Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 218 от 16.04.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно търговско дело 176/2025
Вид
Определение № 218
Подписан
16.04.2025
В сила
16.04.2025
Състав
Георги Йовчев, Николина Петрова Дамянова, Даниела Илиева Писарова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 218 гр. Варна, 16.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20253001000176 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба вх. № 2350/27.01.2025г. на ПЕРФЕКТ ЛУКС КАР" ЕООД- гр.

Варна, ЕИК 204301323, представлявано от управителя си С.Ж.К., чрез адв. Л.

П. от АК- Варна, срещу определение № 88/08.01.2025г., постановено по в. ч. гр. д. № 2569/2024г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството, образувано по подадена от жалбоподателя частна жалба вх.

№ 87480/31.10.2024г. срещу протоколно определение № 5993/30.10.2024г. от отклито съдебно заседание по гр. д. № 14060/2023г. на Варненски районен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на ищеца за допускане изменение на иска, на осн. чл. 214, ал. 1 от ГПК.

В жалбата се твърди неправилност на извода на окръжния съд, че атакуваното определение на ВРС не подлежи на самостоятелно обжалване, но не са изложени конкретни съображения защо страната счита, че определението е обжалваемо. Релевираните оплаквания са по същество по основателността на направеното искане за изменение на иска пред Районен съд – Варна, а петитумът на жалбата, който е за произнасяне на апелативния съд с акт по чл. 214 ГПК за допускане увеличение на иска, не съответстват на етапа на инстанционен контрол.

1

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 274, ал. 2, предл. 2 -ро ГПК, частна жалба, насочена срещу постановено от окръжен съд, като въззивна инстанция, определение по чл.

274, ал. 1 ГПК, подлежи на разглеждане от съответния апелативен съд, следователно с частна жалба вх. № 2350/27.01.2025г. е сезиран компетентният Варненски апелативен съд.

Насрещната страна И. Х. Т. не се възползва от възможността за подаване на отговор.

Разгледана по същество жалбата се преценява като неоснователна по следните съображения:

По правилата на процесуалния закон определенията на съда подлежат на обжалване в две хипотези, посочени в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК: когато преграждат развитието на делото и когато това е посочено изрично в закона.

Определението на съда по чл. 214 ГПК не е от кръга на актовете, визирани в чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като законът не предвижда изрично неговата обжалваемост. Следователно, по правило, това определение не подлежи на самостоятелно обжалване, а проверката за неговата правилност се осъществява с ревизията на крайния съдебен акт.

Обжалването на определение по чл. 214 ГПК е допустимо само когато то има характера на преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Напр. на самостоятелно обжалване подлежи определението за изменение на иска чрез намаляване поради частичен отказ или оттегляне, при което съдът е частично десезиран и изменението на иска е съчетано с прекратява на производството за част от предмета на делото. Друг случай на възможност за самостоятелен инстанционен контрол е този, разгледан в т. 7б на ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС– с акта на съда е отхвърлено искане за увеличаване цената на иск, който не е предявен като частичен. Извън тези хипотези определенията по чл. 214 ГПК не подлежат на самостоятелно обжалване с частна жалба, а ако въззивният съд постанови акт по такава жалба, то той би бил недопустим.

Предявеният иск, предмет на производството по гр. д. № 14060/2023г. на 2

Варненски районен съд, е заявен като частичен, поради което е недопустим самостоятелен инстанционен контрол на постановеното по това дело протоколно определение № 5993/30.10.2024г., с който първоинстанционният съд е отказал да допусне изменение на иска чрез неговото увеличаване – по арг. от ТР 5/2015г. на ОСГТК на ВКС.

Следователно, обжалваното определение на въззивния съд, с което е прекратено производството по недопустима частна жалба срещу постановено от районния съд, неподлежащо на самостоятелно обжалване определение по чл. 214 ГПК, е правилно и следва да се потвърди.

Воден от горното, ВнАпС, ТО, III– ти състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 88/08.01.2025г., постановено по в.ч.гр.д. № 2569/2024г. по описа на Варненски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 4 |ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3