду им. Едно дете винаги имало нужда от грижите и подкрепата на своята майка и поради тази причина нейната загуба била огромна и непреодолима трагедия за ищеца. В случая той станал пряк свидетел на смъртта на майка си, с което трагедията, сполетяла сина, била неописуемо тежка. Моралните страдания от неочакваната и несвоевременна загуба били огромни и неописуеми и щели да съпътстват ищеца през целия му живот. Загубата на неговата майка се отразявала изключително негативно на здравословното и емоционалното му състояние, търпял много болки и страдания във връзка с причинената смърт.

Никой не очаквал смъртта на М. К. и поради тази причина несвоевременната загуба била огромен шок и трагедия за ищеца.

На основание чл.429, ал.З, изр. второ от КЗ застрахователното дружество било уведомено за настъпилото ПТП на 29.03.2022 год., като било отправено и искане за изплащане на застрахователно обезщетение, каквото застрахователят не изплатил.

При тези твърдения ищецът е предявил иска.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска.

Не оспорва качеството си на застраховател по застраховка „ГО“ , действаща към датата на ПТП.

Оспорва да е налице противоправно поведение от страна на водача на застрахования при него автомобил, което да е в причинно-следствена връзка с 2 настъпилата смърт на майката на ищеца.

Евентуално, възразява, че е налице и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която пътувала в автомобила без поставен предпазен колан.

Възразява за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

В допълнителната искова молба ищецът оспорва наведените от ответника възражения за съпричиняване и прекомерност на претендираното обезщетение, като излагат подробни съображения.

В допълнителния отговор ответникът поддържа изцяло изложеното в първоначалния си отговор.

Страните ангажират деловодни разноски. доказателства.

Претендират направените

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:

Представени са по делото доказателства за това, че на 29.03.2022 г. застрахователят е уведомен съгласно чл. 429, ал. 3, изр. второ от КЗ за настъпилото застрахователно събитие и, на осн.чл.380, ал.1 КЗ, е заявена от ищеца претенция за заплащане на застрахователно обезщетение. Безспорно е обстоятелството, че застрахователят не е изплатил такова.

Изложеното сочи, че са налице предпоставките по чл.498, ал.3 КЗ за допустимост на предявения пряк иск по чл.432 КЗ.

Разгледан по същество, искът е частично основателен.

С влязла в сила присъда, постановена след образуване на настоящото дело по НОХД № 281/2023 г. по описа на ПОС водачът В. М. И. е призната за виновна в това, че на *** г. , на републикански път ***, след разклона за ***, при управление на МПС- лек автомобил „БМВ 320І“ с рег. № ***, е нарушила правилата за движение по пътищата- чл.20, ал.1 ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните 3 условия, … със състоянието на пътя,… за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, като се е движила със скорост от 80 км.ч., а съобразената такава е била 66 км.ч., и по непредпазливост е причинила смъртта на М. П. К. и средна телесна повреда на Я. И. В..

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно установено е по делото противоправното поведение на водача на МПС В. М. И., довело до настъпване на ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на М. П. К..

Не се спори по делото, че към датата на настъпване на ПТП за лекия автомобил, управляван от виновния водач е имало действаща задължителна застраховка «Гражданска отговорност» при ответния застраховател, което се потвърждава от приложената Справка от базата данни на информационния център към Гаранционен фонд.

Съгласно чл. 429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Безспорна е и родствената връзка на ищеца със загиналата при ПТП М.

П. К. - негова майка, което се установява и от представеното удостоверение за родствени връзки изх.№ 45/25.03.2022 г., издадено от ***.

Установява се от събраните гласни доказателствени средства , че ищецът е понесъл много тежко случилото се и неочакваната смърт на майка си, претърпял е и продължава да търпи значителни по обем страдания от загубата й. Така в показанията си разпитаните свидетели Н. И., с чиято дъщеря ищецът живее на семейни начала, и Н. З.-близък приятел на семейството, съобщават, че ищецът и неговата майка били много близки, живеели заедно и работели на на едно и също място, денонощно били заедно.

След смъртта на бащата, грижите за ищеца били поети изцяло от майка му. М. споделял всичко с майка си. Много тежко приел смъртта й. Животът му се променил. Докато била жива тя, ищецът бил усмихнат, лъчезарен, приказлив, 4 а след смъртта й се затворил, не бил същият. Тя много му липсвала. Не е превъзмогнал скръбта и загубата на майка си. Разстройвал се като ставало дума за ня, постоянно бил тъжен.

Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди.

При определяне на размера на обезщетението съдът , и зхождайки от принципа за справедливост, въведен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД , отчете обстоятелството, че се касае за смърт на родител, което е едно от най-тежките събития в живота на преживелите сродници, както и обстоятелството, че мъката от смъртта ще остане до края на живота на ищеца, загубата за него е невъзвратима и не може да бъде измерена материално. Установи се, че между загиналата и нейния син са съществували топли и близки отношения , живеели са в едно домакинство, подкрепяли са се, работели са заедно.

Майката се е грижила за ищеца след смъртта на неговия баща, тя е била неговата подкрепа. Съдът отчита и обстоятелствата, че се касае за внезапна и неочаквана смърт, както и че ищецът е свидетел на злополуката, при която е настъпила тя, които факти сами по себе си има т изключително травматично отражение върху психиката му. Като съобрази всички тези обстоятелства, на основание чл. 52 от ЗЗД , съдът прие, че следва да определи обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, в размер на 150 000 лв. Не се доказа по делото ищецът да е търпял вреди, чийто обем да обосновава соченото в исковата молба обезщетение от 200 000 лв., предявено като частично в размер от 180 000 лв.

Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД от страна на пострадалата се явява основателно.

В тази връзка, от заключението както на първоначалната КСМАТЕ, така и на повторната такава, се установява следното:

Процесното произшествие е настъпило при следния механизъм: В. М. И. е управлявала л.а.БМВ 320І по източната пътна лента на платното за движение на път *** в посока от юг на север със скорост около 81 км.ч. По същото време в западната пътна лента на платното за движение на същия път К. К. С. е управлявал л.а.Мерцедес Е 350 в посока от север на юг със скорост от около 72 км.ч. В един момент водачът на л.а. БМВ е загубил контрол върху управление на автомобила и така той е навлязъл в лявата лента, където е настъпил удар в предната лява част на л.а.Мерцедес и в предната част на 5 л.а.БМВ, който е бил неизбежен. При удара тялото на пострадалата М. К., като пътник на задна седалка в л.а.БМВ е получило инерционно движение към точката на сблъсъка, в посока напред, нагоре и леко наляво, тъй като тялото не е било фиксирано към седалката / без поставен обезопасителен колан, с какъвто е бил оборудван автомобила/. От придадената значителна кинетична енергия главата на пострадалата- предимно в лявата челна област, се е ударила в твърд тъп или тъпо-ръбест предмет от интериора на лявата част в купето на автомобила. От този удар се е получила тежка черепно-мозъчна травма, със счупване на черепния покрив и основа, както и травматични увреждания на мозъка на мястото на удара и противоудара, които са довели до смъртта на пострадалата. Вещите лица както по първоначалната, така и по повторната КСМАТЕ са единодушни, че ако тялото на пострадалата е било фиксирано към седалката чрез поставен обезопасителен колан, посочените инерционни сили, възникнали в момента на удара, не биха могли да преместят тялото в посочената посока и главата не би достигнала до мястото, където се е ударила в посочените интериорни части от купето на процесния лек автомобил, със значителна кинетична енергия на удара. Наред с това, по тялото на пострадалата няма описани специфични и характерни травматични увреждания, които да са получени от действието на обезопасителен колан при челен удар. Вземайки предвид установените травматични увреждания, които е получила К., както и тяхната локализация- в челната ообласт на гравата, заключението на експертите е, че същата най-вероятно не е била фиксирана към седалката от правилно поставен обезопасителен колан- получена е тежка черепно-мозъчна травма, при липса на следи от т.нар. «Синдром на предпазния колен» като отпечатък от долната лента на колана под формата на ивичесто кръвонасядане и охлузване по кожата на корема, коремна травма с разкъсвания на червата от внезапното и силно притискане на коремните органи между колана и гръбначвния стълб, а също така и счупване на поясни гръбначни прешлени или тежка шийна и гръдна травма. Кредитирайки заключенията и на двете КСМАТЕ съдът приема, че в нарушение на нормата на чл.137а, ал.1 ЗДвП, пострадалата К. е пътувала без поставен обезопасителен колан, което нарушение е допринесло за настъпване на вредоносния резултат- тежката черепно-мозъчна травма, станала причина за смъртта й. Този извод не се променя от изразеното мнение на вещите лица, че ако тялото на пострадалата е било фиксирано към седалката чрез поставен 6 триточков обезопасителен колан / с какъвто е бил оборудван л.а. на задна седалка/, то крайниците, които не са обхващат от действието му, ще опишат маховидно движение и да се ударят в интериорни части в купето, а главата, която също не би била обхваната, ще опише камшично-маховидно движение, при което е възможно да се получи висока шийна травма, която е животозастрашаваща и при която е възможно да настъпи смъртен изход.