Решение № 702 от 02.07.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 702 гр. С., 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20255530102154 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищцата (име) твърди в исковата си молба и уточняващата я такава, че на - г. сключила с ответника потребителски договор за кредит № -, за сумата от 700 лева. В договора било посочено, че искането за кредит щяло да бъде разгледано бързо, за което се дължала сума в размер на 209.30 лева.

Заплащането на допълнителната такса „бързо разглеждане“ било включено към месечните погасителни вноски по договора за кредит № -. Погасила изцяло задълженията по процесния договор, включително заплатила възнаграждение по клаузата на чл. 9 ал. 1. С оглед на изложеното, за нея бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск срещу ответното дружество с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за платена, при липса на основание, сума от 179 лева - такса за бързо разглеждане по договор № -/- г. С молба от - г. уточнява, че за същата такса за бързо разглеждане по чл. 9, ал. 1 от договора, била заплатена сума в размер на 179 лева, която била по-малка от договорената, поради предсрочното погасяване на кредита, и в този смисъл не останала дължима. Таксата за бързо разглеждане била платена без основание, поради нищожност на клаузата, изразяваща се в това, че ответникът, в изпълнение на тази клауза, не предоставил реална услуга. Ответникът с въвеждането на такси, нарушил законовата забрана, като заложил такса пряко 1 свързана с отпускането и усвояването на кредита. Единствената цел на тази клауза била да се заобиколят ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като по този начин кредиторът получил възнаграждение многократно над допустимото.

Допълнителна такса „бързо разглеждане“, представлявала „скрита лихва“.

Вноските по тази клауза били предвидени да бъдели заплащани с погасителните вноски по кредита, като именно представлявали всички белези на договорната лихва. Искането по същество е да се осъди ответника, да заплати на ищцата, сумата от 179 лева за главница от заплатена в същия размер, при начална липса на основание, поради нищожност на клаузата за заплащането й, такса за бързо разглеждане по чл. 9, ал. 1 от договор за кредит с номер max_-/- г., и законна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба в съда на 09.05.2025 г. до изплащането й, както и сторените по делото разноски.

Ответникът (фирма), следва да се счете с оглед нормата на чл. 101, ал. 3 ГПК, че не е подал по делото писмен отговор, защото не отстрани в срок всичките му нередовности, поради което съдът го остави без разглеждане с определението по чл. 140 ГПК, а в съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяването на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

Страните не спорят, че на - г. ищцата е сключила с ответника, при общи условия, които съгласно чл. 15 от договора са неразделна част от него, но не са представени по делото, представения в заверен препис с исковата й молба договор за кредит с номер max_- (л. 3-4). Същият представлява договор потребителски кредит (чл. 9, ал. 1 ЗПК). С него страните се уговорили, ответникът да предостави на ищцата 700 лева кредит, а тя се задължила да му го върне в срок до - г., разсрочено, на 10 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 136.71 лева, включващи части от главницата от 700 лева, от възнаградителната лихва от 107.10 лева, от процесната такса от 209.30 лева за бързо разглеждане по чл. 9, ал. 1 от договора, и от уговорената в чл. 9, ал. 2 от договора друга такса от 350.70 лева за динамично плащане по кредита, с падежи за плащане: - г., - г., - г., - г., - г., - г., - г., - г., - г., и - г., с посочени 2 съответно в чл. 5, ал. 7 от договора ГЛП от 32.11 %, в чл. 5, ал. 5 от договора „обща стойност на плащанията“ от 807.10 лева, и в чл. 9, ал. 3 от договора друг „размер на общо дължимото по кредита“ от 1367.10 лева, и в чл. 5, ал. 7 от договора ГПР - 32.11 % (чл. 1-10 от договора).

С чл. 9, ал. 1 от договора е уговорено още, че ищцата, като кредитоискател, при кандидатстването си за кредит изрично била заявила желание за бързо разглеждане на искането й за кредит, при условията на т. 7.3 от раздел V от общите условия (които не са представени по делото-б.р.), както и че паричната сума за бързо разглеждане на искането за кредит била в размер на 209.30 лева, и била дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, който бил заложен в договора (л. 3).

Страните не спорят, че ищцата е получила от ответника обещаният й кредит, а от т. 3 на заключението на назначената по делото съдебноикономическа експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства (чл. 202 ГПК), се установява още, че предсрочно е погасила на 17.10.2022 г. същия кредит, като му е заплатила предсрочно и 201.59 лева от процесната такса за бързо разглеждане на искането й за предоставяне на кредита (л. 65). Същата такса не е била включена от ответника при изчислението на размера от 35.74 % на ГПР по договора (т. 3 и 3.1 ЗСИЕ, л. 65). От т. 3.2 на ЗСИЕ е видно, че при включването и на тази такса при изчислението на ГПР по договора, същият ще бъде в размер на 128.65 %, което значително превишава петкратния размер от 50 % на законната лихва, която към датата на сключването на договора е 10 % (т. 3.2 от ЗСИЕ, л. 66). Други релевантни доказателства няма представени по делото.

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, е основателен и следва да се уважи.

От една страна процесната клауза на чл. 9, ал. 1 от договора за кредит, който по своя характер е такъв за потребителски кредит по чл. 9, ал. 1 ЗПК, в която по същество е уговорено, за извършена от ответника допълнителна услуга по бързо разглеждане на искането на ищцата за предоставяне на кредит, същата му дължи такса за бързо разглеждане на същото й искане в размер на 209.30 лева, е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, защото заобикаля забраната 3 на чл. 19, ал. 4 ЗПК (в приложимата й към датата на сключване на договора редакция от ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г., преди изменението й с ДВ, бр. 70/2024 г., в сила от 01.01.2026 г.), според която, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС. Според нормата на чл.

19, ал. 1 ЗПК, ГПР по кредита, изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. А според нормата на §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В случая страните не спорят, а се и установява от ЗСИЕ, че таксата от 209.30 лева за бързо разглеждане на искането за кредит по чл. 9, ал. 1 от договора за кредит, не е включена в посочения в чл. 5, ал. 6 от договора размер на ГПР от 35.74 %. А несъмнено е следвало да бъде включена в него, защото, съгласно легалното му определение в чл. 19, ал. 1 ЗПК, същият изразява общите разходи по кредита, а те съгласно легалното им определение в §1, т. 1 ДР на ЗПК, включват и такива такси.

Според нормите на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като ГПР се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. А според легалното определение на §1, т. 1 ДР на ЗПК, общите разходи по кредита за 4 потребителя, които изразява ГПР, са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като в общият разход по кредита за потребителя не се включват (само - б.р.) нотариалните такси. Следователно.

Годишният процент на разходите представлява вид оскъпяване на кредита, защото в него са включени всички разходи на кредитора по отпускането и управлението му, както и възнаградителната лихва. Това налага в договора да бъдат посочени всички тези разходи, които са включени при изчисляването на ГПР, които трябва да заплати длъжникът, за да не бъде поставен той в положение да тълкува клаузите на договора и преценява кои суми точно ще дължи.

В случая обаче, в чл. 5, ал. 6 от процесния договор за кредит, ответникът се е задоволил да посочи само процента от 35.74 на ГПР, и нищо повече (л. 3).

Поради това от съдържанието на този договор не става въобще ясно и какви са взетите предвид допускания, използвани при изчислението на този ГПР по определения в Приложение 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК начин.

От друга страна следва да се има предвид, че съгласно т. 55 и т. 56 от задължителното за съдилищата, съгласно чл. 633 ГПК - решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС, с оглед същественият характер на посочването на ГПР в договора за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент, да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че "посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Следователно, санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер" 5

(така и Опр. № 2582-2024-II т.о.). В същият смисъл е и практиката на ВКС, формирана съгласно това решение на СЕС, според която, по материалноправния въпрос за правните последици при недействителност на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договорите за потребителски кредити, в частност това по чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК, с оглед разпоредбата на чл. 22 ЗПК, е прието, че липсата на някой от посочените задължителни реквизити на договора за кредит, води до недействителност на целия договор. Съгласно даденото от СЕС разрешение, чл. 3, б. ж от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит, и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита на потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла на посочения чл. 3, б. „и“, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит, или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. С оглед съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се посочат всички разходи по чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия договор, както непосочването на този процент. При тези съображения е прието, че чл. 10, §. 2, б. „ж“ и чл. 23 от Директива 2008/48, трябва да се тълкува в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3, б. „ж“ от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Освен това СЕС е постановил, че чл. 4, §2 от Директива 2008/48, трябва да се тълкува в смисъл, че клаузите относно допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски 6 кредит и дават право на закупилият тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит, и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски, или да се намалява техния размер, по принцип не спадат към основния предмет на този договор по смисъла на тази разпоредба, и следователно подлежат на преценка за неравноправност. От горните задължителни указания по тълкуването на Директива 2008/48, както и от цитираната в решението по дело С-714/22 предходна практика на СЕС, следва, че преценката за неравноправност, и поради това – за нищожност по смисъла на чл. 146, вр. чл. 143 ЗЗП на посочените ГПР и ГЛП в договор за потребителски кредит, е релевантна и за преценката относно нищожността на целия договор, съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Ето защо на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, ВКС отговаря, че установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочените в договора ГЛП или ГПР, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса, и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на тези компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им (Р № 50013-2024-ІІ т.о.).