Определение № 471 от 13.02.2013, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

О П Р

Е Д Е Л Е

Н И Е № 471 гр. Пловдив 13.02.2013г.

ПЛОВДИВСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в закрито заседание на 13.02.2013г. в състав СЪДИЯ

: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА като разгледа гр.д. №

1666/2012г. по описа на ПОС, докладвано от съдия ЗЛАТАНОВА, намира за установено следното:

Делото е образувано по искова молба на И.А.А. и Д.И.А. против „АНАСТАСОВ” ЕООД и „МИКС”ООД за признаване за установено, че имот, предмет на публична продан по изп.д.№ 561/2009г. на ЧСИ А. А.,с район на действие ПОС, възложен с постановление за възлагане на „С-Ауто”ООД, гр.Пловдив с постановление от 26.10.2011г.,вписано в Агенцията по вписване под акт № 54, том 80 от 18.11.2011г., а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на изп.директор на АГКК,с адрес на имота гр.Пловдив, ул****, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, представляващ УПИ ХVІІІ-2255 от кв.103 по план ана гр.Пловдив, кв.”Христо Ботев-юг”, при граници на имота: УПИ VІ-жилищно строителство, УПИ ІІІ-189, УПИ ІІ-188, УПИ ХХ-жилищно строителство, ул.”Н. ***, с предназначение на самостоятелния обект- жилище, АПАРТАМЕНТ,брой нива на обекта- едно, с площ от 56,30кв.м., ведно с 1,55% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- ***, ***, под обекта-

***, над обекта- ***, ведно с изба № 24,разположена на сутеренния етаж, кота 2,79м. с площ от 4,50кв.м., при граници на избата: изба № 41,изба № 43 и коридор,ведно с 0.04% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ; не принадлежи на длъжника „АНАСТАСОВ”ЕООД, тъй като е собственост на ищците на основание на вписан преди възбраната по изпълнителното дело нотариален акт.

Твърди се от ищците, че в режим на съпружеска имуществена общност са закупили от ответника с нотариален акт № 39, том 122, дело № 30365/2008г. на Служба по вписванията при ПРС правото на строеж върху описания недвижим имот. Преди подписване на договора ищците заплатили продажната цена в размер на 21 464 евро.

Договорът бил сключен с отлагателно условие собствеността върху имота да премине след заплащане на паричните задължения на ищците по договор за строителство от 26.05.2006г., обективиран с предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от същата дата. Всички задължения по този договор били изпълнени от страна на ищците.

Около година след сбъдване на отлагателното условие продавачът подписал и вписал декларация, констатираща настъпването на условието. Последното плащане в действителност станало на 17.03.2010г. Твърди се, че уговореното отлагателно условие, като свързано с елемент от договора-неговата цена, е недействително.

Претендират да е настъпил транслативният ефект на сделката към датата на сключване на нотариалния акт-17.02.2008г. Позовават се на разпоредбата на чл.25,ал.2 от ЗЗД. Имотът станал предмет на принудително изпълнение по повод задължения на продавача и върху него била наложена възбрана и била извършена публична продан. Твърди се възбраната да е вписана след вписване на титула за собственост на ищците и след изплащане на последната вноска. Въз основа на извършената публична продан, имотът бил възложен на „С-Ауто”ООД с постановление от 26.10.2011г., вписано в Агенцията по вписване на 18.11.2011г.

Предявеният иск е с правно основание чл.440 от ГПК.

В хода на производството по делото са конституирани като ответници и взискателите „СТ-Строй”ООД, Н.А.Б., „Хидробетон” ООД, „СВ-Силвестър” ЕООД, Т.Д.Д., М.И.К., Г.В.А., д.Д.Д., Н.А.Д., „С-Ауто”ЕООД и Държавата.

В рамките на законоустановения едномесечен срок са постъпили отговори от новоконституираните ответници „Хидробетон”ООД, Г.В.А., М.И.К., „СТ-Строй”ООД и Държавата,чрез министъра на финансите.

Ответниците

М.И.К. и „СТ-Строй”ООД, гр.Кърджали правят възражение за недопустимост на иска.

Обосновават се с това, че спорният имот е възложен с постановление за възлагане, което е влязло в законна сила и изпълнението по отношение на него е приключило. Вписването на постановлението за възлагане станало преди предявяване на исковата молба. Поради това според ответниците не е налице правен интерес от воденето на иск по чл.440 от ГПК.

Като разгледа изложените в исковата молба обстоятелства и приложеното изпълнително дело, съдът намери,че направеното възражение за недопустимост на предявения иск е ОСНОВАТЕЛНО.

Искът по чл.440 от ГПК е специален отрицателен установителен иск и дава възможност за защита на третите за изпълнителния процес лица да защитят правата си, когато принудителното изпълнение е насочено не върху имуществено право на длъжника, а върху право на третото лице. Защитата по този ред е допустима само при определени предпоставки: изпълнението да е на парично притезание, да е започнало и още да не е приключило, така че да може да бъде прекратено/чл.433,ал.1,т.7 ГПК/. В случая, както се твърди в исковата молба и се установява от приложеното изпълнително дело № 561/2009г. на ЧСИ А., по отношение на процесния имот принудителното изпълнение е приключило, като имотът е възложен с постановление за възлагане от 26.10.2011г./стр.249 от изп.дело/, влязло в сила на 07.11.2011г. и вписано в АВ,Служба по вписванията гр.Пловдив на 18.11.2011г. Следователно, след като е налице завършен изпълнителен процес, защитата по чл.440 от ГПК е безпредметна. Ищците, като претендиращи право на собственост върху вещта, би следвало да защитят правата си по друг ред /чл.499,ал.1 от ГПК с настъпващи последици на евикция при публична продан/, а правото им на иск по чл.440 от ГПК не съществува поради липсата на правен интерес.

Нещо повече, съдът намира, че ищците не са легитимирани да водят този специален установителен иск и поради това, че претендират правото им на собственост да произтича от длъжника в изпълнителния процес, като се позовават на това, че титулът им за собственост е вписан преди възбраната. Но ако това е така, то вещните права на ищците няма да се погасяват от публичната продан /аргумент от чл.496,ал.2 и чл.453 от ГПК/ и те следва да се защитават по общия исков ред за защита правото на собственост.

Ето защо и с оглед на изложеното, съдът намира,че така предявеният иск е недопустим и образуваното производство ще следва да се прекрати.

Водим от горното, Съдът

О П Р Е

Д Е Л

И :

ПРЕКРАТЯВА

ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№ 1666/2012г. по описа на Пловдивски окръжен съд, ХV гр.с.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Пловдивски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: