Решение № 1774 от 28.12.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1774 гр. Варна, 28.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20223110204829 по описа за 2022 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на ”ТИЕМ БИЙЧ" ЕООД, ЕИК 205661464 със седалище: гр. Варна, ул. „Селиолу“ 1А, представлявано от управителя А.С.Й. против Наказателно постановление № №654843F668736/12.08.2022 г. издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лв. на основание чл.355, ал.1 от КСО, за нарушение на чл.4, ал.3, т.1 от Наредба №Н13/17.12.2019г. на МФ вр. чл.5, ал.4 от КСО.

С жалбата се иска цялостна отмяна на НП като незаконосъобразно, т.к. същото е издадено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Визира се, че при издаване на АУАН и НП са допуснати множество съществени и груби нарушения на императивни законови разпоредби, каквито по своята правна характеристика са текстовете на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, определящи задължителните за посочените актове реквизити, чиято кумулативна наличност ги определя като законосъобразни и годни да постигнат предписаните им от закона цели. В процесното наказателно постановление не се установява дата и място на извършване на нарушението, същите не са посочени от АНО. Актосъставителят не е положил нужните усилия да опише 1 ясна и конкретна фактическа обстановка, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и доказателствата, които го обосновават. Наказващият орган изцяло е пренебрегнал задължението си относно събиране на доказателства, установяващи по безспорен и категоричен начин малкото отразени в процесния акт констатации. Визираното поведение на АНО, според жалбоподателя съставлява неизпълнение на вмененото му с разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН задължение.

Липсата на описание на нарушението, както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП е съществен и неотстраним в настоящата фаза на процеса порок, който прави невъзможна преценката на правораздавателния орган относно релевантните за ангажиране на административно-наказателната отговорност на дружеството факти. В заключение се излагат алтернативни доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна , редовно призована, не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител. Не ангажира становище по делото.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 06.07.2022г. П. Д.-Б., орган по приходите в ЦУ на НАП, извършила проверка на търговски обект-ресторант „ЖАР“, с местонахождение гр.Варна, бул."Владислав Варненчик" 108, стопанисван от „ТИЕМ БИЙЧ“ ООД с ЕИК 205661464. В последствие на 14.07.22г. в ТД на НАП гр. Варна, органът по приходите извършила и документална проверка на възз. дружество.

При проверката било констатирано, че възз. дружество е осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО и като такова не е изпълнило задължението си да подаде Декларация образец № 6 по Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ за месец май 2022г. за 18/осемнадесет/ наети лица по трудови правоотношения, в законоустановения срок – до 25.06.2022г. включително. Констатирано било още, че последният ден от срока е неприсъствен, поради което същият не се брои и срокът изтича в следващия след него присъствен ден, а именно 27.06.2022г.. Проверяващата п риела, че декларацията е подадена от жалбоподателя с Протокол с вх.№03000223325630/06.07.2022г.. за 18/осемнадесет/ наети лица по трудови правоотношения.

На 21.07.22г. П. Д.-Б. съставила срещу възз. дружество АУАН№ F668736, за това, ч е субектът в качеството си на Осигурител с ЕИК по БУЛСТАТ:205661464 не е изпълнил вмененото му по закон задължение да подаде в ТД на НАП гр. Варна Декларация Обр.6 за дължимите осигурителни вноски за месец Май 2022 в 2 законоустановения срок. В АУАН посочила, че декларация образец №6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" - едновременно с подаване на декларация образец №1 - до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях, в конкретния случай до 25.06.2022г. включително. Предвид факта, че последният ден от срока е неприсъствен, то същият не се брои и срокът изтича в следващия след него присъствен ден, а именно 27.06.2022г.. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на Министъра на финансите вр. чл.5, ал.4 от КСО. АУАН бил съставен в присъствието на представляващ нарушителя, който го подписал с отбелязване, че има възражения. Писмени възражения постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.

АНО приел, че липсват спорни обстоятелства, а възраженията на въззивника бланкетно отхвърлил като несъстоятелни. Поради което и въз основа на материалите, съдържащи се в АНП, на 12.08.2022 г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка. НП било връчено на дружеството на 09.11.22г., като на 18.11.22г. била депозирана жалба срещу НП.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки от регистрите на ТД на НАП, Декларации обр.6, протоколи, оборотни ведомости, обратни разписки и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – представляващия лицето, спрямо което е издадено атакуваното НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник на отдел „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП , съгласно заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор по приходите в ЦУ на НАП.

Въпреки горното, съдът при цялостна проверка на НП, констатира, че в хода 3 на АНП са допуснати съществени нарушения на производствените правила.

Въззивникът е санкциониран за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Съгласно тази норма Декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите: 1. от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите" - едновременно с подаване на декларация образец № 1. Съгласно чл.4, ал.1, т.1 от същата Наредба Декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите: 1. от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения - за всеки календарен месец: а) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. Не е спорно между страните, че възз. дружество е осигурител по смисъла на чл.5, ал.4 от КСО. Видно от приложените към делото доказателствата: протокол вх.№03000223325630/06.07.2022г , с който са п о с т ъ п и л и за 18/осемнадесет/ декларации обр.6 за наети лица по трудови правоотношения, същите са подадени на 06.07.2022г., вместо в изискуемия срок до 25.06.22г. /събота/, респективно 27.06.22 /понеделник- първият присъствен ден/. Т.е. налице е закъснение за подаване на декларации обр.6. Субективна страна на нарушението не следва да се обсъжда, тъй като административнонаказателната отговорност е реализирана спрямо осигурител - ЮЛ, а отговорността на юридическите лица или едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност е обективна и безвиновна.

За това нарушение жалбоподателят е бил санкциониран по реда на чл.355, ал.1 от КСО /в редакцията към момента на нарушението/, съгласно която разпоредба който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4 или декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Въззивникът се явява субект на отговорността по цитираният по-горе текст, тъй като законът не поставя специално изискване към лицето, което следва да бъде наказано. От друга страна задължението по чл.5, ал.4 от КСО е вменено на осигурителите, каквото качество притежава жалбоподателят.

Съгласно §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата „Осигурител" е всяко 4 физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица, и посредникът, който внася осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване . Като такова за такова за възз. дружество е съществувало това задължение. Съгласно чл. 355, ал.1 от КСО / в редакцията към момента на деянието/ всяко неизпълнение на задължение за подаване на декларация съдържаща конкретни данни за целите на социалното осигуряване в определения от законодателя срок се санкционира именно по посочения там ред. Затова и съдът приема, че административно-наказващият орган правилно е отнесъл нарушената разпоредба към санкционната такава.

Въпреки горното НП, а и АУАН страдат от пороци, които ги правят незаконосъобразни. В тях не е посочена датата и мястото на нарушението, което е съществен и задължителен реквизит на НП и АУАН. Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят и основно дата и място на извършване на нарушението освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. В АУАН и НП е описано единствено, че задължението е до 25.06.2022г., респективно първият присъствен ден след него 27.06.22г., но не е посочена датата на извършване на нарушението в случая 28.06.2022г., както и мястото на нарушението - гр. Варна. Нито в АУАН, нито в НП е посочена конкретна дата на нарушението, задължителен реквизит на посочените два акта. Не е посочено изрично коя дата АНО е приел за такава на извършване на нарушението – първата такава от която лицето е в забава /28.06.2022г./ или на 06.07.20г., когато са подадени декларациите или пък 14.07.22г. - посочена в НП като датата, на която е установено. Административно-наказателното производство е формален процес поради въведените със закона изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените и връчени такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание. Допуснатото процесуално нарушение от АНО по чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН е съществено, поради това, че е ограничило жалбоподателя да се защитава относно всички релевантни факти за установяване на нарушението. Непосочването на мястото на извършване на нарушението ограничава и възможността съдът да прецени, дали същото е издадено от компетентен орган.