Определение № 1134 от 11.11.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1134 гр. София, 11.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601424 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.

С определение № 457 от 15.10.2024 г., постановено по НЧД 646/24 г.

Окръжен съд – Враца е оставил без уважение молбата на осъдения А. Н. Ц. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част на наложеното му наказание "лишаване от свобода" в размер на 10 години по НОХД №42/18 год. по описа на ОС-Враца за престъпление по чл.115 от НК, с остатък 2 години, 9 месеца и 6 дни.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба, подадена лично от осъдения А. Ц.. Развити са доводи за незаконосъобразност, за тенденциозност в доклада на администрацията на затвора. Прави се искане за отмяна на постановения съдебен акт и допускане на условното му предсрочно освобождаване.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, след като се запозна с изложените в жалбата доводи, с материалите по делото и след като извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

За да постанови своя акт, първостепенният съд е приел, че по отношение на осъдения е налице само едната от двете законови предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода, а именно: към момента на произнасянето същият да е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание. Съдът е приел, че не е налице втората предпоставка, необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване - с обективираното пред затворническата администрация поведение, осъденият да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

Решаващите изводи на първостепенния съд мотивирали го да 1 постанови определението предмет на настоящата въззивна проверка, са правилни, обосновани и законосъобразни, поради което изцяло се споделят от настоящия състав на въззивния съд.

Доказателствата по делото установяват, че осъденият изтърпява наказание "лишаване от свобода" в размер на 10 години, наложено с присъда от 19.06.2018 год., постановена по НОХД № 42/2018 г. по описа на ОС-Враца.

Установено е, че към датата на произнасяне на решаващия съд осъденият е изтърпял всичко 7 години, 2 месец и 24 дни, с остатък 2 година, 9 месеца и 6 дни. Изложеното по-горе позволява да се сподели извода на ОС - Враца относно наличието на формалната законова предпоставка по чл.70, ал. 1 от НК, касаеща срока на фактически изтърпяното наказание и изискваща осъденият да е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание. Към делото са приложени писмени доказателства, отчитащи за противоречиво и неустойчиво поведение и липса на постоянство при изтърпяване на наказанието, както и склонност към прибързани и необмислени постъпки. В този смисъл е наличието на награда „Писмена похвала“ със заповед №602/07.03.2022 год., с последвали наложени наказания със Заповед № Л-813/14.03.2023 год. – писмено предупреждение и Заповед № Л-2696/16.08.2024 год. забрана за участие в колективни мероприятия и извън местата за лишаване от свобода. Налице е и висок риск от рецидив – като първоначално определен такъв е в стойностите на 82 точки, при постъпването му в затвора на 12.06.2019 год., който в хода на поетапно извършените оценки е определен съответно на 82 точки, 80 точки, отново 82 точки и към настоящия момент на 76 точки. Обстоятелството, че осъденият има дължимо поведение, което е задължително съобразно мястото на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" и съответните правила, които следва да се спазват там, не води до задължителния извод, че осъденият се е поправил до такава степен, че да се приеме, че процесът при него е завършил изцяло, а оттам да се направи и извода, че по-нататъшният му престой в мястото за лишаване от свобода е безпредметен и че корекционният процес спрямо него е напълно приключил. При осъдения все още са налице проблемни зони и са отчетени дефицити в тях, които са свързани с отношение към правонарушението

/поддържа оневинителни нагласи, липса на самокритичност и осъзнатост на нанесените вреди/, взаимоотношения, злоупотреба с алкохол /склонност към прекомерна употреба на алкохол/, емоционални проблеми / налице е ограничено разстройство на личността/, умения за мислене /неосъзнаване на последиците от собствените си действия/, което налага извод, че целите на наказанието не са постигнати в цялост.

Рискът от сериозни вреди по отношение на обществото се е запазил с високи стойности, като рискът от вреди за служителите и останалите лишени от свобода е нисък. Индивидуалната корекционна работа с осъдения следва да продължи, за да се постигнат по отношение на него в пълна степен целите на наказанието "лишаване от свобода", а именно превъзпитателната и предупредително - възпиращата функции на наказанието.

2

Имайки предвид изложеното, въззивният състав намира, че не са налице всички предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК, поради което определението на решаващия съд следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.341, ал.2 от НПК Апелативен съд – София

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.10.2024 г. на ОС -Враца, постановено по н. ч. д. № 646/2024 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3