Определение № 2425 от 31.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2425 гр. София, 31.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500861 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца К. М. И., чрез представителя му, срещу определение № 538/04.02.2026 г. на СГС, VІ - 2 с - в, по т. д. № 2178/2025 г., с което е върната искова му молба по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявен срещу „Белфилд София“ ЕООД, с ЕИК 206336650 и „Белфилд Апартмънтс“ ЕООД, с ЕИК 208261673 - за обявяване относителна недействителност на учредителен апорт в капитала на „Белфилд Апартмънт“ ЕООД, който е извършен на 17.09.2025 г., вписан в ТРРЮЛНЦ на 24.09.2025 г. в частта, отнасяща се до апортирането на недвижими имоти : апартамент В 23 и гараж/паркомясто № 70, подробно описани в определението.

В частната жалба се излага, че съдът е достигнал до неправилен извод, че не е налице интерес от иска за относителна недействителност на апорта. Поддържа доводи, ч е в периода 2021 г. - 2022 г. между К. И. и „Белфилд София" ЕООД са сключени предварителни договори за строителство и продажба на два имота - апартамент В23 и паркомясто № 70, находящи се в град София, Манастирски ливади, които „Белфилд София" ЕООД се е задължило да построи и да продаде на И. с окончателни договори.

Сочи, че междувременно „Белфилд София“ ЕООД се е разпоредило с имотите, предмет на предварителните договори чрез апорт в капитала на „Белфилд Апартмънтс" ЕООД. Срещу това увреждащо действие ищецът е предявил иск по чл.

135 от ЗЗД за обявяване на апорта за относително недействителен спрямо него. Сочи също, че на 15.12.2025 г., след размяна на книжата по делото, е подписано споразумение между К. И., К. И. (сестра на К.), „Белфилд Апартмънтс", „Белфилд София" и „Трем холдинг", в което уговарят отношенията по между си, какви отстъпки ще бъдат направени и какви действия ще бъдат предприети за прекратяване на гражданско правния спор между тях. На същата дата - 15.12.2025 г., в изпълнение на 1 задълженията по споразумението, е сключен окончателен договор за прехвърляне на имот на груб строеж с Нотариален акт № 141, т. CCLXXIV, дело 89835/2025 г. на СВп при СРС, с който спорните по делото имоти са прехвърлени на неучастващата в делото трето лице К. И., сестра на ищеца, а К. И. е заплатил на „Белфилд Апартмънтс“ ЕООД 75 % от продажната цена за имотите. Твърди, че по този начин страните са изпълнили задълженията си по споразумението и е останала само уговорката за прекратяване на делата чрез съдебна спогодба, което би довело до възстановяване на половината от държавната такса в полза на ищеца И.. Счита, че с определението, постановено в откритото заседание на 16.01.2026 г., съдът неоснователно е отказал да одобри постигната спогодба с мотив, че представеният проект не съдържа споразумение между страните по елементите от фактическия състав на чл. 135 от ЗЗД, който е предмет на делото, поради което не са изпълнени изискванията на чл. 234 от ГПК. Поддържа доводи, че определението за прекратяване е неправилно, като не са зачетени целите на процесуалния закон да се насърчават страните да уреждат отношенията си на доброволен принцип. Ако страните за знаели, че спогодбата няма да бъде одобрена, те е нямало да заявят, че са уредили отношенията си, тъй като уреждането на отношенията е включвало и самата съдебна спогодба. Сочи, че съдебната спогодба е възможно да има само декларативен ефект и само да потвърждава постигнатите извънсъдебни уговорки или действителното правно положение между страните, какъвто е настоящият случай. Счита за неправилен извода, че е отпаднала легитимацията на ищеца по иска по чл. 135 от ЗЗД, понеже той вече не е кредитор на ответниците, с оглед на направените изявления в откритото заседание.

Поддържа, че не е отпаднал правният интерес на ищеца да иска прекратяване на де‐ лото, но въз основа на съдебна спогодба, каквато е волята и на двете страните, и след като е налице извънсъдебно споразумение, което включва взаимни задължения за прекратяване на делото именно чрез съдебна спогодба и като последица възстановяване на ищеца на половината от внесената държавна такса. Моли да се отмени обжалваното определение и да се уважи постигнатата между страните спогодба съгласно приложения пред СГС проект.

Насрещните страни „Белфилд София“ ЕООД и „Белфилд Апартмънтс“ ЕООД не са взели становище по частната жалба.

Като съобрази изложеното в частната жалба и данните по делото, въззивният състав намира следното :

Частната жалба е подадена в установения от закона едноседмичен срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Производството е образувано по искова молба на К. М. И., срещу „Белфилд София“ ЕООД и „Белфилд Апартмънтс“ ЕООД, с която е предявен иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване относителна недействителност на учредителен апорт в капитала на „Белфилд Апартмънт“ ЕООД, който е извършен на 17.09.2025 г. и вписан в ТРРЮЛНЦ на 24.09.2025 г. в частта, отнасяща се до апортиране в капитала на дружеството на 2 недвижими имоти : апартамент В 23 и гараж/паркомясто № 70, подробно описани в исковата молба.

Ищецът е посочил, че качеството му на кредитор на първия ответник произтича от това, че е купувач по два сключени „Белфилд София“ ЕООД предварителни договора за продажба на апартамент и гараж, като е твърдял, че е изпълнил вменените му задължения по договорите - платил е уговорените вноски за продажна цена, но правото му да сключи окончателен договор с първия ответник е било осуетено, тъй като последният се е разпоредил с имотите в полза на втория ответник „Белфилд Апартмънтс“ ЕООД апортирайки ги в капитала му. С цел да упражни преобразуващите си права по чл. 19, ал. 3 ГПК и да поиска от съда да обяви двата предварителни договора за окончателни, ищецът е предявил иск за обявяване за недействителен спрямо него на извършения учредителен апорт с участието на ответните дружества, в частта отнасяща се до двата недвижими имота, предмет на двата предварителни договора, на основание чл. 135 ГПК.

Съдът констатира, че ищецът е представил по делото споразумение от 15.12.2025 г., сключено с негово участие, с участието на двамата ответника, както и на още две лица - трети за настоящото производство. Съгласно чл. 1, ал. 1 от съдържанието му е поет ангажимент от ответника - „Белфилд Апартмънтс“ ЕООД, в срок до 15.12.2025 г., собствеността върху апартамент апартамент № В 23 и гараж/паркомясто № 70, които са подробно описани в споразумението /идентични с двата имота предмет на частта от апорта, чиято относителна недействителност се иска да бъде обявена/, да бъде прехвърлена по нотариален ред в полза на третото лице - К.

И. (която е сестра на ищеца), а последната съгласно чл. 1, ал. 2 да замести ищеца - К.

И. като страна в предварителните договори.

В о. с. на 16.01.2026 г. процесуалният представител на ищеца адвокат И. е направил изявление, че апартамента и паркомястото, предмет на оспореното прехвърляне чрез извършения апарот, са придобити от посоченото в споразумението трето за спора лице К. И. - сестра на ищеца, като цената за тяхното придобиване е изцяло платена и имуществените отношения между замесените страни и третото лице са уредени.

С оспореното определение № 538/04.02.2026 г. на СГС, VІ - 2 с - в, по т. д. № 2178/2025 г. съдът е съобразил извършените по делото действия и изричните изявления на представителя на ищеца и е върнал исковата молба. Съдът е приел, че ищецът е имал интерес от водене на иск по чл. 135 ЗЗД към момента на завеждане на исковата молба, но доколкото в рамките на процеса ищецът се е разпоредил с правата, които е имал като купувач по двата сключени от него предварителния договора за продажба на недвижими имоти от 30.07.2021 г. и 21.09.2023 г., съгласно споразумението от 15.12.2025 г., от този момента той е изгубил качеството си на кредитор произтичащо от тези две материални правоотношения. В резултат от това е отпаднал и правния му интерес от упражнената защита с иска по чл. 135 ЗЗД. Съдът е посочил, че този иск е на разположение само на лица, които твърдят, че имат качеството на кредитор спрямо длъжника, които се е разпоредил със свое имущество с цел да ги увреди.

По съществото на частната жалба, съдът намира следното :

Искът по чл. 135 ЗЗД е конститутивен и с предявяването му кредиторът упражнява потестативно право на защита срещу разпоредителните действия на длъжника, с които последният намалява или обременява имуществото си, 3 предназначено, съгласно чл. 133 от ЗЗД, да служи за удовлетворяване на кредиторите и по този начин създава опасност за реализиране на вземането на кредитора. Целта на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД е да запази целостта на длъжниковото имущество, за да могат кредиторите да се удовлетворят от него.

Правото по чл. 135 ЗЗД е относително и по своята същност е вид обезпечение спрямо длъжниците. Това право може да се упражни само от лице, което има качество кредитор спрямо длъжника и третото лице, с което той е договарял, като в резултат от упражняване на правото по чл. 135 ЗЗД се обявяват за относително недействителни, само спрямо кредитора и само в това негово качество, действията на длъжника, които го увреждат. По отношение на всички останали трети лица, както и на страните по сделката, действието на разпореждане остава валидно. В този смисъл е последователната практика на ВКС, вкл. ТР № 2 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК на ВКС.

Доколкото искът с правно основание чл. 135 от ЗЗД е предоставен само на кредитор, а в случая от обсъдените до момента данни по делото се установява, че качеството на ищец на кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е отпаднало в хода на производството, то следва да се приеме, че не е налице право на иск за това лице на соченото правно основание.

Като е приел, че липсва интерес от водене на иска, СГС е взел предвид именно отпадането в хода на производството на качеството кредитор на ищеца, с което нормата на чл. 135 от ЗЗД свързва правото му да иска отмяна на направеното от длъжника разпореждане. Следва да се отбележи, че конститутивните искове са на разположение само на изрично предвидените в закона лица, в случая на чл. 135 от ЗЗД това право е предвидено само за кредитора.

Предвид твърденията на процесуалния представител на ищеца, които се поддържат и в настоящото производство, че в резултат от извънсъдебно уреждане на отношенията „Белфилд Апартмънтс“ ЕООД е прехвърлил собствеността върху имотите апартамент № В 23 и гараж/паркомясто № 70, (идентични с имотите предмет на частта от апорта, чиято относителна недействителност се иска да бъде обявена) по нотариален ред в полза на третото лице - К. И. (която е сестра на ищеца), а последната е заместила ищеца - К. И. (ищецът) като страна в предварителните договори, въззивният съд споделя извода на СГС, че ищецът вече няма качеството кредитор на „Белфилд София“ ЕООД, с което дружество първоначално е сключил предварителните договори за прехвърляне на недвижимите имоти, посочени по - горе. След като ищецът вече не твърди да има качеството кредитор, той не притежава предвидено в закона право на иск.

Обстоятелството дали съдът е следвало да утвърди постигната между страните по делото и трети за спора лица спогодба за уреждане на отношенията им, не е предмет на настоящия спор. Неоснователно се поддържа, че съдебната спогодба е възможно да има само декларативен ефект, при който само се потвърждават постигнатите извънсъдебни уговорки или действителното правно положение между страните. Съдебната спогодба има характер на влязло в сила решение по спора, поради което, за да бъде одобрена от съда, тя следва да е направена между страните по делото и да предлага непротиворечащо на закона и добрите нрави разрешение на поставения с делото въпрос, арг. от чл. 234, ал. 1 ГПК, т. е. да е в рамките на същите права, за защита на които е заведен иска. Съдът няма задължения да одобрява спогодба само с цел, ищецът да възстанови половината държавна такса по делото, каквито са исканията поддържани и в настоящото производство.