Решение № 3824 от 28.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3824 гр. София, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

ЙОАНА М. ГЕНЖОВА

Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20211100506233 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 5.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 13993/ 2019 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 68 състав, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на Д. Г. К., извършено със Заповед № 52/ 26.02.2019 г. на пълномощника на ръководителя на „Л. Т.С.” ООД, и на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ Д. Г. К. /ЕГН **********/ е възстановена на длъжността „специалист доставки” в „Л.

Т.С.” ООД. Със същото решение са отхвърлени предявените от Д. Г. К. /ЕГН **********/ срещу „Л. Т.С.” ООД иск с правно основание чл. 225, ал.2 КТ за присъждане на сумата 15 269.81 лв., претендирана като обезщетение за получаването на по- малко възнаграждение поради незаконното уволнение на ищцата през периода от 26.02.2019 г. до 26.08.2019 г., и претенцията й по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на законната лихва върху обезщетението по чл.225, ал.1 ГПК за периода от предявяване на исковата молба до окончателното плащане. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Л. Т.С.” ООД- гр. София /ЕИК *******/ е осъден да заплати на ищцата Д.

К . сумата 600 лв.- разноски по делото /за платено адвокатско възнаграждение/, съразмерно на уважената част от исковете. На основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК ищцата Д. К. е осъдена да заплати на ответника „Л. Т.С.” ООД сумата 1050.60 лв.- разноски по делото /за платено адв. възнаграждение и цена за преводачески услуги/, съразмерно на отхвърлената и прекратената част от исковете. На основание чл.78,ал.6 ГПК 1 ответникът „Л. Т.С.” ООД е осъден да заплати по сметка на СРС сумата 100 лв.държавна такса за уважената част от исковете, от плащането на която ищцата е била освободена с оглед чл.359 КТ.

Постъпила е въззивна жалба от Д. Г. К. /ищца по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която е отхвърлен искът й по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.2 КТ и в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на претендираното обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва и разноските по делото.

Подадена е въззивна жалба срещу постановеното от СРС решение и от ответника „Л. Т.С.” ООД- гр. София, който моли да бъде постановена отмяна на същото като неправилно и необосновано в частта му, в която са уважени предявените от Д. К. искове и в частта за разноските, и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете като неоснователни, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Насрещните страни взаимно оспорват подадените по делото въззивни жалби.

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.2 КТ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбите, с които е сезиран настоящият въззивен съд, са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими.

Разгледана по същество, жалбата на ищцата Д. К. е частично основателна.

Разгледана по същество, жалбата на ответника „Л. Т.С.” ООД е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение за правилно в обжалваната от ответника част, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от Д. К. иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на атакуваното дисциплинарно уволнение като незаконно, и иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяването й на заеманата до уволнението работа, като основателни и доказани- чл.272 ГПК.

В частта, в която искът на Д. К. по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225 КТ е отхвърлен за 2 сумата 11 295.81 лв.- обезщетение по чл.225, ал.1 и ал.2 КТ, решението на СРС като неправилно следва да бъде отменено, а за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 15 269.81 лв. обжалваното отхвърлително решение следва да бъде потвърдено.

Предявеният от Д. К. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението й за незаконно е основателен.

Безспорно е по делото, а се установява и от събраните писмени доказателства, че между страните е съществувало валидно трудово право-отношение, възникнало по силата на сключен на 24.11.2015 г. трудов договор, по който ищцата Д. К. е заемала длъжността „специалист доставки” в „Л. Т.С.” ООД- гр. София. Със Заповед № 52/ 26.02.2019 г. на пълномощник на ръководителя на „Л. Т.С.” ООД това трудово правоотношение е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, като на ищцата К. е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”. Основанието, обосновало издаването на процесната уволнителна заповед, видно от мотивите на същата, е извършването от страна на служителя К. на дисциплинарни нарушения по чл.190, ал.1, т.7 КТ- “други тежки нарушения на трудовата дисциплина“ вр. чл.187, т.8, предл.2 /„уронване доброто име на предприятието“/ и т.10 КТ /“неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение“/.

Съгласно разпоредбата на чл.195 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

Разпоредбата на чл.186 КТ дефинира нарушението на трудовата дисциплина като “виновно неизпълнение на трудовите задължения”, а разпоредбата на чл.187 КТ посочва по изчерпателен начин видовете нарушения на трудовата дисциплина.

Ищцата оспорва правилността и законосъобразността на наказанието, като се позовава на незаконосъобразно издаване на заповедта от формална страна- чл.195, ал.1 КТ, тъй като е немотивирана, а също и на неизвършване на посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина от нейна страна.

В случай на оспорване на дисциплинарното наказание от страна на работника или служителя, доказателствената тежест за установяване законосъобразността на наложеното наказание тежи върху работодателя.

Извършените от Д. К. „други тежки нарушения на трудовата дисциплина” са формулирани в процесната заповед по следния начин: 1/ осъществяване на „бавна и трудна комуникация ” с фирма „Р. К.” в хода на избор на доставчик, който да предоставя услугата по снегопочистване на зимния сезон 2018/ 2019 г.”, изразяваща се в: проточване на кореспонденцията дълго във времето, забавяне на е- мейлите и даване 3 на „повече обяснения за оперативно несложни неща”; 2/ сигнализиране от ищцата на доставчика „Р. К.“ за необходимост от снегопочистване на служебния паркинг пред рецепцията на компанията „в началото на зимния сезон /декември 2018 г./ около 8 часа”, без координиране подаването на сигнала с отдел „Поддръжка офис, сгради и съоръжения” , около един час след като екип на „Р. Клининг” си е тръгнал от мястото след потвърждение на отговорни лица в ответното дружество за липса на необходимост от снегопочистване, което е станало причина за „безпричинно връщане на екипа на мястото” и „възникване на допълнителни разходи за доставчика, вкл. изразходено време, човешки ресурс и гориво”; и 3/ осъществяване от ищцата на „продължително системно грубо и неприемливо поведение” спрямо колега от екипа йИва Трифонова, изразяващо се в: неоказване на оперативно съдействие и подкрепа; груба комуникация и отправяне на квалификации и конкретни фрази: „Ти кога ще се научиш да мислиш?”, „Ти откога работиш в тази фирма?” и „Ами научи се да мислиш и да си намираш решения, без да питаш и да очакваш някой да ти отговори”, проявени в „кореспонденция в периода 18- 20.01.2019 г. по повод справка за доставчик фирма „Нордам” и в „работна среща на 7.11.2018 г.”.

Изложената по- горе индивидуализация на дисциплинарните нарушения по преценка и на въззивния съд не отговаря на изискванията за форма, установени в чл.195, ал.1 КТ, тъй като не са посочени от работодателя конкретни деяния /действия и бездействия/ на ищцата, а са направени обобщения за нейното поведение, обект на негови оценки и квалификации, намерили израз в мотивите на атакуваната заповед.

Направените в мотивите на оспорваната заповед общи констатации и оценъчни квалификации на поведението на ищцата /като: „бавна и трудна комуникация”;

„продължително системно грубо и неприемливо поведение”; „неоказване на оперативно съдействие и подкрепа”; „арогантно, невъзпитано, недопустимо” поведение, „изцяло в разрез с корпортивната среда и култура в компанията на толерантност, кооперативност и любезно отношение, както между служителите, така и с външните представители- доставчици и клиенти”; „грубо нарушаване на установени правила, дух и култура в компанията”; „лошо ниво на комуникация”; „груби език и отношение”; „липса на каквато й да е самокритичност и желание да се вслуша в препоръките на колегите и ръководителите“; „деструктивно поведение, което минира цялостния работен процес, като застрашава атмосферата като цяло в екипа” и др./, според настоящия въззивен съд не изпълняват изискването за мотивиране на заповедта съобразно императивната норма на чл.195, ал.1 КТ. Неизпълнението й при издаване на заповед за дисциплинарно наказание не се санира с въвеждане на липсващите фактически основания в процеса и представяне на доказателства за установяването им.

Освен горното, не са посочени в процесната заповед и онези задължения, съдържащи се в длъжностната характеристика и определящи трудовата функция на Д. К., неизпълнението на които е нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 4

КТ и чл.190, ал.1, т.7 КТ. Последователна е практиката на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на чл.195, ал.1 КТ, основаваща се на съображението за очертаване на фактическите основания за дисциплинарно наказание чрез мотивиране на заповедта за налагането му съобразно изискуемите елементи. Не може да се приеме за спазено това изискване и при зачитане на установената към настоящия момент практика на ВКС по приложението на чл.195, ал.1 КТ, според която е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин /Решение № 177 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 193/ 2011 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 164 от 22.06.2015 г. по гр. д.№ 6474/ 2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; Решение № 16 от 28.01.2016 г. по гр.д. № 3381/ 2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; Решение № 37 от 18.02.2020 г. по гр.д.№ 3369/ 2019 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, и др./.

Немотивирането на акта за наказание по чл.188, т.3 КТ от работодателя рефлектира и върху изпълнението на разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ- за снемане обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание. При положение, че наказващият орган не е уточнил нарушението от обективна и субективна страна, той не би могъл да иска обяснения за осъществяването му.Предвид взаимната обусловеност между мотивирането на дисциплинарното наказание по реда на чл.195, ал.1 КТ и точното и пълно определяне на въпросите, на които служителят трябва да отговори при изискването на обяснения, не може да се приеме в случая, че наказанието е наложено съобразно предвидените в КТ формални изисквания за законност. Аргумент за липса на соченото по- горе съответствие се извежда и от искането на работодателя за даването на писмени обяснения /л.32 от делото на СРС/ и дадените от ищцата писмени обяснения /л.34 от делото на СРС/.