Решение № 14396 от 22.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14396 гр. София, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В. Б. В. при участието на секретаря Г. З. Л. като разгледа докладваното от В. Б. В. Гражданско дело № 20231110128373 по описа за 2023 година

Предмет на делото са предявени от ****** с ЕИК ****** искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД срещу Б. В. А. с ЕГН ********** за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 62238/2022г. на СРС, 70 състав.

Претендира законната лихва върху главницата считано от подаването на заявлението по чл.

410 ГПК и разноски в настоящото производство. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.

Ответната страна, на която редовно е връчен препис от исковата молба и приложенията, в законния срок не представя отговор и не взема становище по исковете.

Представена е уточняваща молба от ищеца, с която заявява, че поддържа исковете и излага подробни съображения за уважаването им.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От приобщеното ч. гр. д. 62238/2022 г. по описа на СРС, 70 състав, се установява, че в полза на ****** с ЕИК ****** е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено Б. В. А. с ЕГН **********, да заплати на заявителя сумата 2 563,96 лева, представляваща главница за неизпълнени парични задължения по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, договори за мобилни услуги и договори за лизинг за период от 05.10.2020 г. до 04.01.2021 г., ведно със законната лихва за период от 16.11.2022 г. до изплащане на вземането.

1

Други доказателства извън приложените писмени документи – писмени договори към заявлението по чл. 410 ГПК, не поискани и не са приобщавани, респективно събирани.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79 ЗЗД, в тежест ищцовото дружество е да докаже по делото пълно и главно факта на сключени с ответника договори за мобилни услуги със съдържанието, посочено в исковата молба, че е доставил на ответника през процесния период мобилни услуги, вида на предоставените мобилни услуги по всеки един от договорите, стойността на предоставените услуги, както и че вземанията за дължими месечни такси и ползвани мобилни услуги са станали изискуеми.

На следващо място в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно факта, че между него и ответника са сключени договори за лизинг, че е предоставил лизинговото имущество на ответника, както и размера на договорените лизингови вноски, в това число и че задълженията са станали изискуеми.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи плащане на претендираната сума в рамките на договорените срокове.

Ищцовото дружество твърди, че страните са били в облигационни правоотношения, породени от сключени договори за доставка на мобилни услуги и договори за лизинг, индивидуализирани в исковата молба, преписи от които са приложени в заповедното производство.

Съдът намира, че от страна на ищеца не се установи по делото при условията на пълно и главно доказване наличието на индивидуализираните облигационни правоотношения, свързани с доставка на мобилни услуги и устройства на изплащане, поради което исковите претенции чл. 79 ЗЗД се явяват неоснователни. За пълнота следва да се посочи, че въпреки изявлението на ответника, че не оспорва иска, ищецът не е посочил изрично впоследствие, че желае постановяване на решение при признание на иска, а изявлението на ищеца в молба, подадена преди провеждане на първото заседание, е бланкетно, съответно същото не би могло да послужи за постановяване на решение при признание на иска.

По разноските:

При този изход на спора, право на разноски има единствено ответникът, но същият не претендира такива.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК, от ****** с ЕИК ****** срещу Б. В. А. с 2

ЕГН **********, с адрес: ******, установителни искови претенции с правно основание чл.

79 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 563,96 лева, главница, ведно със законна лихва от 16.11.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 12.01.2023 г. по ч.гр.д. 62238/2022 г. по описа на СРС, 70-ти състав, като НЕДОКАЗАНИ.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3