Решение № 233 от 27.02.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. ***, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20234520104734 по описа за 2023 годИ.

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД, а именно: - претендира се установяване на парично задължение за договорна неустойка, което е било претендирано по реда на заповедното производство по ч.гр.дело №***/23 г. на РРС, но ответницата като длъжник по същото в срок е направила възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „БЛУСКАЙ НЕЙЛС БЪЛГАРИЯ”ЕООД-София, твърдят, че ответницата е бивш техен служител. Били в трудово правоотношение въз основа на сключен на *** г. трудов договор. Ответницата работела на длъжност „продавач разносна търговия“. На *** г. с оглед защитата на интересите на работодателя тя подписала и декларация за конфиденциалност, с която поела и задължение за спазване на конфиденциалност и неразгласяване търговска тайна на работодателя. Забранената за разгласяване на информация била посочена в т. 5 от декларацията. Това задължение било поето както за времето на действие на трудовото правоотношение, така и за времето след евентуално прекратяване на същото. Твърди, че ответницата е нарушила това си задължение, като след прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца започнала работа за едно от две конкурентни дружества, осъществяващи конкурентна дейност и предлагащи на крайни 1 потребители (салони за красота) конкурентни продукти, използвани за ноктопластика. С молба уточнение и в с.з. пълномощниците на ищеца уточняват твърденията в тази насока. С оглед на изложеното ищецът счита, че са налице предпоставките на т. 7 от подписаната от ответницата декларация от *** г., предвиждаща заплащане на неустойка за неизпълнение на поетото с нея задължение в размер на 10 хиляди лева. Претендирали сумата по реда на заповедното производство по приложеното ч. гр. д. № ***/2023 г. по описа на РсРС, но по същото ответницата в срок направила възражение, поради което претендират за установяване на задължението й по исков ред по настоящото дело. Претендират и за присъждане на разноските по делото.

Ответницата И. Н. Т. от гр.***, оспорва основателността на иска.

Признава сключването на трудовия договор с ищеца и подписването на декларацията от *** г. Такава декларация била подписана и от останалите служители на дружеството, но ответницата изобщо нямала достъп до информация по т. 5 от декларацията. Оспорва да е нарушила т. 4 от декларацията, която разпоредба счита за недействителността като противоречаща на конституционно признатото право на труд. Излага правни доводи в тази насока. С оглед на това се счита, че недействителна е и клаузата на т. 7 от декларацията. Счита че съвестно е изпълнявала трудова функция на длъжност „продавач разносна търговия“ като трудовите й функции включвали именно комуникация с крайни клиенти и предлагане на продукти по цени по каталог, зададени от ищеца. Единствената специфична информация била за ежеседмични отстъпки, които се предлагали периодично на седмична база. Тази информация не била с конфиденциален характер, а с рекламна цел и съдържание и била предназначена за крайни клиенти на дружеството. Оспорва твърдението, че след прекратяването на трудовия договор с ищеца се е свързала с негови клиенти, изтъквайки слабости на предлаганите от него продукти, и така му е нанесла вреди.

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Страните са били в трудови правоотношения по силата на тр.договор №* от *** г., като ответницата е заемала длъжността “Продавач разносна търговия”. Не се спори, че същият е прекратен, считано от м.юни *** г., което е видно и от приета по делото справка от НАП, както и че предлаганите от ищеца продукти са специфични – лакове за нокти, ползвани в салони за красота. По време на трудовото правоотношение между страните – на *** г. ответницата е подписала декларация, с която е поела задължение да не разгласява търговска тайна на работодателя.

В т.5 от декларацията е посочено, че за такава се счита „търговска 2 кореспонденция, споразумения и други документи, отнасящи се до клиенти, цени, отстъпки, кредитни лимити, продукти, всякакви разработки на R&D отдела, производствени рецептури, чертежи, машини и технологии и свързаните с тях документи, както и незащитени към съответния момент обекти на интелектуалната собственост – патенти, полезни модели, промишлени дизайни“.

В т.4 от декларацията е е предвидено, че : работникът/служителят, в рамките на действието на трудовото му правоотношение, както и безсрочно след неговото прекратяване, няма да използва, разгласява и предоставя информация, независимо от начИ. на придобиването , факти, решения и данни, свързани със стопанската дейност на работодателя или на негови партньори, доставчици или клиенти под каквато и да е било форма за цели, който не са свързани със осъществяване на стопанската дейност на същия“

В т. 4 е предвидено още, че „осъществяването на работа, под каквато и да е било форма, за пряк или косвен конкурент, партньор или доставчик работодателя за периода на съществуване на трудовото правоотношение между страните, както и в рамките на срок от една годИ. след прекратяване на последното, води до предположение, че работникът/служителят е използвал доведената до неговото знание информация за цели, различни от онези, обслужващи най-добрия интерес на работодателя.

В т.7 е предивдено, че при нарушаването на задължението за неразпространяване на конфиденциална информация се дължи неустойка в размер на 5 000 лв., а ако е нарушено задължението по т.4 от декларацията – 10 000 лв.

По делото не са представени и посочени доказателства, че по време на трудовото правоотношение между страните ищецът е предоставил на ответницата информация по т.5 от декларацията. Относно информацията за стопанската дейност на ищеца/т.4 от декларацията/, с която ответницата е разполагала по време на трудовото правоотношение с ищеца се установи, че тя е имала информация за клиенти на работодателя към него момент; за актуални каталози с продукти; че й е била предоставен мостреник, с който да предлага за покупка продуктите на работодателя при посещаване на место на салони за красота/вече купуващи или таргетирани като потенциални купувачи/; че не е имала право да дава индивидуални отстъпки, а се е работело с ценова листа, която периодично е определяна от работодателя.

Тези обстоятелства се установяват както от посочения от ищеца свидетел Х.

3

Х.*** – регионален мениджър, така и от посочените от ответницата свидетели В. Г., която е бивша нейна колежка при ищеца и М.И., която е собственик и работеща в един от трите салона за красота, посочени от ищеца като такива на които ответницата е разкрила търговска тайна на бившия си работодател.

В показанията си св. Х.*** твърди още, че след като е напусна дружеството ответницата е започнала работа в конкурентна фирма „Олимп България“ ЕООД, която се занимава идентична търговска дейност и като техен служител е предлагала конкурентни продукти, в резултата на което салони за красота в гр.*** са започнали да купуват продукти на конкурентната фирма, а напълно или почти напълно са преустановили купуването на продукти на ищеца. Свидетелката смята, че това е станало, защото ответницата знаела „плюсовете и минусите на продуктите, които предлагаме“. Смята, че това е търговска тайна. Търговска тайна бил и „реквизита“ – „Това е палитра, която е изключително уникална и с нея разполага единствено и само нашият бранд“. Такава тайна били и телефонните номера на клиенти, които купували продукти на ищеца.

Свидетелката В. Г. твърди, че е работила при ищеца на същата длъжност като ответницата и да обикалят града и да посещават салони за красота, а ако салонът стане клиент – да дадат информация за телефона му за контакт на работодателя. Установява още, че тази информация е била обобщена от работодателя в списък, който на един или два пъти е бил предоставен на служителите на позиция “Продавач разносна търговия”.

Установява още, че след като е прекратено трудовото й правоотношение с ищеца е започнала работа в конкурентна фирма като до клиентите, с които работи новата фирма, е изпращана от новия работодател – „…от ръководството получавах задача къде да отида“.

Свидетелката М. И. установява, че е собственик на салон за красота „***" с търговец „***“ ЕООД, че е закупувала продукти от „Блускай Нейлс България“ ЕООД докато трудовият договор на ищцата с тях още не беше прекратен - главно лаковете им. След това като служител на друга фирма също е работила с нея. Не е забелязала някаква разлика в работата.

Установява, че работи с много фирми – „поне още 10“, както и че когато ответницата я е посещавала в качеството си на служител на последващия си работодател не е уронвала престижа на Блускай Нейлс България ЕООД, че с продуктите на конкурентната фирма работи от около годИ. – две, а преди това ги е наблюдавала в интернет, но не е поръчвала, т.к. е трудно да се поръчат по картинки. Установява още, че от никоя фирма не оставят мострите си. Установява още, че при избора на продукти се ръководи основно от 4 мнения на колежки и коментари в социалните мрежи, но няма спомен ответницата да е правила такива коментари или публикации за ищеца или за конкурентния последващ работодател.

При така установеното съдът счита, че предявеният иск е изцяло неоснователен. На първо място от изложението в исковата молба и молбитеуточнение на ищеца е видно, че се прави едно недопустимо смешение между осъществяването но конкурентна дейност и разгласяването на търговска тайна и се презумира, че със започването на работа в конкурентна фирма се осъществява разгласяването на такава. Това е предвидено и в подписаната от ответницата декларация от *** г. Това предвиждане обаче е в нарушение на конституционно признатото право на труд, по-специално нормата на чл. 48, ал. 3 КРБ, където се прогласява свободата на избор на професия и място на работа на всеки гражданин. Съгласно трайната съдебна практика работодателят няма право да налага забрана на служителите си, които са се специализирали в дадена област, да не упражняват своята професия след прекратяването на трудовите си отношения, тъй като това би означавало да се ограничи правото им на бъдещото престиране на труд, а подобна клауза по своята същност е нищожна. Това означава, че само по себе си последващото започването на работа по трудов договор в конкурентна фирма не е нарушение на поетите по декларацията задължения и не може да е основание за заплащане на предвидените в нея неустойки. Такова ще е налице само дотолкова, доколкото до знанието на новия работодател е доведена информация, която представлява търговска тайна на бившия работодател и то не според неговите разбирания, а съгласно легалното определение, защото е налице такова :

„Търговска тайна е всяка търговска информация, ноу-хау и технологична информация, която отговаря едновременно на следните изисквания:

1. представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи не е общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които обичайно използват такъв вид информация;

2. има търговска стойност, поради тайния си характер;

3. по отношение на нея са предприети мерки за запазването и в тайна, от лицето, което има контрол върху информацията“ – чл.3 от ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ТЪРГОВСКАТА ТАЙНА, Обн. ДВ. бр.28 от 5 Април 2019 г.

От събраните по делото доказателства не се установява ответницата да 5 е предоставила такава информация на новия си работодател. На първо място не е ясно какви „плюсовете и минусите на продуктите“ и то различни от публичната информация, която следва да се предоставя за тях на основание разпоредбите на НАРЕДБА № 36 ОТ 30 НОЕМВРИ 2005 Г. ЗА ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ КОЗМЕТИЧНИТЕ ПРОДУКТИ е била предоставена от ищеца на ответницата, кога и как тя я е довела до знанието на новия си работодател. Същото се отнася и за т.нар. „реквизит“. От показанията на св.