Разпореждане № 192264 от 19.12.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 192264 гр. София, 19.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110155546 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес от суброгиралия се застраховател срещу виновния водач)

Производството е образувано по исковата молба с вх. №

414562/18.12.2025 г. от ЗД "Б*" АД, ЕИК *, гр. София, бул." Д* представлявано от С* и К*, чрез адв. М. Г. срещу П. М. Т. ЕГН **********, Адрес: с. К*, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.500, ал.2 КЗ за сумите от: 1 611.96 лева, представляваща изплатеното от ЗД "Б*“ АД застрахователно обезщетение на застрахователя по застраховка „Каско“ ЗАД „А*” на МПС “* *” с per. № *, вследствие на това, че на 05.04.2023 г. в района на гр. П*, е реализирано ПТП с участието на МПС “Л*” с per. № *, управлявано от П. М. Т. и МПС “* *” с per. № *, управлявано от Д* което ПТП се дължи по вина и противоправно поведение на П.

М. Т., който при маневра за навлизане в съседна пътна лента, не пропуска движещото се по нея МПС “* *” с per. № *, след което напуска мястото на ПТП, за което е съставен Протокол за ПТП № 1840722 от 05.04.2023 г.,, както и 25.00 лева, представляващи ликвидационни разноски по заведена щета № 2310025575 по описа на ищеца, ведно със законната лихва върху тях от датата на завеждането на исковата молба (18.12.2025 г.) до пълното изплащане на дължимите.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 05.04.2023 г. в района на гр. П*, е реализирано ПТП с участието на МПС “Л*” с per. № *, управлявано от П. М. Т. и МПС “* *” с per. № *, управлявано от Д* като причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на П. М. Т., който при маневра за навлизане в съседна пътна лента, не пропуска движещото се по нея МПС “* *” с per. № *, след което напуска мястото на ПТП.

Твърди се, че увреденият автомобил МПС “* *” с per. № * е бил застрахован по застраховка „Каско” в ЗАД „А*”. След отремонтирането на 1 автомобила ЗАД „А*” е заплатил сумата в размер на 1 596.96лв, по щетата.

Сочи, че МПС “Л*” с per. № * е бил застрахован по застраховка “Гражданска отоговорност” в ЗД ”Б*” АД със застрахователна полица № BG/02/123000938607, която е валидна към момента на събитието.

Твърди, че на основание чл.412 КЗ е заплатил на ЗАД „А*” сумата от 1611.96 лева (от които 15.00 лева), представляващи заплатени разноски по заветена щета под № 2310025575

Сочи, че видно от Протокол за ПТП № 1840722 от 05.04.2023 г. и Жалба от Д* до ЗАД „А*”, П. М. Т. е напуснал мястото на ПТП.

Излага доводи, че на основание чл. 500 от КЗ, ЗД “Б*” АД има право да получи от него платеното застрахователно обезщетение. С писмо уведомил ответника да ни заплати претендираната сума, но до момента не е изплатена.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.

На основание чл. 127, ал. 4 ГПК посочва банкова сметка на ЗД “Б*”АД Банка - ДСК, BIC: STSABGSF, ГО AN: *.

Към исковата молба са приложените следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1.Застрахователна полица “Гражданска отоговорност” № BG/02/123000938607; 2.Свидетелство за регистрация на МПС; 3.СУ МПС 4.Контролен талон 5.Протокол за ПТП № 1840722 от 05.04.2023 г.; 6.Уведомление за щета и Доклад на ЗАД „А*”; Доклад на ЗД „Б*”АД 7.Протокол за извършен оглед на МПС (опис-заюпочения) от 01.06.2023; 17.08.2023г,; 8.Възлагателно писмо 9.Фактура и приемо-предавателен протокол; 10.Снимки; 11.Документ за платено застрахователно обезщетение от ЗАД „А*”; Документ за платено застрахователно обезщетение от ЗД „Б*”АД;

12.Застрахователна полица на ЗАД „А*” и Анекс; Жалба от Д*; Регресна покана от ЗАД „А*” до ЗД “Б*”АД; 13.Писмо-покана до ответника от 20.12.2023г. и обратна разписка;

Моли да бъде допусната съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), която да даде отговор по следните две задачи: налице ли е причинно - следствена връзка между механизма на ПТП, описан в представения протокол за ПТП и щетите върху МПС “* *” с per. № *; да се изчисли размерът щетитевърху горепосочения автомобил посредни сервизни цени към датата на ПТП.

Моли, в случай, че ответникът оспорва заплащането на застрахователно обезщетение, да бъде допусната ССЕ със задачи: -осчетоводено ли е плащане на премията по представената застрахователна полица „Гражданска отговорност”, ако да, в какъв размер и на коя дата? -редовно ли е водено счетоводството на застрахователя във връзка с процесната полица? - на коя дата довереното ми дружество е наредило плащане на сумата от 1 611.96 лева по щетата и на коя дата е заверена банковата сметка на ЗАД „А*”?

Моли да бъде допуснат като свидетел при режим на призоваване, свидетел очевидец на ПТП - Д* с ЕГН **********, с адрес: гр. П*, тел.*.

Моли да бъде изискана цялата административно-наказателна преписка.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в исковата молба, отговорът й и материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

2

Ищецът се представлява от адв. М. Г. със съдебен адрес: гр. София, бул.

„Д***, с пълномощно валидно за всички инстанции (л. … от делото).

Ответникът на този етап не се представлява.

По държавната такса

Цената на иска е 1636.96 лева, поради което на основание чл.1 ТДТССГПК, държавната такса е 4 %, което се равнява на 65.48. Същата е заплатена (л. … от делото).

По редовността на исковата молба

На този етап от производството, съдът приема, че исковата молба е редовна, поради което следва да се извърши процедура по чл.131 ГПК.

Предварителни въпроси

В исковата молба е направено искане, делото да се гледа в отсъствие на ищеца, искане за неприсъствено решение и за постановяване на решение по признаване на иска. Ответникът в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба и е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. Ето защо не са налице основанията по чл.238 ГПК. Липсва признаване на иска по чл.237 ГПК, поради които и тази хипотеза не е налице.

Въпреки, че исковете са установителни по издадена заповед за изпълнение, то съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявения осъдителен иск – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на 3 брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

УКАЗВА на ответника да вземе становище по компетентността на СРС, на основание чл.105 вр. чл.119, ал.4 ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на основание чл.131 ГПК.

УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок от получаването, със следното задължително съдържание:

1. посочване на съда и номера на делото;

2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;

3. становище по допустимостта и основателността на иска;

4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;

5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;

6. подпис на лицето, което подава молбата.

УКАЗВА на ответника, че с отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага, включително и да оспори истинността на представените с исковата молба писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 132 от ГПК към отговора на исковата молба, следва да бъдат представени: 1. пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и приложенията към него според броя на ищците.

УКАЗВА на ответника, че ако не изпълни указанията по чл.132 ГПК, отговорът ще се счита за неизвършен.

УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК – да предяви насрещен иск, чл.212 ГПК – да предяви инцидентен иск и чл.219, ал.1 ГПК – да поиска привличане на трето лице - помагач, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата молба, не се яви и не изпрати представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да 4 поиска и съдът да постанови неприсъствено решение – чл.238 и чл.239 ГПК.

УКАЗВА на ответника възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.

ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от М.а Николова на тел. *** или на ел. адрес: [email protected], както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, ***, ст. 204.

УКАЗВА на страните, че: съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.

Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.