Решение № 5375 от 03.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5375 гр. София, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г.

Членове:

Димитър Ковачев

Виктория Недева при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100503647 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „В.К.“ООД с ЕИК ******* с универсален правоприемник (чрез промяна на правната форма) в хода на делото „В.К.“АД с ЕИК ******* и седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. *******, бул. „ *******, бл. „******* срещу Решение № 155/05.01.2023г., постановено по гр. д. № 24572/2022г. по описа на Софийски районен съд, 32 с-в, с което е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя, като насрещен иск срещу А. И. Т. за заплащане на сумата от 219,56 лева – договорна лихва за периода 28.02.2022г.-20.06.2022г.

С жалбата моли решението да бъде отменено и да се уважи претендират и разноски за двете инстанции. иска, като се

Оспорва изводите за нищожност на клаузата за лихва поради противоречие с добрите нрави, като противоречащи на материалния закон (ЗПК).

Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който се иска оставянето уважение и потвърждаване на решението. без

В частта му по първоначалния главен иск на ищцата за нищожност на клаузата за неустойка и в частта му за уважаване и за отхвърляне на насрещния иск за главница по заема решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

1

СГС след проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част.

По отношение на неговата правилност съдът е ограничен до оплакванията в жалбата и прилагането на императивните материални норми.

Въззивния съд е длъжен служебно да следи за действителността на потребителски договори, а в случая срещу насрещния иск са направени множество възражения за нищожност на договора, едно от които е за неточно посочване на ГПР в договора, като се посочва, че в него следва да се включва и сумата посочена като неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.

Възражението за нищожност на договора в случая е такова за противоречие с материалния закон (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК), доколкото съгласно практиката на СЕС неточното посочване на размера на ГПР се приравнява на липса на ГПР, а това съгласно чл. 22 ЗПК води до нищожност на договора.

В случая СГС намира това възражение за основателно.

СГС намира клаузата на договора (за неустойка при неосигуряване на предвидено обезпечение) за нищожна, но приема, че се касае за прикрито допълнително възнаграждение за предоставяне на заема (прикрита допълнителна възнаградителна лихва) и така се заобикаля ограничението, касаещо годишния процент на разходите (пет пъти размера на законната лихва за забава) с оглед и на заключението на вещото лице по делото.

Чрез тази клауза формално кредитора не нарушава забраните по чл. 19, ал. 4 от ЗПК ГПР (който включва всички разходи включително настоящи и евентуални и преки или косвени) да надхвърля 5 пъти размера на законната лихва, но в същото време си гарантира, че ще има правна възможност да събира не само главния дълг ведно с дължимите договорни и мораторни лихви, но и отделно сумата за неустойка, която е над 50 процента от размера на главницата.

В случая предвидена е огромна неустойка при това включена в погасителните вноски изначално и платима на части, което говори, че не е налице намерение за получаване на обезпечение, а намерение да се получи парична сума срещу предоставения заем, което е възнаграждение тоест лихва при ясно осъзнаване, че обезпечение няма да има.

Следователно към момента на сключване на договора, към който момент се преценява нищожността, посочения в него ГПР не съответства на действителния, в който не е включена „неустойката“, която както се посочи всъщност представлява прикрита лихва, което означава, че съгласно практиката на СЕС е налице липса на посочен в договора ГПР, а това съгласно чл. 22 ЗПК води до неговата нищожност с последица връщане само на главницата.

2

Следователно като резултат решението на СРС е правилно макар и по други мотиви.

При този изход на делото само въззиваемия има право на разноски за въззивна инстанция. Поискан е от неговия адвокат пълномощник възнаграждение за безплатно оказана правна помощ по чл. 38, ал. 2ГПК. Съдът намира искането на адвокат М. за основателно. Размерът на възнаграждението СГС определя на 240,00 лева с включено ДДС, доколкото делото не е с висока, правна или фактическа сложност във въззивна инстанция. Протекло е в едно заседание без събиране на допълнителни доказателства и изхода му е обусловен и от задължителна за съда практика на СЕС.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 155/05.01.2023г., постановено по гр. д. № 24572/2022г. по описа на Софийски районен съд, 32 с-в, в частта с която е отхвърлен, предявеният от „В.К.“ООД с ЕИК ******* с универсален правоприемник (чрез промяна на правната форма) в хода на делото „В.К.“АД с ЕИК ******* като насрещен иск срещу А. И. Т. за заплащане на сумата от 219,56 лева – договорна лихва за периода 28.02.2022г.-20.06.2022г. дължима по договор за паричен заем „Standart 14“ N.

5748248/08.11.2021г.

ОСЪЖДА „В.К.“АД с ЕИК *******; седалище и адрес на управление в гр.

София, ж.к. *******, бул. „ *******, бл. „******* ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат М. В. М. от АК-Пловдив с адрес в гр. Пловдив, бул. ******* на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 240,00 лева с ДДС.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3