Акт от 09.07.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- 16194/2019
- Подписан
- 09.07.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.25 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл. 226, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 267, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493а, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- § 22 · Кодекс за застраховането
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш Е Н И Е
№
……….. гр. София, 09.07.2026 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 2 състав, в публично заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Юлиана Шулева, като разгледа гр. дело № 16552/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искови молби с:
1/ вх. № 157153/18.12.2019 г., предявена от К.А.В.,с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 153724/11.12.2019 г. по гр.д. 16194/2019 г. на СГС, предявена от М.М.М., с ЕГН: **********, чрез законния си представител М.К.М., ЕГН **********, с адрес ***№ 158114/20.12.2019 г. по гр.д. 16707/2019 г. на СГС, предявена от С.И.М.с ЕГН: **********, с адрес: с. Овчарци, общ Сапарева баня, ул. „*****,
4/ вх. № 157743/19.12.2019 г. по гр.д. 16639/2019 г. на СГС, предявена от З.К.А., с ЕГН: **********, с адрес ***№ 156620/17.12.2019 г. по гр.д.
16476/2019 г. на СГС, предявена от С.И.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 157159/18.12.2019 г. по гр.д. 16554/2019 г. на СГС, предявена от
Р.М.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 157747/19.12.2019 г. по гр.д. 16641/2019 г. на СГС, предявена от
Г.Е.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 158936/23.12.2019 г. по гр.д. 16818/2019 г. на СГС, предявена от
В.М.М., с ЕГН: **********, с адрес ***№ 157745/19.12.2019 г. по гр.д. 16640/2019 г. на СГС, предявена от А.К.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***/23.12.2019 г. по гр.д.
16816/2019 г. на СГС, предявена от В.А.В., с ЕГН: **********, с адрес ***, всички със съдебен адрес:*** – адв. Я.Д., против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***.
Посочените дела са присъединени към настоящото гр.д. № 16552/2019 г. по описа на СГС, ГО.
Ищците твърдят, че на 12.01.2015 г. С.Б.П., при управлението на лек автомобил „Фолксваген Туарег“, с рег. № *****, е причинил ПТП, вследствие на което е пострадал техният дядо К.Я.М., който по-късно е починал. Твърдят, че гражданската отговорност (ГО) на водача е била застрахована при ответника З. „А.“ АД. От смъртта на дядо си ищците заявяват, че са претърпели неимуществени вреди, за обезщетяването на които претендират по 50 000 лева за всеки от тях. Ответникът не им е заплатил обезщетение.
Предвид изложеното, ищците молят да бъде постановено решение, с което ответникът З. „А.“ АД да бъде осъден да им заплати по 50
000 лева - обезщетение за неимуществени вреди на всеки ищец, ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.
Ответникът З. „А.“ АД е подал писмен отговор, като е оспорил предявения иск. Той заявява, че:
1. С.Б.П. не е причинил ПТП;
2. ищците не са имали трайна и дълбока връзка с починалия си дядо и не са претърпели продължителни болки и страдания от смъртта му;
3. търсеното обезщетение е прекомерно и трябва да се определи в размер до 5 000 лева на основание чл. 493а, ал. 4 от КЗ;
4. пострадалият е допринесъл за настъпването на смъртта си, защото е бил без поставен обезопасителен колан;
5. претенцията за законна лихва е погасена по давност за периода, надвишаващ три години от датата на исковата молба;
6. пострадалият е бил във влошено здравословно състояние, което стои в причинна връзка с настъпилата смърт.
Предвид всичко това ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
По всеки един от първоначалните искове З. „А.“ АД е поискал привличането, като трето лице – помагач, на водача на лек автомобил „Фолксваген Туарег“ - С.Б.П., с ЕГН: ********** и е предявил обратни искове срещу него. Застрахователното дружество твърди, че към момента на настъпване на ПТП, С.Б.П. е управлявал автомобила с 1,36‰ концентрация на алкохол в кръвта. Поради това, З. „А.“ АД моли съда, ако го осъди да заплати на съответния ищец търсеното обезщетение, да осъди С.Б.П. да заплати на З. „А.“ АД сумата от 1 250 лева обезщетение, като част от общата претенция от 50 000 лева.
Ответникът по обратните искове
С.П.ги е оспорил. Той е заявил, че:
1. не е управлявал автомобила с концентрация на алкохол над допустимата по закон;
2. не е причинил ПТП;
3. всички искове за главница и лихва са погасени по давност. Затова С.П.моли съда да отхвърли обратните искове.
Ищецът К.В.е оспорил писмения отговор на З. „А.“ АД. Той е заявил, че здравословното състояние на починалия му дядо не му е позволявало поставянето на обезопасителен колан.
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото не е спорно и с определението от 10.02.2021 г. е отделено като ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил Фолксваген Туарег, с рег. № *****. Видно от справките от Гаранционния фонд, застрахователното правоотношение е уговорено като срочно и валидно през периода от 24.07.2014 г. до 23.07.2015 г.
Не се спори също, а се установява и от писмените доказателства представени към всяка от исковите молби (удостоверения за наследници, актове за раждане и актове за смърт), че ищците са внуци на К.Я.М..
Последният е починал на 15.01.2015 г. в резултат на ПТП, причинено от С.Б.П.. В тази връзка е приета и влязла в сила присъда от 15.03.2024 г. по НОХД № 1905/2021г. по описа на СГС, НО, 3 състав, с която С.Б.П. в признат за виновен в това, че на 12.01.2015 г. около 23.00 часа в гр.София, на бул. „Черни връх” при управление на МПС - лек автомобил марка Фолксваген, модел Туарег, с рег.№ ******с посока на движение от бул. “Никола Вапцаров” към бул. „Джеймс Баучър” нарушил правилата за движение по пътищата (чл.25 ал.1 ЗДвП) като в района на № 47 при извършване на маневра „завой в обратна посока” не пропуснал попътно движещия се зад него по бул. „Черни връх” специализиран автомобил - линейка марка Дачия, модел Логан и реализирал с него ПТП, като по непредпазливост причинил смърт на К.Я.М. - пътник от специализирания автомобил - линейка, като деянието е извършено в пияно състояние.
От приетите по делото писмени доказателства
(констативен протокол и протокол за оглед на местопроизшествие със скица) и двете автотехнически експертизи се установява следният механизъм на ПТП:
На 12.01.2015 г., около 23.00 часа в гр. София по бул. Черни връх в посока от бул. „Hикола Вапцаров“ към бул. „Джеймс Баучер“ се е движил л.а. линейка Дачия Логан, с рег.№ ******, управляван от В.И.Б.със скорост около 43 км/ч. Лекият автомобил Дачия Логан е представлявал частна линейка, тип седан, предназначен да вози като пътници болни хора, които могат да се превозват в седнало положение. В автомобила са пътували 4 пътника, включително и К.Я.М.. Автомобилът „Дачия Логан“ се е приближавал към зоната на блок 47, срещу който има малък пазар от павилиони, където е имало спрени до десния тротоар автомобили. В същото време процесният л.а. джип „Фолксваген Туарег“, с рег.№ ******с водач С.Б.П. също бил е спрян до десния тротоар, а л.а. Дачия се е движил по трамвайното трасе в посока към центъра на София.
Когато л.а. Дачия Логан се е намирал на около 35 метра преди ориентира, посочен в огледа на местопроизшествие, водачът на л.а. джип „Фолксваген Туарег“ е потеглил ускорявайки се със завой наляво, за да извърши обратно завиване на 180°. Водачът на л.а. Дачия, виждайки завиващия наляво автомобил Туаруг е реагирал рефлексно, като е отклонил автомобила си наляво, за да предотврати удара, без да предприеме спиране. Когато внезапно се появи автомобил, или друго МПС, или пешеходец отстрани, водачите като правило реагират рефлексно завивайки в обратната посока, за да се отдалечат от опасността. Тъй като водачът на л.а. Фолксваген Туарег, или не се е огледал предварително, или е имал погрешно възприемане на отстоянието на застигащия го отзад автомобил Дачия, също не е предприел спиране. Той е продължил да се движи по окръжност, за да си довърши маневрата и е настъпил удар между тези два автомобила. При удара л.а Дачия Логан е ударил със скорост около 43 км/ч с предната си дясна част застаналия, напречно пред него л.а. Фолксваген Туарег в областта на предния ляв калник. От удара и двата автомобила са се насочили диагонално под ъгъл наляво и са се качили на левия тротоар където са се спрели.
Когато л.а. Туарег е потеглил от спряно положение за обратния завой л.а. Дачия се е намирал на 35 м преди ориентира или на 33 м преди мястото на удара и при опасна зона за спиране 30 м водачът му Б.е имал възможност да спре преди мястото на удар и да предотврати произшествието. Преди предприемането на маневрата „обратен завой“ автомобилът е бил в покой. По време на маневрата той е ускорявал постепенно като скоростта му се е променяла, а в момент на удара е била около 18 км/ч.
Когато л.а. Туарег започва да навлиза в зоната на трамвайното трасе, ускорявайки се, става ясно че ще пресече пътя на л.а. Дачия.
Към този момент л.а Дачия се е намирал на отстояние от мястото на удара на 11,5 метра, което е по-малко от опасната му зона за спиране, която е била 29,83 метра и ударът за водача на л.а. Дачия е непредотвратим.
Реализираният удар е бил основно челен за лекия автомобил Дачия. При такъв тип удар предпазните колани са най-ефективни, защото задължат телата на пътниците върху седалките. При удара телата са политнали напред и леко в дясно.
От заключението по двете автотехнически експертизи се установява още, че л.а. Дачия е бил оборудван с предпазни колани. Липсват данни дали пътниците, включително и К.М., са били с поставени предпазни колани.
По делото е изслушано и заключение на вещото лице д-р А.М.. От него се установява, че след произшествието – на 13.01.2015 г. К.Я.М. е приет по спешност във ВМА. Там са констатирани следните придружаващи заболявания: двустранна нефросклероза с ХБН IV ст. Хрониодиализа, хронично обострен пиелонефрит, вторична анемия ИБС - ритъмна форма, абсолютна аритмия при предсъръдно мъждене, сърдечна недостъпност III ФК АХ гр. III., ХОББ- пулмофиброза.
При аутопсията са установени също и: коронаросклероза и конфлуираща миокардиосклероза; два стари инфаркта на сърцевия мускул на лявата камера; масивни стари междуплеврални сраствания двустранно; тежка хипотрофия и склероза на бъбреците; жлъчнокаменна болест; силно уголемен далак.
Вещото лице е посочило в заключението си, че придружаващите заболявания са имали неблагоприятна роля при лечението на пострадалия, но категоричната причина за смъртта му са травматичните увреждания. Според експерта при вътремозъчен хематом с пробив в мозъчните стомахчета, каквито е получил К.М., смъртта е практически неизбежна.
От показанията на двете свидетелки, майки на ищците К.А.и В.и К.В., се установява, че всички ищци са били много близки с починалия им дядо. Той е бил опора на цялото семейство и при нужда всички са разчитали на него за помощ и за съвет. Освен това често са прекарвали време заедно, помагали са си един на друг, споделяли са празнични дни. Всичките внуци на починалия К.М. много тежко преживели смъртта на дядо си и загубата на неговата опора.
И двете свидетелки са заявили, че ищците Г.Б., С.М.и
М.М., са живеели в една къща с дядо си. Той и неговата съпруга били като родители на децата на М., която била разделена със съпруга си. Така децата на М. са израснали без баща, чиято роля е била поета от починалия им дядо.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Относно исковете с правна квалификация чл.
267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 от КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
Разпечатката съдържа 60 от 152 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/644bc872-b2ce-4599-8143-af2091a98ce3