Определение № 903 от 22.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 903 гр. Велико Търново, 15.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Г. Драгoстинов

Любка Милкова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско дело № 20244100500529 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.436 ал.4 вр. чл.262 ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№55431/30.05.2024г. от Г. В. В., в качеството му на длъжник по ИД №337/2023г. по описа на СИС при РС – Велико Търново, против Разпореждане от 13.05.2024г. на ДСИ при РС – Велико Търново, с което на основание чл.436 ал.4 вр. чл.262 ал.2 т.1 от ГПК е върната постъпила жалба с вх.№54782/09.05.2024г. с правно основание чл.435 ал.2 т.2 ГПК от длъжника Г. В. В. против наложен запор на средствата по личната партида на длъжника при Затвора Ловеч, като подадена след изтичането на срока за обжалване, като са развити оплаквания за неправилност. Твърди се, че с връчване на длъжника на фиша за работната му заплата за м. април 2024г. на 02.05.2024г. същият е узнал за конкретното принудително изпълнително действие, извършено над заплатата му, което е обжалвал на 05.05.2024г. с жалба чрез ДСИ при ВТРС, която е подал чрез Затвора Ловеч на 07.05.2024г. с вх.№М-1515/07.05.2024г., т.е. в срока, който според жалбоподателя изтича на 09.05.2024г. от узнаване на принудителното изпълнително действие, явяващо се първо по рода си върху трудовото му възнаграждение, като до м.април 2024г. длъжникът не е работил.

Моли съда, да постанови определение, с което да отмени обжалваното Разпореждане от 13.05.2024г. на ДСИ при РС – Велико Търново, постановено по ИД №337/2023г. по описа на СИС при ВТРС.

Съдът, след като разгледа частната жалба и се запозна с материалите по ИД №337/2023г. по описа на ДСИ при РС – Велико Търново, приема за установено от фактическа страна следното:

ИД № №337/2023г. по описа на СИС при РС – Велико Търново е образувано по молба по взискателя Апелативен съд – Велико Търново против длъжника Г. В. В., въз основа на 1 представен ИЛ №76/29.05.2023г. по ГД №377/2022г. по описа на ОС – Ловеч. С молбата по чл.426 ал.1 ГПК взискателят е посочил изпълнителен способ – запор върху трудовото възнаграждение, което длъжникът получава по реда на чл.78 от ЗИНЗС. С Разпореждане от 31.07.2023г. на ДСИ при ВТРС на основание чл.450 ал.3, чл.507 ГПК е наложен запор върху средствата, постъпващи по личната партида на длъжника Г. В. В.. Длъжникът е уведомен за наложения по реда на чл.450 ал.3 ГПК от ДСИ запор върху средствата, постъпващи по личната му партида на 08.08.2023г., респ. запорното съобщение от 02.08.2023г. е връчено на третото задължено лице Затвора Ловеч на 07.08.2023г. Видно от постъпила по ИД справка от ТД на НАП с вх.№57690/09.08.2023г., не са регистрирани трудови договори на длъжника Г.

В. В.. С влязло в законна сила Определение №1053/17.10.2023г., постановено по В.гр.д.

№719/2023г. по описа на ВТОС, е оставена без уважение жалбата на длъжника Г. В. В. по ИД №337/2023г. по описа на СИС при ВТРС против запор със запорно съобщение от 02.08.2023г. върху средства от личната партида, постъпващи суми към Г. В. В. в Затвора Ловеч, като неоснователна, в мотивите към което е прието, че в конкретният случай наложеният запор не е върху възнаграждение, а върху средства, които лишеният от свобода длъжник В. получава от трети лица.

Длъжникът В. е започнал работа в Затвора Ловеч едва през м.април 2024г. и узнава за наложения му запор върху възнаграждението му по ИД №337/2023г. по описа на СИС при ВТРС с връчване на фиша за заплатата му за м. април 2024г. на дата 02.05.2024г., съобразно твърденията в жалбата. На 09.05.2024г. длъжникът Г. В. В. е подал през ДСИ при ВТРС до ВТОС жалба с вх.№54782/09.05.2024г. с правно основание чл.435 ал.2 т.2 ГПК, с която обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, а именно чрез наложен запор върху възнаграждението му, получавано от м.април 2024г. от Затвора Ловеч.

С обжалваното с настоящата частна жалба от длъжника Разпореждане от 13.05.2024г. на ДСИ при ВТРС е върната на основание чл.436 ал.4 вр. чл.262 ал.2 т.1 от ГПК е върната постъпила жалба с вх.№54782/09.05.2024г. с правно основание чл.435 ал.2 т.2 ГПК от длъжника Г. В. В. против наложен запор на средствата по личната партида на длъжника при Затвора Ловеч, като подадена след изтичането на срока за обжалване. ДСИ при ВТРС е приел, че жалба от длъжника с вх.№54782/09.05.2024г. с правно основание чл.435 ал.2 т.2 ГПК е подадена от длъжника на 09.05.2024г. след изтичане на двуседмичния срок по чл.436 ал.1 ГПК от редовно връчено му на 08.08.2023г. съобщение за наложен запор на средствата по личната партида на длъжника при Затвора Ловеч, както и че срещу наложения запор на средствата по личната партида по жалба на длъжника В. вече има произнасяне от ОС – Велико Търново по ИД.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частна жалба с вх.№55431/30.05.2024г., предмет на настоящото производство, е подадена от активно процесуално легитимирана страна, в рамките на преклузивният едноседмичен срок по чл.436 ал.4 вр. чл.262 ал.3 вр. чл.275 ал.1 ГПК и против подлежащ на обжалване акт на ДСИ при ВТРС, поради което е процесуално допустима.

2

Разгледана по същество частната жалба е основателна и доказана и следва да бъде уважена.

На основание чл.436 ал.4 от ГПК, по отношение на жалбите срещу действията на съдебния изпълнител, се прилагат съответно разпоредбите на чл.260 ГПК, чл.261 ГПК и чл.262 ГПК, като съдебният изпълнител, в качеството си на администриращ жалбите орган, по изричната разпоредба на закона /чл.436 ал.4 ГПК/ разполага с правомощията по чл.262 ал.1 ГПК по проверка редовността на жалбите и съответно с тези по чл.262 ал.2 т.1 и т.2 ГПК за връщане на жалбата, ако: 1/ е подадена след изтичането на срока за обжалване /чл.436 ал.4 вр. чл.262 ал.2 т.1 ГПК/ и 2/ ако не се отстранят в срок допуснатите нередовности /чл.436 ал.4 вр. чл.262 ал.2 т.2 ГПК/. Не е в правомощията на ДСИ да преценява процесуалната допустимост на подадена жалба, в случая с правно основание чл.435 ал.2 т.2 ГПК, и на това основание да разпорежда връщането й.

В процесният случай действително за наложения от ДСИ при ВТРС на основание чл.450 ал.3, чл.507 ГПК по настоящото ИД запор върху средствата, постъпващи по личната партида на длъжника Г. В. В. в Затвора Ловеч, длъжникът е уведомен с редовно връчено му съобщение на 08.08.2023г. Към датата обаче на налагане на запора по личната партида на длъжника не са постъпвали средства от трудово възнаграждение, доколкото длъжникът В. не е престирал труд в Затвора Ловеч към този момент, поради което и запорът, наложен по ИД със запорно съобщение от 02.08.2023г., не е върху възнаграждение на длъжника.

След датата на налагане на запора върху средствата, постъпващи по личната партида на длъжника Г. В. В. в Затвора Ловеч, са настъпили нововъзникнали обстоятелства, а именно длъжникът Г. В. В. е започнал да престира труд в Затвора Ловеч едва през месец април 2024г., като за наложения по ИД запор върху получаваното от него възнаграждение за положен труд същият е узнал, съобразно твърденията в частната жалба, едва с връчване на фиша за заплатата му за м.април 2024г., а именно на 02.05.2024г. По ИД липсват доказателства при новонастъпилите вече обстоятелства, на длъжника да е било съобщено от ДСИ при ВТРС за наложения по ИД запор върху възнаграждението му за труд, поради което и подадената от длъжника жалба с вх.№54782/09.05.2024г. с правно основание чл.435 ал.2 т.2 ГПК е подадена чрез ДСИ до ВТОС в рамките на преклузивният двуседмичен срок от узнаване на действието, че третото задължено лице е платило на СИ и поради това отказва да плати на длъжника, поради което е срочно подадена, не е подадена след изтичането на срока за обжалване и не подлежи на връщане, поради което и обжалваното Разпореждане на ДСИ при ВТРС от 13.05.2024г., с което жалбата на длъжника с вх.№54782/09.05.2024г. е върната на основание чл.436 ал.4 вр. чл.262 ал.2 т.1 от ГПК като просрочена е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено и ИД върнато на ДСИ при ВТРС за администриране на подадената от длъжника жалба с вх.№54782/09.05.2024г. с правно основание чл.435 ал.2 т.2 ГПК. /т.1 от ТР №2/26.06.2015г. по тълк. д.№2/2013г., ОСГТК на ВКС/.

Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 13.05.2024г. на ДСИ при РС – Велико Търново, постановено по ИД №337/2023г. по описа на СИС при РС – Велико Търново, с което на основание чл.436 ал.4 вр. чл.262 ал.2 т.1 от ГПК е върната постъпила жалба с вх.

№54782/09.05.2024г. с правно основание чл.435 ал.2 т.2 ГПК от длъжника Г. В. В., с ЕГН **********, против наложен запор на средствата по личната партида на длъжника при Затвора Ловеч, като подадена след изтичането на срока за обжалване.

ВРЪЩА ИД №337/2023г. по описа на СИС при РС – Велико Търново на ДСИ при ВТРС за администриране на жалба с вх.№54782/09.05.2024г. с правно основание чл.435 ал.2 т.2 ГПК от длъжника Г. В. В., с ЕГН **********.

Определението не подлежи на обжалване.

Заверен препис от влязлото в сила определение да се изпрати служебно на ДСИ при РС – Велико Търново за прилагане по ИД №337/2023г. по неговия опис.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4