Решение № 2590 от 19.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2590 гр. София, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Евгени Георгиев

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Въззивно гражданско дело № 20231100502126 по описа за 2023 година

Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Подадена е жалба от длъжника „С.в.“ АД, против постановление от 11.01.2023г. на ЧСИ Г.К., с район на действие СГС, по изп. дело № 20229240401724, с което постановен отказ за отмяна на начислени с постановление от 21.12.2022г. три броя допълнителни такси по т. 5 от ТТРЗЧСИ и е начислил допълнителна такса за връчване на отказа.

Жалбоподателят твърди, че начислените от съдебния изпълнител такси са за връчване на взискателя на съобщение за постъпило възражение, както и за връчване на страните на постановление, с което съдебният изпълнител е намалил размера на приетото адвокатско възнаграждение и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. Посочва, че начисляването на тези такси е незаконосъобразно, тъй като постановлението на съдебния изпълнител, с което той се произнася по възражения на страните относно разноските в изпълнителното производство не е сред актовете, за чието връчване се начислява такса.

Взискателите „Т.У.“ ЕООД и „Г.С.У.“ ЕООД считат жалбата за неоснователна, тъй като таксите по изпълнението са определени правилно.

В мотивите съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като таксите в изпълнителното производство са нормативно установени и по правило винаги се дължат от длъжника, а в случай, че не ги начисли това би представлявало дисциплинарно нарушение.

Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното:

1

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което е процесуално допустима.

Производството по изп. д. № 20229240401724 на ЧСИ Г.К., с район на действие СГС, е образувано по молба от 25.11.2022г. на „Т.У.“ ЕООД и „Г.С.У.“ ЕООД, чрез упълномощен адв. С.Д. - САК, въз основа изпълнителен лист от 23.04.2021г., издаден по гр.д. № 65313/2018г. по описа на СРС, 127 състав, в полза на С.И.П., чието вземане е цедирано на взискателите, за осъждане на „С.в.“ АД да заплати сумата от 52.40лв., представляваща разноски по делото.

На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 02.12.2022г., в която освен вземането по изпълнителния лист са включени и 5.91лв. - такса за издаването на листа, разноски на взискателите от 240лв. за адвокатско възнаграждение и 181лв. за такси по ТТРЗЧСИ. Заедно с поканата до длъжника е изпратено и постановление за разноски от 29.11.2022г., в което е извършено подробно описание на различните такси, начислени по изпълнителното дело. Преди получаването на поканата за доброволно изпълнение вземанията са погасени в резултат на наложен преди това изпълнителен запор върху сметките на длъжника в „Общинска банка“ АД.

С постановление от 21.12.2022г. съдебният изпълнител, по възражение на длъжника, е пояснил основанията за начисляване на таксите и намалил адвокатския хонорар на взискателя до сумата 200лв. и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

С ново постановление от 21.12.2022г. съдебният изпълнител начислил допълнителни разноски по изпълнителното дело за 3 броя такси по т. 5 ТТЗЧСИ за връчване на съобщения до взискателите за постъпилото възражение от длъжника, както и за връчване на постановлението от 21.12.2022г. на страните. С молба от 10.01.2023г. длъжникът е оспорил начисляването на тези разноски, като с обжалвания акт молбата е оставена без уважение и начислена такса за връчването му в размер от 24 лв. с ДДС.

При тези факти съдът намира жалбата за основателна.

Съгласно т. 5 ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 ГПК се събира такса 20лв.

В конкретния случай се установява, че таксите в размер от по 24 лева с ДДС са начислени за администриране (връчване на взискателите на препис) на възражение вх.

№ 66607/16.12.2022г., с което длъжникът е оспорил приетите такси и разноски в производството, както и за връчване на страните на препис от акта на съдебния изпълнител от 21.12.2022г., с който той е уважил възражението и за препис от обжалваното разпореждане от 11.01.2023 г.

Съдът намира, че тези актове не са сред предвидените в т. 5 от Тарифата, за връчването на които се начислява такса. Уведомяването на страните за произнасяне на съдебния изпълнител относно разноските е негово служебно задължение. Същото няма пряка връзка с поведението на длъжника, нито с извършване на изпълнителен способ, поради което няма основание подобни разноски изобщо да се начисляват в тежест на длъжника. Подаването на възражение от длъжника срещу приетите по делото разноски още пред съдебния изпълнител е негово право, за което той не може да бъде санкциониран.

От друга страна, щом оспорването на акта на съдебния изпълнител по 2 разноските е било основателно, както е в настоящия случай (основателността е призната с постановлението от 21.12.2022г.), то не може да се приеме, че длъжникът е станал повод за провеждане на производството по подаване на възражение, а оттук и че следва да носи отговорност за разноските във връзка с администриране и разглеждане на това възражение.

Независимо от изхода на делото в полза на страните не следва да се присъждат разноски, тъй като предмет на съдебна проверка по реда на обжалването са действия на съдебния изпълнител. Последният не е страна в съдебното производство по обжалване действията и актовете му, поради което общият ред за присъждане на разноски предвиден в чл. 78 ГПК е неприложим.

Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „С.в.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, постановление от 11.01.2023г. на ЧСИ Г.К., с район на действие СГС, по изп. дело № 20229240401724, за отказ да отмени начислените с постановление от 21.12.2022г. допълнителни такси, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ постановление от 21.12.2022 г., с което в тежест на длъжника са определени три броя такси по т.5 ТТРЗЧСИ, както и разпореждане от 11.01.2023 г., с което съдебният изпълнител е начислил допълнителна такса по т. 5 ТТРЗЧСИ за връчване на същото разпореждане.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3