Решение № 255 от 19.07.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Смолян, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20245440100271 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Н. С. против „**“ ООД , в която се твърди от ищцата, че на 05.12.2023г. между нея, като кредитополучател и ответника, като кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № 975558. , при следните парачметри, посочени в чл.З от договора: Размер на кредита- 1000,00 лева ;

Размер на погасителна вноска: 2x8,65 дв. и 20x54,67 лв., Ден на плащане: вторник ; Вид вноска: седмична; Годишен процент на разходите: 56,75% ; Брой вноски: 23; Фиксиран лихвен пдоцент: 44,50 %.; Дата на първо плащане: 12.12.2023г.; Обезпечение - поръчител или банкова гаранция - по избор на кредитополучателя; Дата на последно плащане:

14.05.2024г. Такса за усвояване - 0 ; Обща сума за плащане: 1119,35 лв.

Твърди се от ищцата, че въпреки, че в т.3.12 от договора за заем е посочено, че общата сума за плащане е в размер на 1119,35 лева, сумата, която кредитополучателят трябва да заплати на кредитора по този договор е в размер на 1702,00 лева - на основание чл. 11 ал.1 от договора е начислена неустойка в размер на 582,65 лева за неизпълнение на задължението на кредитополучателя по чл.5 от договора за заем в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение измежду тези, изброени в чл.5. Счита, че така уговорената неустойка е нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД. Клаузата е нищожна и на друго основание — чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите във вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като чл.11 ал.1 във вр. чл.5 от договора е неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая в чл.11 ал.1 от договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на кредитополучателя, но фактически се дължи не 1 неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора.

Основното задължение на кредитополучателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С клаузата на чл.11 ал.1 от процесния договор за паричен заем обаче е предвидена неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на кредитополучателя - да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора. Предназначението на обезпеченията към един договор за кредит е да гарантират изпълнението на задължението на кредитополучателя да върне заетата сума и дължимите лихви. При липса на такова обезпечение кредиторът има право на преценка дали въобще да сключи договора за заем, кг.то тази преценка предхожда сключването на договора. Фактът, че договорът за кредит се сключва, без да бъде предоставено нужното според кредитора обезпечение, потвърждава тезата ни, че сумата, формално наречена „неустойка" е всъщност скрита възнаградителна лихва. При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на ТР № 1 от 15 06 2010 г на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г, ОСТК, така уговорената неустойка излиза „звън придадените й санкционгш, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване.Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на з адължение, различно от главното, като начинът по който е утговорена сочи , че кредитополучателят всякога ще дължи неустойка в размер, надвишаващ заетатат сума, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора не осигури оезпечение дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение- да върне на падежа главницата, ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен - той в срок да получава главницата и възнаградителната лихва, той ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем. Обезпечението в случая има цел, различна от тази на неустойката. Ако тя обезщетява вредите от неизпълнението, то обезщетението в различните му форми, защитава кредитора срещу неизпълнението и подготвя неговото изпълнение. От неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение ке настъпва вреда за кредитора, размера на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. В този случай при неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването й кредитора ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед правилото на чл. 133 ЗЗД. Его защо уговорката между страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва заложените й функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Клаузата на чл.11 ал.1 от процесния договор е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което и нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е договорена във вреда на потребителя и цели единствено ооогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че е изначално предвидено неустойката да се 2 кумулира към погасителните вноски, като се разсрочи изпълнението й. Поради това следва да се приеме, че уговорената неустойка не отговаря на изискването за добросъвестност в гражданските отношения и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитополучателя и заемодателя. Налице е и неравноправност по чл. 143, т. 5 ЗЗП, според която разпоредба е неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Същата е уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 от Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи. След като това е така, то договорът за потребителски кредит противоречи на част от императивните постановки па ЗПК.

В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно ГПР няма да е 56,75%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 582,65 лева, формално уговорено като неустойка.Нарушен е чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК, тъй като не е посочен реалния ГПР. Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР е дледвало да се посочи и друг разер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 582,65лв., изразена като процент.Това не е сторано, поради което е нарушен чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.По този начин не става ясно и дали ГПР не надвишава 5 пъти размера на законната лихва- чл.19 ал.4 ЗПК. Процесния договор за заем попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните изисквания на този закон.Нормата на чл.11 ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. В случая има нарушение на т.9 и т.10 от посочената разпоредба. В т.9 е записано, че договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихзен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предосгавя за всички приложими лихвени проценти; в т.10 е записано, че договорът следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за' недействителен - чл.22 ЗПК.

Последиците от тази недействителност са посочени в чл. 23 от ЗПК - когато договорът за 3 потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Твърди се от ищцата, че в изпълнение на договора е заплатила на ответното дружество сумата от 1281,44 лева. Поради недействителността на договора за заем за нея е възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получила по него - 1000,00 лева, а не на лихви и други разходи. Следователно, разликата между заплатената сума от 1281,44 лева до дължимата от 1000,00 лева в размер на 281,44 лева е платена при начална липса на основание и като недължпма подлежи на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

Моли съда да постанови решение , с което ответникът да бъде осъден зада заплати на ищцата сумата от 281,44лв., представляваща недължимо платена сума по процесния договор за кредит., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-05.03.2024г. до окончателното изплащане. Претендира и за разноски по водене на делото.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска. Твърди, че процесният договор и отделните му клаузи са действителни, поради което всички платени по договора суми са получени на валидно правно основание и не подлежат на връщане. Неоснователни са твърденията на ищцата за недействителността на неустоечната клауза, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4, нарушаваща договорното равноправие между страните и чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, както и за връщане на сума от 281,44 лева за платена неустойка. С процесната клауза за неустойка не се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Уговорената между страните неустойка не е и не би могла да бъде включена в ГПР по предоставения кредит. Съгласно ЗПК кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай страните са я уговорили като плащане, което да бъде извършено в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора.

Така, изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. Противното би било и в нарушение на закона, който дава задължителни указания какви са компонентите на годишния процент на разходите. ГПР представлява сбор от разходите, които ще направи кредитополучателят за ползване на предоставената услуги. Това са едностранно определени суми от кредитодателя, които представляват цената за предоставената от него услуга. Именно поради, това законодателят е установил императивното задължение за институциите, предоставящи заеми и кредити по занаят да посочват сбора и компонентите на ГПР. Той представлява крайната стойност на заплатената услуга, за която потребителят следва да бъде информиран предварително. Съгласно чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО „За целите на изчисляването на годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит“. Неустойката, от своя страна, обслужва неизпълнението и 4 нейната функция е да обезщети страната по сключения договор. Тя представлява право на изправната страна и подлежи на договаряне между страните. Нещо повече, в настоящия случай, освен че неустойката е дължима от потребителя за неспазване на конкретно задължение по договора, тя е уговорена като фиксиран размер и двете страни са били напълно наясно с размера й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава. Предвид изложеното, двете понятия не бива да се смесват, те нямат обща, дори близка правна характеристика и функция.