Решение № 31 от 05.01.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Варна , 05.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев

Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20203100502856 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 21424/02.10.2020 г., депозирана от Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР – гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №1 чрез Главен комисар Св.К.в, против Решение № 2399/16.06.2020г., постановено по гр. д. № 16 408 по описа за 2019 г. на РСВарна, ГО, 50-ми съдебен състав, с което, на основание чл. 178 ал. 1 т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, въззивникът е осъден да заплати на Д. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Чинар“ №19а, ет.

7, ап. 16, сумата от 1 189,26 лева, като сбор от дължимото възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефицент 1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 11.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР, както и сумата 94,18 лева, представляваща сбор от дължимото обезщетение за забава, начислено за първо число от месеца следващ изтичане на съответния тримесечен период до 11.10.2019 г., на основание чл. 86 от ЗЗД и разноски. Във въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че 1 атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон.

Навежда се, че спорът между страните е изцяло правен, като спор досежно приетите за установени фактически положения не съществува. Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно субсидиарното приложение на общия трудов закон – КТ и приетите въз основа на него подзаконовите нормативни актове – НСОРЗ, касателно преизчисляването на нощното работно време в часове дневно работно време, доколкото между въззиника и въззиваемия е учредено служебно правоотношение, чието съдържание е нормативно регламентирано от специалните правни норми, обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове – Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 г. Поддържа се, че не е налице празнота в специалното трудово законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение на общите норми. Отделно дори да се приложат последните, то те не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 81213-776, съгласно която продължителността на нощното работно време не следва да надвишава 8 часа, което обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а – 1, доколкото съотношението между продължителността на дневното работно време и нощно такова дава този резултат. Сочи се, че за всеки отработен час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на МВР им се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на 0.25 лева на отработен час в този интервал, което отново е израз на наличие на специални норми, уреждащи отношенията във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключва общия ред. Излагат се аргументи в посока, че получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличие на извънреден труд, доколкото служителят не е престирал работна сила в действителност извън установеното работно време. Въззивникът моли за отмяна на атакувания съдебен акт изцяло и вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което да отхвърли предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове изцяло, както и да присъди в негова полза сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия Д. Ц. Д..

В отговора на въззивната жалба се твърди, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно, което обуславя неоснователността на 2 въззивната жалба. Моли се за оставянето и́ без уважение, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените съдебноделоводни разноски. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е приложил общите трудовоправни норми, доколкото в Наредба № 81213з776/29.07.2016 г., която е действала за процесния период, не е посочен алгоритъм за преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен. Сочи, че субсидиарното приложение на общите трудови закони намира още по-голяма необходимост при наличие на колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР.

По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от страните:

Ищецът твърди, че е полагал труд по служебно правоотношение възникнало с ответника на длъжност „полицай“ в ГПУ Летище Варна към РДГП Аерогари, което е на структурно подчинение на ОД на МВР-гр. Варна за периода от 01.12.2017 г. до 30.09.2019 г. Посочва се, че в този период ищецът е работил, при сумирано изчисляване на работното време, като работното време на държавните служители в МВР работещи на смени се изчислявало сумирано за тримесечен период. Заявява, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд. В тази връзка се посочва, че положеният от ищеца нощен труд от 22.00ч. до 06.00ч. за периода от 01.12.2017 г. до 30.09.2019 г. бил в размер на 1 096часа, които след приравняването им на дневен труд с коефицент 1.143 – възлизали на 1 252,72 часа. Навеждат се доводи, че преизчисляването на нощен към дневен труд водило до извънреден труд от 156,72 часа, който следвало да бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно чл. 187, ал.6 от ЗМВР, задължението на ответника към ищеца за целия период възлизало на 1 189,26 лв. /след допуснато изменение/. Изложена е подробна справка от ищеца за положения от него нощен труд по тримесечие и преобразуването му в дневен с коефициент 1.143, съответно размера на дължимата сума за положен 3 извънреден труд за всяко тримесечие. Молбата е за уважаване на исковата претенция за главница от 1 189,26 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 11.10.2019г. Излага, че се дължи и мораторната лихва в размер на 94,18 лв. Претендира и разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при него по служебно правоотношение, по което ищецът е заемал длъжност „полицай“ в ГПУ Летище Варна към РДГП Аерогари, което е на структурно подчинение на ОД на МВР-гр. Варна за периода от 01.12.2017 г. до 30.09.2019 г. Поддържа, че общите разпоредби на КТ и ЗДСл са неприложими за процесното правоотношение, доколкото е налице специална уредба в ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. В тази връзка излага, че няма основание за преизчисляване на нощния труд в дневен такъв с посочения в исковата молба коефициент от 1,143, тъй като нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа и положеният труд през нощта е също 8 часа за всеки 24-часов период, респ. коефициентът е единица. Излага, че размерът на възнаграждението за нощен труд е установен в специалната уредба, предвиждаща, че за всеки отработен час през нощта (между 22.00 ч. и 6.00 ч.) на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. Поддържа, че положеният от ищеца в процесния период нощен труд е правилно отчетен и полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено, съобразно действащите специални правила, както и че същото е заплатено в пълен размер. В условията на евентуалност – в случай че се приеме за основателен предявения иск, оспорва направените в исковата молба изчисления на положените от ищеца часове нощен труд, доколкото същите не съответстват на представените доказателства. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

4

По делото е безспорно между страните, а и от представените доказателства се установява, че ищецът е полагал труд в ответното държавно учреждение на длъжност „полицай“ в ГПУ Летище Варна към РДГП Аерогари, което е на структурно подчинение на ОД на МВР-гр. Варна за периода от 01.12.2017 г. до 30.09.2019 г.

Съгласно заключението на изготвената по делото, приета от съда и неоспорена от страните ССЕ се установява, че в периода 01.12.2017г. до 30.09.2019г. ищецът е отработил 1 096 часа нощен труд. Извънредният труд се сумира на 378 часа. Общият размер на дължимото за извънреден труд възнаграждение за 157 часа / след отчитане на ползван платен годишен отпуск/ възлиза на 1 189,26 лв. Мораторната лихва възлиза на 94,18 лв. и тя е сбор от обезщетенията за забава върху всяко едно допълнително възнаграждение, считано от първо число на следващото тримесечие до подаване на иска.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл. 178 ал.1 т.3 ЗМВР.

Ищецът е държавен служител- „полицай“ в ГПУ Летище Варна към РДГП Аерогари, което е на структурно подчинение на ОД на МВР-гр. Варна, поради което и намират приложение разпоредбите на

Закона за

Министерството на вътрешните работи в редакцията от 18.07.2017 г., доколкото в този закон не е предвидено друго. ЗМВР е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР арг. от чл.

142, ал. 2 ЗМВР).

По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд както през нощта / 22.00 – 06.00 часа /, съгласно графици, а отработеното работно време се е изчислявало 5 сумарно.

В чл.187 ал.1 ЗМВР е посочено, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В ал.3 на цитираната разпоредба се предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени сумирано за тримесечен период. От ал.5 на същата разпоредба е видно, че работата извън редовното работно време до 280 годишно се компенсира със:

1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни за служителите на ненормиран работен ден;2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.

В процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.

/в сила от 02.08.2016г./ за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Преди процесния период е действала Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г./. Само и единствено в нея изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. В следващите две Наредби изрична регламентация за преизчисляване липсва. В Наредба №8121з-592 /обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 6