Решение № 4822 от 28.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4822 гр. София, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110153756 по описа за 2022 година

Ищецът [фирма] е предявил срещу Т. Я. П. установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 1036,99 лв.

– съответната стойност /1/2/ от доставената от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 19.04.2022г. до изплащане на вземането, сумата 144,25 лв. - мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 04.04.2022 г., сумата 39,40 лв. - съответната стойност /1/2/ от цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.03.2019 г. 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 19.04.2022г. до изплащане на вземането, сумата 7,25 лв. - мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 04.04.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 21014/2022 г. по описа на СРС, 88 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ срок. Счита, че ответникът е в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху изискуемите главници. В съдебно заседание на 07.02.2023 г. конкретизира, че претенциите спрямо ответника са за съответната част /1/2/ от доставената топлинна енергия и услуга дялово разпределение в процесния период за процесния имот. Ето защо моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

Ответникът Т. Я. П. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който предявените искове се оспорват. Твърди, че не е клиент на ТЕ. Имотът се ползвал от другия наследник. Иска спиране на производството до приключване на делбено дело № 38087/2015 г. по описа на СРС. Моли за отхвърляне на исковете.

1

Третото лице-помагач на страната на ищеца – [фирма], конституирано по делото с определение от 26.01.2023 г., твърди, че отчитането и разпределянето на ТЕ за имота е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 21014/2022 г. на СРС, 88 състав, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба и уточнителните молби на ищеца съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълен идентитет между периодите и основанието на претенциите в исковото и заповедното производство.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

С протоколно определение от 07.02.2023 г. е отделено като безспорно и признато между страните, че Т. Я. П. е собственик на 1/2 идеална част от процесния имот. Отделно същото се установява от представените и приетите по делото документи – вкл. и представените копия от решение по гр. д. № 38087/2015 г. по описа на СРС и решение по гр. д. № 68751/2015 г. по описа на СРС. Ответникът признава, че съсобственик на процесния имот, находящ се в [адрес] и с представената по делото нотариална покана /л. 62/, което съдът цени като извънсъдебно признание на неизгодно за страната обстоятелство.

Възражението в отговора на исковата молба относно фактическия ползвател на процесния имот съдът намира за неоснователно. Обстоятелството дали ответникът фактически е ползвал топлоснабдения имот за исковия период е ирелевантно. Така придобитото качество на битов клиент на топлинна енергия законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от фактическото ползване на топлоснабдения имот. Без значение към премета на спора е обстоятелството дали ответникът е живял в имота през исковия период, доколкото отговорността му се претендира по силата на презумирания договор за продажба на топлинна енергия, а задължението за плащане е обусловено единствено от обема на доставената в имота топлинна енергия. Същото не отпада в случай, че фактически ползвател на топлинната енергия е само единият от 2 съсобствниците /изключение е разгледаната в Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК, хипотеза на договорни правоотношения с трето ползващо лице, каквато не е налице в настоящия процес/. Не води до противен извод представеното към исковата молба заявление с вх. № от 26.03.2019 г., с което В. Л.-П. е уведомила ищеца, че във фактурите издавани за дължими суми следва да бъде включена и Т. Я. П., която отговаряла за плащанията на 1/2 от дължимите суми. Представеното уведомление има декларативен характер. С него се уведомява ищецът, че имотът е съсобствен на две лица, но същото не доказва наличието на договорни правоотношение единствено между ищеца и другия съсобственик. По делото не се твърди и не се установява В. Л.-П. да е подала молба-декларация за открИ.не на партида в ищцовото дружество на нейно име. Оттук и съдът намира, че всеки съсобственик отговаря за своята част от задълженията за ТЕ, а кой фактически е ползвал имота е въпрос на вътрешни отношения между тях. Останалите съсобственици могат да търсят обезщетение от ползващият съсобственик, вкл. за суми, за които те бъдат осъдени като задължения за консумативни разходи.

Ето защо, за исковия период клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице да заплащат съответната стойност на потребената в имота топлинна енергия е и ответникът по делото в качеството му на собственик на процесния имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.

Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца [фирма] и Т.

Я. П., възникнало по силата на индивидуалния договор за покупко-продажба на топлинна енергия, в процесния период, като в отношенията между страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач [фирма], в който смисъл са изводите на вещото лице по съдебнотехническата експертиза.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената 3 топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки за дялово разпределение за имота през процесния период. Установява се, че от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. В имота през процесния период имало 5 броя отоплителни тела с монтиран ИРРО. Показанията на уредите са с дистанционен отчет и не се нанасят на хартиен носител. ТЕ отдадена от сградна инсталация била изчислена на база пълна отопляема кубатура, съгласно акт за разпределение на кубатурата на сградата. В процесния имот имало монтирани два броя водомери за топла вода, които са отчетени на 12.05.2019 г. с подпис на потребител в процесния период. За отчетни периоди 19/20 г. и 20/21 г. не е осигурен достъп за отчет на водомерите и е начислена служебно ТЕ за БГВ за един брой потребител на топла вода. По делото от третото лице-помагач са представени протоколите за неосигурен достъп от 2020 г. и 2021 г. СТЕ сочи, че изчисленията на ФДР са в съответствие с Наредба от 01.06.2004 г.