Решение № 384 от 13.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. В., 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20223110202294 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М. И. М. ЕГН **********, чрез адв. И. Д.- ВАК срещу: Електронен фиш за серия К № 5841426 издаден от ОДМВР В., с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр.чл.21 ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4 от ЗДвП.

С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като незаконосъобразен и неправилен.

В съдебно заседание, въззивникът не се явява, представлява се от адв.

И. Д..

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Електронният фиш серия К № 5841426 е съставен от ОД на МВР-В., против въззивника, затова че на 29.04.2022г. в 14:26 часа, в гр. В. на бул.

„Княз Борис I“ в посока центъра на града до р-т „Камелия“ е извършено нарушение за скорост с автомобил „МЕРЦЕДЕС Ц 220 ЦДИ“ с рег. № В 8500 СА установено и заснето с автоматизирано техническо средство ATCC (ARH CAM S1 120ccd1), като при разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост 78 км./ч.– нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

1

При обработка на заснетите данни, било установено извършеното нарушение. В последствие като собственик на превозното средство бил установен въззивника М..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събраните писмени доказателства по делото.

С ъдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Следва да се уточни, че с измененията на ЗДвП с ДВ, бр. 54 от 2017 г., (в сила от 09.07.2017 г.) се реализира промяна в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, регламентираща условията за издаване на ЕФ за извършено нарушение на правилата за движение, като процесното деяние попада в приложното поле на предвидения облекчен ред за реализиране на отговорност. В съдържанието на тази разпоредба е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки (какъвто е процесния случай), се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В конкретния случай изготвеният снимков материал установява, че 2 мястото на поставяне на радара и посоката на движение на отразения в снимката автомобил не съвпада с посоката, указана от радара и посочените Джи пи ес координати, ясно е отразен процесният автомобил, като ясно се вижда и регистрационният му номер. От приложения към административнонаказателната преписка снимков материал от изготвения с АТС клип е видно, че описания и посочен в процесния ЕФ автомобил с регистрационен номер В 8500 СА е засечен с процесното автоматизирано техническо средство на посочената дата и час.

Мястото на осъществяване на нарушението е отразено с точни географски координати в приложението, а именно общ В., Г. Път I-9, П.В.“Ален мак“, а в електронния фиш е отбелязано, че нарушението е извършено в гр. В. на бул. „Княз Борис I“ в посока центъра на града до р-т „Камелия“. По този начин мястото на извършване на нарушението, което е съществен реквизит на електронния фиш съгласно чл. 189, ал. 4 изр. 2 пр. 2 от ЗДвП е неточно посочено. Мястото на извършване на нарушението и неговото коректно упоменаване е от съществено значение, тъй като от него биха могли да бъдат почерпени доводи, свързани с възражения на нарушителя, като част от правото му на защита, за евентуалния начин на боравене с техническото средство, действие на ограничението, въведено с пътен знак, реалната възможност на техническото средство да извърши замерване при определени негови технически характеристики и с оглед конкретния режим на работа, който е избран и пр. В този смисъл точното посочване на мястото на нарушението, освен изрично изискване на закона, има своя смисъл и в евентуалните изводи досежно възможността да бъде осъществено замерването с конкретно техническо средство. Спецификата на твърдяното нарушение е такава, че мястото на замера на скоростта посредством мобилна система, разположена в полицейски автомобил обективно не съвпада с мястото на осъществяване на нарушението, което следва точно да бъде определено не само като платно за движение в определена посока, но и като разстояние, с оглед избрания режим на работа на техническото средство.

В тази посока следва да се посочи, че е неправилно е било посочено въведеното ограничението на скоростта в контролирания участък.

Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Т. това до посочването на грешно място се е стигнало при генериране от страна на 3 автоматизираната система на местоположението на извършеното нарушение.

Според свид.Т. действителното място на нарушението е това посочено в протокол приложение към чл. 10 ал.1- Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство.

С оглед на това, съдът приема, че мястото, посочено в обжалвания електронен фиш е неточно посочено. В електронния фиш трябва да се посочи точното място на нарушението, това е мястото на което е била разположена мобилната система с която е засечена скоростта на движение на автомобила управляван от въззивника, както и въведеното в този участък ограничение на скоростта. Предвид факта, че в ЕФ е вписано съвсем различно място на което е установено нарушението с неточно посочено на въведеното ограничение на скоростта.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав следва да отмени обжалваният електронен фиш като незаконосъобразен. При този изход на делото следва да се присъдят разноски в полза на жалбоподателя относно заплатено адвокатско възнаграждение. Представен е договор за правна защита, в който фигурира договорено и платимо в брой при подписване на договора адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. и е заплатено в брой на 24.08.2022 г., видно от отбелязването в договора, т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.

36 от Закона за адвокатурата. В случая искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер е направено от процесуалния представител на ОД на МВР-В.. Минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата, в актуалната й редакция - ДВ. бр.68 от 31 юли 2020г. /влязла в сила преди извършеното плащане на адв. хонорар по настоящото дело/, когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско 4 възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. 7 Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. - е 300 лв. В случая е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 300 лв. В случая е договорено възнаграждение в размер на 500 лева, което е над минималния размер, установен в Наредбата и принципно може да се определи като прекомерно предвид действителната фактическа и правна сложност на случая. При преценка на този въпрос, съдът съобрази обстоятелството, че по делото е разпитан един единствен свидетел, при отсъствие на насрещна страна и защитника се е явил само на последното заседание т.е. делото не се отличава с фактическа сложност. Поставеният за решаване пред ВРС казус е лишен и от правна сложност, тъй като се касае за наложена една санкция по ЗДвП. Ето защо съдът намира, че именно разноски в минимален размер посочен в нормата на Наредбата - 300 лева следва да бъде присъден в полза на въззивника предвид действителната фактическа и правна сложност на случая.

Поради това и ОД на МВР-В. следва да заплати на възз. М. разноски по делото в размер на 300 /триста / лева.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 5841426, с който на М. И. М.

ЕГН **********, за нарушение на чл. 21 ал.2, вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.4 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР- В. да заплати на М. И. М. ЕГН **********, сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- В. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

5

Съдия при Районен съд – В.: _______________________ 6