Протокол № 144 от 11.03.2022, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 144 гр. Разград, 08.03.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ

Съдебни

ЕЛКА СТАНЕВА ДРАМАЛИЕВА заседатели: МАРИАНА ЕНЕВА БОРИСОВА при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА и прокурора Д. Р. Н.

Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Наказателно дело от общ характер № 20213330200718 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ЗА РРП прокурор се явява прокурор Д.Н..

ПОДСЪДИМАТА К.Н., са явява лично и с адв. М.Т..

ПОДСЪДИМАТА Е.Я., явява лично, за същата адв. С Д при АК – Разград.

ЗА

ОЩЕТЕНОТО

ЮРИДИЧЕСКО

ЛИЦЕ

„ИЗИ

АСЕТ

МЕНИДЖМЪНТ“ АД гр. София, не се явява представител.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредително заседание.

АДВ.Д: Да се даде ход.

АДВ.Т.: Да се даде ход на делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РОЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.

СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМИТЕ:

К. Д. Н. – ЕГН:**********, от гр. Разград, неомъжена, неосъждана.

ПОДСЪДИМАТА К.Н.: Получих препис от обвинителния акт.

ЕК. СТ. ЯН. – ЕГН:**********, от гр. Разград, вдовица, неосъждана.

ПОДСЪДИМАТА Е.Я.: Получих препис от обвинителния акт.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отвод към състава на съда.

АДВ.Д: Нямам искания за отвод към състава на съда.

АДВ.Т.: Нямам искания за отвод към състава на съда.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила искова молба от „Изи Асет

Мениджмънт“ за конституиране като граждански ищец срещу двете 1 подсъдими К.Н. и Е.Я., като се претендира сума от 2042,02 лева, ведно със законната лихва.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, считам че така предявената молба е процесуално недопустима, доколкото настоящото разглеждане на съдебното производство е повторно такова и е недопустимо конституирането на нови страни в съдебния процес. Ощетеното юридическо лице не е било конституирано при първото разглеждане на делото в разглеждането му РРС.

АДВ.Д: Подкрепям изцяло становището на прокурора и моля да вземете предвид като допълнение следното: Дружеството, подало исковата молба за конституиране като граждански ищец, твърди че на това дружество са били нанесени имуществени вреди в общ размер на 7059,91лева, нещо което е съвсем различно от това, което държавното обвинение внася със своя обвинителен акт. В наказателния процес могат да бъдат допуснати и граждански претенции, но само и единствено за деянията, описани в обвинителния акт. Тъй като има такова разминаване и не е ясно как ищецът е стигнал до извода, че щетите му са за 7059 лева, следва да се приеме, че гражданската претенция ще усложни основната цел на наказателния процес, а именно, произнасянето на съда по внесеното обвинение. Предвид на това, ви моля да отклоните искането. Законът позволява, след като приключи наказателния процес, по – облекчен режим за предявяване на иск, ако имат претенции да ги търсят по ГПК.

АДВ.Т.: Аз също смятам, че депозираното искане от пострадалото юридическо лице за процесуално недопустимо. Отделно от това, както посочи и другият защитник, налице са съществени различия в сумата, посочена като щета в обвинителния акт и тази, която се претендира от юридическото лице. Безспорно това би довело до едно изключително затрудняване на настоящия съдебен процес и смятам, че това е излишно, с оглед на това, че ще бъдат разпитвани много свидетели, ще се събират множество доказателства и това ще утежни процеса, поради което моля да оставите без уважение молбата, депозирана от „Изи Асет Мениджмънт“.

СЪДЪТ намира, че предявеният граждански иск от ощетеното юридическо лице „Изи Асет Мениджмънт“ се явява недопустим в настоящия процес, доколкото такъв иск не е допуснат при предходното разглеждане на делото. Няма как положението на подсъдимите да бъде утежнявано при второ разглеждане на делото като се допусне срещу тях страна, която не е участвала при предходното разглеждане на делото. Ето защо, съдът О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА за съвместно разглеждане предявеният от „Изи Асет Мениджмънт“ АД граждански иск срещу подсъдимите К.Н. и Е.Я. за солидарното заплащане на сумата от 2042,02 лева, ведно със законната лихва.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за конституиране като граждански ищец в процеса на „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

СЪДЪТ пристъпи към разглеждане на въпросите предмет на 2 разпоредителното заседание.

СЪДЪТ предоставя възможност на страните да заявят становище по реда на чл. 248, ал. 1, т. 1 от НПК, а именно подсъдно ли е делото на съда.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, делото е подсъдно на Районен съд – Разград, съгласно правилата, както родово, така и местно.

АДВ.Д: Делото е подсъдно на Районен съд – Разград.

АДВ.Т.: Делото е родово и местно подсъдно на Районен съд – Разград.

СЪДЪТ намира, че делото е подсъдно на Районен съд – Разград.

СЪДЪТ предоставя възможност на страните да заявят становище по реда на чл. 248, ал. 1, т. 2 от НПК има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

ПРОКУРОРЪТ: Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

АДВ.Д: Също считам, че няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

АДВ.Т.: Аз също считам, че не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното производство.

СЪДЪТ намира, че не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното производство.

СЪДЪТ предоставя възможност на страните да заявят становище по реда на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че на ДП не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права както на двете подсъдими, така и на ощетеното лице.

АДВ.Д: Ние считаме, че на ДП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което се изразява в следното: РП - Разград се представлява от прокурор, който е предубеден по делото, професионално и обективно не е в съСие да осигури обективно разследване, съобразно изискването на НПК и волно или неволно е дало превес само на една от възможните версии при разследването. Защо това според нас е така:

Уважаваният от нас прокурор Д.Н. е участвала като наблюдаващ прокурор, като водещ разследването в няколко наказателни процеса, по които са били подсъдими - подсъдимата по настоящото дело К. Д. Н., срещу която по обвинителния акт на прокурор Н. е образувано НОХД № 676/2020 г, което дело е приключило с влязла в сила осъдителна присъда. Там прокурорът не поддържа обвинителна теза и съдът е възприел за начин на извършване на документни измами, подобни, сходни, като механизъм, като този, който е предмет на настоящото дело. Прокурор Н. е била наблюдаващ прокурор и е внесла обвинителен акт срещу една от основните свидетелки по настоящото дело, Р Х Ц. Тази свидетелка, Р Ц, е осъдена от РРС по НОХД № 820/18 3 година за деяния, които като механизъм и организация на осъществяване, са сходни с тези по настоящото дело. Затова и ние, считаме че прокурора, повлиян от тези посочени от нас дела, не е могъл обективно да ръководи воденето на досъдебната фаза на наказателния процес, което си личи и от това, че е възприета само тезата на другия обвиняем, което представлява класически уговор и не са обсъдени и анализирани внимателно маса доказателства по делото, които изключват възможността и сочат, че моята подзащитна Екатерина Я. не е могла да осъществят това деяние. Ние твърдим, че за да има обективен и справедлив наказателен процес, сега в съдебна фаза, трябва държавното обвинение да бъде представлявано от друг прокурор, което съзнание не е обременено от тези посочени факти и обстоятелства, който прокурор ще може обективно и безпристрастно да изпълни своите функции. Когато казах, че нямам искания за отвод, имах предвид отвод към съда, съдебния секретар. Сега заявявам, че считаме, че е налице основание за отвод на прокурор Н., в съответствие на разпоредбата на НПК, която определя невъзможността един прокурор да участва по делото, което в крайна сметка препраща към разпоредбата на чл.29, ал.2 от НПК. По тези съображения, Ви молим да прекратите производството и да го върнете на РРП, за да бъде отстранено това съществено процесуално нарушение, което накърнява интересите на моята подзащитна, като делото бъде поето от друг прокурор, който ще може да изпълни законосъобразно своите функции.

АДВ.Т.: Уважаеми г-н съдия, съдебни заседатели, аз считам, с оглед казаното от другия защитник, че във фазата на ДП е допуснато отстранимо процесуално нарушение, което е довело до нарушаване правото на защита както на моята подзащитна, така и на другата подсъдима. Предвид изложените вече съображения, както и с оглед осигуряването на един безпристрастен, обективен и справедлив съдебен процес, считам че е наложително да бъде държавното обвинение представлявано от друго лице, друг прокурор. Уважавам професионалните качества на настоящия прокурор, но фактите са обективни и би следвало да се разглеждат като такива.

Прокурорът, който участва в настоящото производство действително е повдигнал, поддържал обвинение, срещу моята подзащитна, което е приключило с осъдителна присъда по един не сходен, а аналогичен казус, просто се касае за договори, датирани с други дати, но те са изцяло попадащи в периода, който е описан в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Това безспорно и без всякакво съмнение ще доведе до едностранчивост в интерпретацията на фактите и обстоятелствата в настоящото производство от страна на обвинението. Ние бихме искали още в самото начало да гарантираме възможността за обективност и за безпристрастност, тъй като, ако още сега, когато се поставят основите на процеса това не бъде сторено, това ще доведе до постановяване на един порочен съдебен акт, до една присъда, която не само ще бъде отменена, а е налице реална опасност от връщане на делото за ново разглеждане, което от своя страна във времето още повече ще удължи и ще отложи постановяването на една присъда много далеч 4 във времето от датата на която е било извършено твърдяното от обвинението престъпление. Това безспорно ще доведе до един изключително дълъг съдебен процес, който ще се отрази изключително негативно по отношение на живота, физически и психически не само на моята подзащитна, но и другата подсъдима. Считам, че съдът сега би следвало да уважи нашето искане, с оглед гаранциите, които следва да се поставят за осигуряване на процеса. Аз ще моля да уважите моето искане и искането на колегата С.Д., с оглед изложеното.

АДВ.Д: Ще маркирам още нещо, във връзка с казаното, моля, съдът да вземе предвид, че по времето, когато е било образувано ДП № 356/2016 година, са текли успоредно наказателните процеси в досъдебна фаза по посочените от мен две дела. Тук прокурорът е злоупотребил с правото си и не е изпълнил задължението, след като има едно твърдяно престъпление, поне по отношение на К.Н., да не води два паралелни процеса, защото се стига до една крайно неприятна ситуация К.Н. за едно престъпление, продължавано такова, да е осъдена два пъти. Хипотетично, съдът, който е приложил чл.25 от НК, може да реши да приложи чл.24 и да увеличи общото наказание с ½ спрямо тези, които евентуално биха могли да бъдат определени, освен по делото, което е приключило, то и по настоящото дело. Това вече сочи на пропуск и нарушение на този принцип на наказателния процес, че за едно деяние трябва да има един наказателен процес. Ние имаме основание да считаме, че това е съвсем изкуствено, макар да са знаели разследващия полицай и прокурора, че К.Н. е обвиняема и по друг наказателен процес, то те са движили отделно това ДП под № 356., вярно, с обвиняема моята подзащитна, вместо да спазят изискването на закона, за едно престъпление да се проведе един наказателен процес. Това е съществено нарушение.

Разпечатката съдържа 60 от 122 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6445d23b-2afc-44b6-815f-454cc392081e