Решение № 3 от 14.01.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Варна, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четирИ.десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Р. Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора К. Ил. С. като разгледа докладваното от Р. Панталеева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600236 по описа за 2023 годИ. за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъда № 112/01.06.2020 г. по НОХД № 1020/16 г. на окръжния съд в град Бургас, с която П. Д. и Т. Н. са били признати за невиновни и оправдани по чл.116, ал.1, т.9, вр.чл.20, ал.ал.3 и 4 от НК, за предумишленото убийство на Д. С., извършено на 21.11.2002 г. в гр.Бургас от физическия извършител Б. С., при форми на съучастие - първият от тях като подбудител и помагач, а вторият, само като помагач.

За да вземе това решение първоинстанционният съд е приел по възведените обвинения, че не е безспорно доказано:

- подсъдимият Д. умишлено да е склонил и убедил Б. С. да извърши убийството, да е набавил за тази цел 3000 лева и малокалибрена пушка с боеприпаси, както и да му е давал съвети и указания за начИ. на извършване, и за заличаване на следите от престъплението,

- подсъдимият

Н. умишлено

1 да е улеснил извършването на престъплението, като е съхранявал, пренесъл и предал на неустановена дата пушката с боеприпасите на Б. С., а на 25.11.2002 г. – и 10 000 щатски долара.

Съответно на решението в наказателната част, с присъдата съдът е отхвърлил разглежданите съвместно три граждански иска от наследници на пострадалия, като недоказани.

Въззивното производство е образувано по протест на прокурора, поддържан в тази инстанция, с искане подсъдимият Д. да бъде осъден по възведеното му обвинение, защото всички събрани доказателства, в т.ч. приетите за недопустим източник обяснения на свидетеля Б. С., водят до единствено възможния и безпротиворечив извод за авторството на деянието, и по жалби на частните обвинители, които отправят искания за осъждане и на двамата подсъдими, а в качеството си на граждански ищци – и за присъждане на претендираните обезщетения. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Д. моли присъдата да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане с цел отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Защитникът на подсъдимия Н. споделя тезата за налични съществени процесуални нарушения, но в заключение моли присъдата да бъде потвърдена. Подсъдимите молят искането на обвинението да не бъде уважавано, а всички съдебни грешки и противоречия да бъдат изчистени.

Частните обвинителни не се явяват и не се представляват, аргументите, подкрепящи исканията им, са обективирани в подробните жалби с допълнения.

Противно на разбирането на обвинението – държавно и частно, настоящият състав на съда счита, че взетото решение по чл.304 от НПК е в съответствие със събраните доказателства и последните не са тълкувани превратно.

По реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички налични фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото, които допрИ.сят за тяхното изясняване и за разкриване на обективната истИ., при което се установяват като безспорни най-общо следните факти:

На 21.11.2002 г. в гр.Бургас, на улицата, бил застрелян смъртоносно Д.

С.. Изстрелът произвел свидетелят Б. С., от покрива над вх.В, бл.ЗЗ, ж.к.

"Братя Миладинови", което местоположение било с пряка видимост към мястото на последвалия инцидент, и където той от предната нощ бил 2 подготвил чанта с малокалибрена пушка с оптически мерник и други, необходими му предмети. Веднага след стрелбата С. напуснал покривното пространство, но оставил там част от вещите, в т.ч. оръжието, поръсено с червен пипер.

С влязла в сила присъда, само свидетелят Б. С. бил осъден за това престъпление, но извършено в съучастие, и квалифицирано по чл.116, ал.1, т.9, вр.чл.20, ал.2 от НК, като пряк извършител, подбуден от подсъдимия Д., и подпомогнат от последния, както и от подсъдимия Н..

Основната част от източниците в доказателствената съвкупност установяват съпричастността на свидетеля Б. С. към престъплението, в качеството му на извършител, и това са:

– протоколите за оглед на местопроизшествието, на автомобила, с който се е придвижвал, на мястото, от което е възпроизведен изстрела, и съответно иззетите от тези места веществени доказателства, - протоколи за следствени експерименти, при които са уточнени движението и действията му преди, по време и след изстрела, както и мястото на което паркирал лекия автомобил,

- експертизи, установяващи съответствие на частици, иззети от автомобила му и от покривното пространство, както и на праха от плод на червен пипер, иззет от оръжието, от автомобила и полиетиленовия плик, - балистични експертизи, в т.ч. потвърждаващи разположението на стрелеца и жертвата, както и всички други използвани и относими доказателствени средства, добитото чрез които е подробно описано в мотивите на проверяваната присъда.

В решение № 60154/21 г. на ВКС, III н. о., станало причИ. за настоящото въззивно производство, от една страна е отбелязано, че по въпросите за действията на Б. С. като пряк извършител на убийството е налице влязла в сила присъда, която се ползва с материална и формална доказателствена сила, обвързваща последващите инстанции, но от друга е споделено виждането, че виновността на лица в качеството на съучастници, включени в осъдително решение, постановено за друг подсъдим, в което не е била подлагана на проверка доказаността на обвинението спрямо тях, не може 3 да се ползва като обстоятелство за доказване на тяхната вИ., поради което следва да се анализират доказателствата, относими към обвинението за подбудителството и помагачеството на подсъдимите Д. и Н..

От горното решение, с оглед дадените указания, недвусмислено се извлича, противно на разбирането на проверявания първоинстанционен съд, че обясненията на Б. С., дадени на досъдебното производство и обективирани в протокол за разпит от 04.12.2002 г., които са приобщени надлежно по чл.281, ал.2 от НПК, са годен доказателствен източник, но пределите на тяхната проверка са ограничени – не е налице правомощие за проверка на обясненията му в частта, от която се извлича неговата извършителска дейност, и е налице задължение да бъдат съпоставени и анализиран съвкупно с другите доказателства в онези свои части, съдържащи факти с отношение към въпросите за участие на подсъдимите Д. и Н. в процесното деяние.

Доколкото указанията в последното решение на ВКС са задължителни за настоящия състав, не може да бъде съобразено Р 239/19 г., ВКС, ІІ н.о., на което се е позовал първоинстанционният съд, за да определи приобщените обяснения на С. като процесуално негодни да послужат за установяване на доказателствени факти, и като последица въззивната проверка ги приема и разглежда като част от доказателствената основа. Същевременно, въпреки оценката си за процесуална негодност на обясненията, проверяваният първоинстанционен състав пространно ги е разглеждал при доказателствения анализ, която неправилност е констатирана в решението на касационния съд, заедно с необходимостта от разграничаване от подобен подход - процесуално негодни доказателства да се подлагат на преценка за тяхната обективност.

По отношение на обвинението срещу подсъдимия Н. и доказателствата, относими към него, настоящият въззивен състав намира следното:

Т. Н. е с повдигнато обвинение за това, че на 21.11.2002 г. е бил съучастник в предумишленото умъртвяване на Д. С., като в качеството на помагач е улеснил извършването на престъплението чрез:

- набавяне на средства – на неустановена дата съхранява, предава и пренася оръжието – малокалибрена пушка с оптически мерник, пет патрона и два пълнителя на Б. С. и

4

- на 25.11.2002 г. предава на Б. С. 10 000 щатски долара.

Фактическата рамка на това обвинение, очертана с обвинителния акт, включва следните подлежащи на установяване факти:

- че двамата подсъдими и свидетелят С. били приятели и често се срещали в хотел Приморец,

- че подсъдимият Д. наредил на подсъдимия Н. да предаде на свидетеля С. неустановен пистолет и оптически мерник, който да използва като далекоглед за да може да наблюдава вилното място на пострадалия С. в с.Банево и самия него,

- че с автомобил БМВ, управляван от подсъдимия Д., тримата отишли в наследствен имот на подсъдимия Н. в с.Ветрен, където показали на свидетеля С. малокалибрена пушка с оптически мерник, но тъй като Д. отказал да я превози, се върнали в Бургас, и само двамата – Н. и С., повторно отишли за пушката с колата на последния, и Н. му я предал - с монтираната оптика, два пълнителя – съответно за пет и за десет патрона, както и с боеприпаси - кутийка със 7-8 патрона,

- след убийството, в същия ден, свидетелят С. провел три телефонни разговора с подсъдимия Н.,

- в неустановено време, по поръчение на подсъдимия Д., подсъдимият Н. взел от офиса 10 000 щатски долара и ги дал на свидетеля С..

Независимо, че представителят на държавното обвинение не е поддържал това срещу Н., първоинстанционният съд e изпълнил задължението си по чл.293 от НПК, и в своите мотиви убедително се е аргументирал защо счита вменяваното му престъпление за несъставомерно, като изложеното се споделя от въззивния състав.

Познанството и съществуването на отношения между двамата подсъдими и свидетеля са установени безспорно по делото. В обясненията си от 04.12.2002 г. свидетелят С. е заявил, че подсъдимият Д. му е предложил да убие Д. С., и в началото е имал срещи само с него, като по израза му „Т. научи много по-късно за готвеното“, което, само по себе си, не включва автоматично подсъдимия Н. в общ престъпен умисъл. По отношение на фактите, изводими от тази обяснения, от които при това свидетелят С. се е отрекъл пред първоинстанционния съд, касателно помагаческата дейност на Т. Н., липсва 5 друга доказателствена подкрепа, и те остават изолирани, което не позволява постановяването на осъдителна присъда.

Свидетелят е заявил в тези обяснения също, че вечерта след убийството е водил телефонни разговори с подсъдимия Н., за да го пита дали е чул, че са убили Мастара, и за повече информация. Че на следващия ден са се видели, като по негово настояване подсъдимият му дал 300 долара, защото нямал пари, че докато били заедно дошъл и подсъдимият Д., който му казал „…за парите, както сме се разбрали, но сега нямам“. Тези факти, касаещи последващи деянието събития, остават ирелевантни без установяване на връзката им с конкрети предходно постигнати уговорки и дадени обещания, обхванати в представите на подсъдимия Н., доказателства за каквито липсват.

Твърденията от обвинителния акт, че подсъдимият Д. наредил на подсъдимия Н. да предаде на свидетеля С. неустановен пистолет и оптически мерник, който да използва като далекоглед за да може да наблюдава вилното място на пострадалия С. в с.Банево и самия него, не се установяват в такава пълнота дори от прочетените обяснения, в които свидетелят С. е заявил, че действително е получил такъв пистолет, който обаче няма връзка с деянието, а относно оптиката – че е имал такава в колата, но не и че тя му е била предадена от Н. за целите на наблюдението.

Относно фактите касателно оръжието на престъплението, свидетелят С., който неколкократно се е изразил, че пушката и пълнителите с патроните са му предадени от подсъдимия Д., е разказал в обясненията си, че тримата са отишли в къща, където живеели близки на подсъдимия Н., че пушката е била поставена разглобена в найлонови чанти, овързана с въже, че П. Д. не е пожелал да я транспортират с неговия автомобил, поради което повторно е отишъл на същото място, със своя автомобил, и само с подсъдимия Н., за да я вземе. И в тази част единствено въпросните обяснения са източник на доказателствени факти, които няма как да бъдат проверени чрез съпоставка с други доказателства, при това дори и от тях не се установява убедително твърдението на прокурора, че Н. е предал на С. пушка с монтирана оптика, два пълнителя и кутийка с патрони, а не найлонови торби, овързани с въже.