Решение № 5257 от 12.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5257 гр. София, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Г.а при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Г.а Гражданско дело № 20241100107351 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ във връзка с чл.51, ал.3 от ЗЗД.

Предявен от Н. И. В., ЕГН ********** от гр.София, бул. „********, чрез адв.А. Б., САК против Гаранционен фонд - гр.София, ул.„Граф Игнатиев” №2. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 40 000лв, ведно със законната лихва, начиная от 25.06.2024г - датата на предявяване на иска до окончателно й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания от настъпилото през 2022г влошаване на здравословното му състояние, което първоначално е било увредено от претърпяно от него на 07.09.2018 г. ПТП, причинено виновно от А. Т. Н. като водач на лек автомобил марка „АУДИ“, модел „А4“ с рег. № C******** ВС, установено с влязло в сила Решение № 166308 от 20.07.2020 г. по НАХД №3489/2020 г. на СРС, НО, 121-ви състав, като претендирано обезщетение от 40 000лв представлява разлика между дължимото му според ищеца обезщетение в общ размер от 50 000лв и изплатеното му извънсъдебно от ответника обезщетение от 10 000лв.

Претендира съдебни разноски по списък – адвокатско възнаграждение в размер на 4620лв с ДДС, определено по чл.38 от ЗА.

1

Ответникът Гаранционен фонд оспорва по размер предявения иск, тъй като е изплатил извънсъдебно дължимото според него парично обезщетение и моли съда да го отхвърли. Претендира съдебни разноски по списък и прави възражение за прекомерност на определения от ищеца размер на дължимо адвокатско възнаграждение.

Предявява обратен иск по чл. 558, ал. 7 от КЗ против конституираното на негова страна трето лице помагач А. Т. Н., ЕГН ********** от гр. София, ул. ********, който да бъде осъден да му заплати сумата от 20 000лв, предявена частично от 40 000лв, ведно със законната лихва, начиная от 25.06.2024г - датата на предявяване на иска против Гаранционния фонд, до окончателно й изплащане, представляваща обезщетението, което

Гаранционният фонд е осъден да заплати на първоначалния ищец Н. И. В..

Претендира съдебни разноски, заявени в съдебно заседание, в размер на 800 лева за платена държавна такса и 200 лева - възнаграждение за юрисконсулт.

Третото лице помагач и ответник по обратния иск А. Т. Н., ЕГН ********** от гр. София, ул. ******** не взема становище по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид изразените от страните становища и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С предявената на 25.06.2024г искова молба, ищецът твърди че на 07.09.2018 г. претърпял пътнотранспортно произшествие, причинено виновно от водача А. Т. Н. на лек автомобил марка „АУДИ“, модел „А4“ с рег. № ********, установено с Решение № 166308 от 20.07.2020 г., по АНД № 3489/2020 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав. Към датата на настъпване на произшествието, за управлявания от виновния водач лек автомобил марка „Ауди" модел „А 4" с per. № ********, не била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност". Поради това, на основание чл. 519 от КЗ, подал до ответника заявление за заплащане на застрахователно обезщетени., той образувал щета № 19210012/08.01.2019г., н о отказал изплащане на обезщетение и поради това ищецът предявил претенциите си по съдебен ред.

Било образувано гр.д. № 4187/2020г по описа на СГС на I-13 състав и с постановено решение № 261283 от 12.04.2022г съдът приел за доказани всички елементи от фактическия състав на деликтния състав и присъдил на 2 ищеца обезщетения за имуществени и неимущетвени вреди.

Първоинстанционното решение било обжалвано и потвърдено с решение по в.гр.д. № 2694/2022г по описа на САС, последното не било допуснато до касационен контрол и решението на СГС влязло в сила 26.03.2024г. По приключилото дело водачът А. Т. Н. участвал като трето лице помагач страната на Гаранционен фонд.

През 2022г състоянието на левия крак на ищеца рязко се влошило, било придружено със силен болков синдром и прогресивно намаляващ обем на движенията на лява гривнена става и наложило на 10.10.2022г да постъпи в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" – била му извършена операция на ахилесовото сухожилие на лява глезенна става, бил изписан от болницата на 18.10.2022г с препоръки за ХДР и домашно лечение. На 17.11.2022г ищецът отново бил приет в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" с оплакване от силни болки в лява глезенна става и ограничени движения, извършена била нова оперативна интервенция на лява глезенна става, бил изписан на 22.11.2022г с дадени препоръки да не натоварва частично оперирания крак.

Ищецът посочва, че това влошаване на здравословното му състояние противоречало на приетата по предходното дело съдебно-медицинската експертиза, прогнозирала нормален оздравителен процес, възприет и от съда при произнасянето му и определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди. Допълнително преживените от него болки и страданията, съпътстващи двете нови операции, както и следоперативния и възстановителен период представлявали ексцес, за който ответникът дължал обезщетяване. Ищецът заявил изплащането на такова, като ответникът определил и изплатил сумата от 10 000 лева, но според ищеца дължимото му обезщетение е в размер на 50 000лв и това за него поражда правен интерес да предяви иск за разликата от 40 000лв, в който смисъл е подал и уточняваща молба по делото.

С подадения по делото от Гаранционен фонд отговор не оспорва, че по образувана пред него претенция № 24210064/22.04.2024г е определил и изплатил на ищеца сума в размер на 10000лв за влошаване на здравословното му състояние, вследствие на ПТП, настъпило на 07.09.2018г. в гр. София, като според него претендираният от ищеца размер е прекомерно завишена от 3 гледна точка на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, установените в страната икономическа условия и стандарт на живот, както и с оглед съдебната практика. Посочва, че дори да се установи, че процесните вреди са следствие на виновното поведение на водача Н., чиято отговорност се покрива от Гаранционен фонд, то интензитетът им в никакъв случай не обосновава исковия размер на парично обезщетение, с който ищецът ненужно се обогатява и който смущава общественото нравствено чувство - така Решение № 204 от 07.11.2016 г по т.д.№ 3568/2015 г на ВКС,ТК, I т.о. Предвид оспорването на главния иск, оспорва като неоснователен и акцесорния иск за лихва.

На основание чл.219, ал.3 от ГПК, ако бъде осъден по първоначалния иск, ответникът предявява обратен иск против конституираното на негова страна трето лице помагач А. Т. Н. и поиска осъждането му за сумата от 20 000лв, предявен частично от 40 000лв, ведно със законната лихва, за причинените от него телесни увреждания, представляващи търсеното по настоящото дело обезщетение за претърпени, от първоначалния ищец Н. И.

В., неимуществени вреди вследствие на влошаване на здравословното му състояние - „ексцес".

Във връзка с твърденията по делото съдът изиска приключилото между тях гр.д. № 4187/2020г по описа на СГС и с проекта за доклад указа на страните, че на основание чл.298 от ГПК е налице формирана сила на пресъдено нещо по обстоятелствата за настъпилия деликт, деецът, получените от ищеца увреждания и техният обем, както и претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, които обстоятелства не подлежат на пререшаване по настоящото дело, а обвързват страните и съда. Прие също за безспорно изплащането на обезщетение от 10 000лв по извънсъдебна претенция от Н. И. В., преди предявяване от него на настоящия иск.

От мотивите в съдебните актове, постановени при разглеждането и осъществения инстанционен контрол на решението по приложеното гр.д. № 4187/2020г по описа на СГС, съдът намира за установено, че при определяне на размера на обезщетение на претърпените от ищеца неимуществени вреди, съдът е взел предвид двете приети по първоинстанционното дело медицински експертизи, от които е установил пълният обем увреждания на ищеца, 4 претърпяното от него лечение и последващо възстановяване. За изготвяне на първата медицинска експертиза са взети под внимание цитираните в нея, издадени епикризи на ищеца Н. И. В., последната от които - Епикриза ИЗ № 9001/2019г на УМБАЛСМ „Пирогов“; удостоверяваща изписването му на 06.03.2019г. След това от вещото лице е установено, че на 02.03.2020г ищецът постъпва в Клиника по ортопедия и травматология в УМБАЛСМ „Пирогов“ за отстраняване от костта на имплантирани уреди - тибия и фибула. Вещото лице е извършило личен преглед на ищеца на 28.09.2021г и дава заключение, че към този момент няма пълно възстановяване на движението в лява глезенна става – то е ограничено, като липсва дорзална флексия, първи пръст на лявото ходило също няма дорзална флексия и ищецът е с леко накуцваща походка.

Втората медицинска експертиза е изготвена по поставени въпроси, отнасящи се до проведеното лечение на ищеца и то конкретно до поставянето му в медикаментозна кома. Въз основа на двете медицински експертизи първоинстанционният съд е направил извод, че е налице възстановяване на пострадалия от голяма част от уврежданията, но „към този момент няма пълно възстановяване на движенията в лява глезенна става, а дефектът в областта на лявата подбедрица и белезите му ще останат за цял живот“. Извод за непълно възстановяване на движенията в лявата глезенна става е направен и от въззивния състав, приел, че „ограничените движения в лява глезенна става и леко накуцваща походка никога няма да бъдат възстановени в пълен обем“.

Въз основа на тези мотиви, съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца по настоящото дело, че при първоначалното разглеждане на делото и определяне на обезщетението за претърпените вреди е взета предвид благоприятна прогноза за състоянието му по отношение получената травма на лявата глезенна става и произтичащите за ищеца ограничения от това.

Въведените от ищеца твърдения по настоящото дело за възникване на необходимост и извършване на нови две операции на 17.11.2022г и на 21.11.2022г в УМБАЛСМ „Пирогов“ са такива, които не са били установени и обсъдени по приключилото дело, а са настъпили и след като на ищеца вече е бил извършен личен преглед. Поради това съдът намира, че същите представляват нови факти по влошаване на здравословното му състояние, без да са обхванати от силата на пресъдено нещо, а представляват ексцес в здравословното състояние на ищеца - новонастъпили вреди и предявяването 5 на претенция за обезвредата им е допустима.

За установяване на причинната връзка между първоначално получената травма и сега претърпените операции, по делото беше изготвена, подробно изслушана и приета съдебномедицинска експертиза. Същата дава заключение, че ограниченият обем на подвижност на лявата глезенна става е наложила извършването на оперативната интервеция на 17.10.2022г с цел удължаване на Ахилесово сухожилие, за да може да се възстанови функцията на сгъване на стъпалото, а след това на 21.11.2022г е извършена артролиза на лява глезенна става, което означава отваряне на ставата с цел освобождаване на движенията в ставата. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че последното е било наложително, тъй като са извършени няколко предходни оперативни интервенции, които водят до сраствания и тези сраствания трябва да се премахнат, с цел да се възстанови обема на движение, което именно представлява „артролизата“. Вещото лице дава заключение необходимостта от извършване на последните две операции да е в във връзка с получените травматични увреждания от произшествието на 07.09.2018г и представлява ексцес, като дори и след тези две операции вещото лице констатира, че движенията в глезената става не са възстановени и това представлява проблем при по-голямо сгъване на стъпалото, свързано е с болка, дори и с невъзможност да се сгъне и тъй като не се очаква последващи оперативни интервенции да доведат до подобрение и дори са противопоказни, то препоръката на вещото лице е за извършване на ежегодни курсове на физиотерапия и рехабилитация, които ще облекчат състоянието на ищеца.