Решение № 7298 от 02.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7298 гр. София, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20251100503939 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба Д. М. М., срещу решение № 3085/25.02.2025 г. по гр. дело № 57963/2023 г., по описа на СРС, ГО, 117 състав. Въззивникът счита, че решението е неправилно и необосновано.

Излага съображенията си, поради които моли съдът да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да остави молбата за защита, като неоснователна и недоказана, без уважение. Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемата страна Д. Д. М., действащ чрез неговата майка и законен представител Г. М. Н., в законоустановения срок не е подал възражение срещу въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивника моли жалбата да бъде уважена и съдът да му присъди разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, която страна има правен 1 интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН валиден и допустим съдебен акт.

С молба от 24.10.2023 г. Г. М. Н., в качеството й на майка и законен представител на Д. Д. М., е поискала да се издаде заповед за защита срещу Д.

М. М., който е баща на молителя Д. М. М., с която да се наложат мерки за защита по ЗЗДН, описвайки в какво са се изразявали актовете на домашно насилие по отношение на детето, извършени от ответника на 13.10.2023 г. и на 18.10.2023 г.

С решение № 3085/25.02.2025 г. по гр. дело № 57963/2023 г., СРС, ГО, 117 състав, е издал заповеди за защита, както следва: Определ ил е местоживеенето на детето Д. Д. М., р. на 14.11. 2016 г. при неговата майка – Г.

М. Н., ЕГН**********, жив. на бул. Цар Борис ІІІ ***, ***, ****, за срок до 22.10.2025 г. Задължил е Д. М. М., да се въздържа от извършване на насилие спрямо Д. Д. М., като му е забранил да се доближава на по-малко от 100 м. от него извън дните и часовете, определени за контактите им по Решение № 1462/26.01.2024 г. по гр.д. №8008/2023 г. СРС, 37 състав, за срок до 22.10. 2025 г. Осъдил е ответника да заплати на Г. М. Н. разноски от 600 лв., а на СРС – такса от 40 лв.за да постанови акта си, първоинстанционния съд се е мотивирал, че делото е заведено след завеждането от майката на ищеца на дело по чл. 59/9/ СК с искане за предоставяне на нея на правата над детето, спечелено на І инстанция. Това е мотивирало настоящия състав да измени ЗНЗ за да няма „разнобой“ в отсъжданията. По настоящето дело не се събраха категорични доказателства за извършен конкретен акт на насилие от ответника спрямо детето /ищеца/, но цялостното му поведение не е благоприятно за последното, поради което действието на постановените ЗНЗ следва да се продължи.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Наведените от въззивника доводи, че въпреки умозаключението на първоинстанционния съд, че не е извършен акт на домашно насилие, въпреки това, издава заповед за защита, че не са били доказани по безспорен начин твърденията за извършен акт на насилие над детето, че съдът не е анализирал 2 събраните по делото доказателства, все едно не са събирани такива, че в настоящия случай липсват каквито и да е доказателства, които да установяват извършен акт на насилие, настоящия съдебен състав счита за частично основателни.

СГС счита, че за посочените твърдения за извършено насилие на 13.10.2023 г. в първата инстанция са ангажирани гласни доказателствапоказанията на с в . Е.С.-без дела и родство със страните, която има преки впечатления за установяваните от нея обстоятелства. Свидетелката сочи, че на 13.10.2023 год., около 18 ч., майката на Д. е тръгнала към входа да посрещне детето. Бащата и детето с а излезли. Детето е било разстроено. На въпрос на свидетелката към детето: „Какво става, защо плачеш?“, д е т е т о й е отговорило: „Тати ме удари“. Детето е показало на свидетелката дясната си буза, която е била зачервена. На въпрос дали бащата друг път го е удрял, детето е отговорило: „Той ми е казвал, че това са само шамари“. С показанията на свидетелката Г. Н., за показанията на която настоящия съдебен състав счита, че тъй като са дадени под страх от наказателна отговорност, свидетелят установява обстоятелства, за които има преки и непосредствени наблюдения, предвид липсата на противоречия и взаимно изключващи се твърдения, съдът не намира пречка да ползва показанията й при формиране на свободното си вътрешно убеждение. С кредитираните свидетелски показания се установява, че на 18.10.2023 год., в 18 ч., при връщането на детето Д. , бащата е слязъл от неговата паркирана наблизо кола. Д. се е гушнал в майка си и е започнал да хленчи, замолил е баща си да преспи при майка си. След 10-15 минути на бащата му е писнало, хванал е детето за дрехата и го е завлачил към входа.

Детето е паднало, но бащата е продължил да го влачи. Поради изложеното, настоящата инстанция счита за доказано извършено от ответника спрямо молителя домашно насилие, представляващо физическо, психическо и емоционално(понятието „емоционално“ е заличено считано от 01.01.2024 г.) насилие- посочените форми на домашно насилие засягат физическата, психологическата и емоционалната неприкосновеност на молителя, причинявайки му болка, страх, стрес, психичен и емоционален дискомфорт, унижение и негативни емоции.

И във въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства, обуславящи основателността на жалбата.

3

Поради съвпадане на крайните изводи на двете първоинстанционното решение следва да се остави в сила. инстанции,

При този изход на делото въззивникът, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, дължи заплащане на държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 12,50 лв., а искането му за присъждане на разноски, е неоснователно. Въззивникът дължи заплащане на разноските на насрещната страна- платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №3085/25.02.2025 г. по гр. дело № 57963/2023 г. на СРС, ГО, 117 състав.

ОСЪЖДА Д. М. М., ЕГН********** да заплати държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 12,50 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. М. М., ЕГН**********, за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.

ОСЪЖДА Д. М. М., ЕГН********** да заплати на Д. Д. М., ЕГН**********, действащ чрез неговата майка и законен представител Г. М.

Н., ЕГН********** сумата от 600 лв.- разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4