Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1530 от 06.05.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 14671/2022
Вид
Решение № 1530
Подписан
06.05.2023
В сила
27.06.2023
Състав
Пламен Танев

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1530 гр. В., 06.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Танев при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело № 20223110114671 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявена искова молба от „Й.Б.“ ЕАД срещу А.

В. Ц. с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено между страните, че ответницата дължи в полза на ищеца сумата от общо 1670,11 лв., представляваща сбор от задълженията по издадени фактури от 15.10.2019г., 15.11.2019г., 15.12.2019г и 15.01.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 13.07.2022г. до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба следното: Между страните са сключени следните договори за предоставяне на мобилни услуги:

Номер *** от 07.02.2017г., съгласно който е предоставен мобилен телефонен номер ***;

Номер 619082815 от 07.12.2017г., съгласно който е предоставен мобилен телефонен номер ***;

Допълнително споразумение с номер 017864717 от 09.11.2018г. към Договор за мобилни услуги и договор за лизинг от 09.11.2018г. Съгласно това споразумение за номер *** влиза в сила нов абонаментен план с уговорена месечна такса от 30,99 лв. с ДДС, а на клиента бил предоставен мобилен телефонен апарат – Сони.

По договора за лизинг цената на вещта е 1278,57 лв. с ДДС. Задължението е да се изплати апарата на 23 месечни лизингови вноски от по 55,59 лв. всяка;

Допълнително споразумение с номер 017869440 от 09.11.2018г. към договор за мобилни услуги, съгласно което за номер *** влиза в сила нов абонаментен план, с уговорена стандартна месечна такса в размер на 20,99 лв. с ДДС, а на клиента е бил предоставено мобилно устройство ***

Допълнително споразумение с номер *** от 10.09.2019г. към договор за мобилни 1 услуги и договор за лизинг от 10.09.2019г., съгласно което за мобилен номер *** влиза в сила нов абонаментен план, с уговорена стандартна месечна такса от 33,99 лв. с ДДС, а на клиента е бил предоставен мобилен апарата ***. Цената на лизинговата вещ е била 243,57 лв.;

Допълнително споразумение с номер *** от 10.09.2019г., съгласно което за мобилен номер *** влиза в сила нов абонаментен план, с уговорена стандартна месечна такса в размер на 1,99 лв. с ДДС, а на клиента е предоставено мобилно устройство ***.

Длъжникът не е изпълнявал своите задължения да заплаща цените на ползваните мобилни услуги, лизингови вноски и задълженията си за неустойки, възникнали предвид предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на потребителя, поради изпадането му в забава. За задълженията на потребителя са издадени изрично посочените в исковата молба фактури.

В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба.

Съдът, след като взе предвид гореизложеното, намира следното:

Налице е изрично признание на предявения иск от страна на ответника, изразено в първо съдебно заседание, чрез процесуалния представител на страната.

Налице са основанията по реда на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска, като както изисква ал. 2 на уредбата в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признание на иска. В случая признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави. Признато е право, с което страната може да се разпорежда.

Предвид основателността на претенцията в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените разноски в настоящото производство и предхождащото го заповедно производство по ч.гр.д. с номер 9120/2022г. по описа на ВРС в размер на общо 1076,29 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. В. Ц., ЕГН **********, с адрес в гр. В. дължи в полза на „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., сумата от общо 1670,11 лв., представляваща сбор от задълженията на ответника по издадени фактури от 15.10.2019г., 15.11.2019г., 15.12.2019г и 15.01.2020г. , въз основа на сключени между страните договори както следва: 1) с номер *** от 07.02.2017г., 2) с номер 619082815 от 07.12.2017г., 3) допълнително споразумение с номер 017864717 от 09.11.2018г. към Договор за мобилни услуги и договор за лизинг от 09.11.2018г., 4) допълнително споразумение с номер 017869440 от 09.11.2018г. към Договор за мобилни услуги, 5) допълнително споразумение с номер *** от 10.09.2019г. към договор за мобилни услуги и договор за лизинг от 10.09.2019г., 6) допълнително споразумение с номер *** от 10.09.2019г., 2 ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 13.07.2022г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА А. В. Ц., ЕГН **********, с адрес в гр. В. ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., сторените разноски в настоящото производство и предхождащото го заповедно производство по ч.гр.д. с номер 9120/2022г. по описа на ВРС в размер на общо 1076,29 лв., включващи в себе с държавни такси и адвокатски възнаграждения.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

3