Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 497 от 29.08.2022, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 254/2022
Вид
Решение № 497
Подписан
29.08.2022
Състав
Николай Грънчаров, Владимир Ковачев, Габриела Тричкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 497 гр. Благоевград, 18.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20221200500254 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 2002/08.06.2021г., постановено по гр.д. № 268/2018г. по описа на РС ГД, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от адв. Ал.Г., служебен защитник на Х.Л. Ш., ответник по първоинстанционното гр.д. № 268/2018г. по описа на РС ГД.

Наведени са с въззивната жалба от служебния защитник на жалбоподателя, оплаквания за неправилност на решението на РС ГД, както и за необоснованост на същото от събраните доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд е изградил правните си изводи, без да е съобразил обстоятелства от съществено значение за изхода на делото, поради което неправилно е приложил и материалния закон. Поддържа се и допуснати от съда съществени процесуални нарушения, свързани с непълен и некоректен анализ на събраните доказателства, довели до неправилни фактически констатации на съда разглеждащ делото и от там до погрешни правни изводи.

Въведено е с жалбата оплакване, че съдът е приел че са налице основанията за приложението на чл. 207 ал.1 т. 2 от КТ, без по делото да е доказано по безспорен начин, че са доказани от 1 обективна страна всички обстоятелства обуславящи извода за основателност на исковата претенция. Оспорва се с въззивната жалба наличието на валиден трудов договор, сключен между страните по гражданското дело- Председателят на ПК „Ед.“- с. Д. и Х.Л. Ш..

Представеният пред първоинстанционния съд Трудов договор № 003/27.04.2017г. е бил оспорен от ответника пред РС ГД и след като е установено че не е бил подписан от него, е бил признат от първоинстанционния съд за неистински- неавтентичен. Поддържа се с въззивната жалба, че липсата на писмен договор, не може да бъде заместена с други писмени документи, като за доказването на съществуването на валидно трудово правоотношение, недопустимо е да се кредитират извършените от страните изявления и конклудентни действия, както и съществуването на косвени прояви- регистрация в ТД на НАП, допускането до възложената работа и др.

Основният довод на служебния защитник на жалбоподателя Х.Л. Ш. е че не е доказано съществуването на валидно трудово правоотношение между ПК „Ед.“- с. Д. и работника Х.Л. Ш., което не предпоставя качеството на работодател на въззиваемата кооперация, като същата не може да търси от жалбоподателя работник отговорност за вреди по реда на чл.

207 от КТ- уреждаща пълната имуществена отговорност на работника-отчетник. Отделно развити са съображения, че дори и да се приеме че останалите писмени доказателстваведомости, длъжностни характеристики и др. могат да обусловят извода за наличието на валидно трудово правоотношение между страните, то не може да се установи и докаже по делото- от кога е започнало трудовото правоотношение и от който момент за Х.Л. Ш. за възникнали отчетнически функции, което е от съществена важност за установяване настъпването на вредите за работодателя под формата на липси.

С въззивната жалба се оспорват изводите на първоинстанционния съд и за настъпили липси за които именно ответника въззивник следва да отговаря. Така развити са съображения че по делото са приети като писмени доказателства- стокови разписки и опис на ДМА към дата 26.04.2017г., към момента на напускането на С.И.. Възразява се от жалбоподателя, чрез служебния му защитник, че по делото липсват доказателства, че Х.Л. Ш. е приел стоково материалните ценности/стоката в магазина/,в размера установен с ревизия за предишния работник. Поради това оспорват се изводите на съда, че въз основа на събраните по делото писмени доказателства следва да се приеме, че към момента на поемането на магазина от Х.Л. Ш., стоковите наличности в магазина са били в размер на 15 190.38лв., още повече че от писмените доказателства и представената декларация от 28.04.2017г. следва да се приеме, че въззиваемия е постъпил на работа именно от дена на нейното подписване. Налице са два дни- 26 и 27 април 2017г. през които не е ясно магазина работел ли е и стоките налични към момента на извършената ревизия към 26.04.2017г. дали са останали в магазина- дали през това време стоката не е продавана или пренасрочвана към други магазини на кооперацията.

Развити са съображения от служебния защитник на жалбоподателя, че тъй като не е установено и доказано наличието стоки в размера на 15 190.38лв. към момента на започването на работа в магазина на Х.Л. Ш., то недоказано е и обстоятелството че установените липси са от периода след като въззиваемия е постъпил на работа, а не са 2 настъпили преди това.

Оспорва се с въззивната жалба годността на приетия като писмено доказателство- опис от ревизия от 26.04.2017г., като се възразява че същият не носи подписа нито на напускащия работник/МОЛ/- С.И., нито на приемащия стоката Х.Л. Ш., поради което така оспореното писмено доказателство не може да има доказателствена стойност относно твърдението за приемане на стоката от магазина от страна на въззиваемия Х.Л. Ш..

Поради изложените съображения поддържа се от служебният защитник на жалбоподателяадв. Ал.Г., от чието име е депозираната въззивна жалба- че въз основа на събраните по делото доказателства от първоинстанционния съд, не се доказва наличието на валидно трудово правно отношение между Х.Л. Ш. и ПК „Ед.“- с. Д., не се доказва и настъпването на липсите в размера посочен по делото и периода през който въззиваемия вече е бил приел работата в магазина. Поддържа се, че не се установява кога са възникнали установените липси, като липсите са с неустановен произход, тъй като не се доказва че същите са настъпили по време на упражняването на трудовите функции на Х.Л. Ш..

С жалбата се иска от въззивния съд, да отмени изцяло обжалваното решение на РС ГД, като неправилно и необосновано, като съдът постанови ново решение, с което да отхвърли предявения иск от ищеца като недоказан и неоснователен.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В предвидения по чл. 263 ал. 1 ГПК двуседмичен срок, по делото не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намира въззивната жалба за допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 259 ал.1 от ГПК, от легитимирана страна с правен интерес и насочена срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание.

При устните състезания пред настоящата въззивна съдебна инстация и с писмена защита, представена по делото в дадения от съда срок- пълномощникът на жалбоподателя адв. Г., моли съда да уважи въззивната жалба като основателна и да отмени обжалваното решение на РС ГД, като постанови друго с което да отхвърли предявения иск с правно основание чл.

207 ал.1 т. 2 от КТ срещу възизвника Х.Л. Ш., като недоказан и неоснователен.

В писмено становище по делото- адв. Д.Ш., пълномощник на ПК „Ед.“- с. Д., оспорва подадената жалба на основанията изложени в нея и моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение на РС ГД, като правилно и обосновано.

Претендират се и разноските пред настоящата съдебна инстанция, съобразно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства, като са допуснати и приети от съда СИЕ и съдебно техническа и графологична експертиза.

Пред въззивната съдебна инстанция не са допускани и събирани нови доказателства.

3

За да се произнесе в рамките на правомощията си на въззивна съдебна инстанция, съставът на ОС Благоевград като съобрази наведените доводи с жалбата и становищата на пълномощниците на страните по делото, съобрази следното:

РС ГД е сезиран с осъдител иск, предявен от ПК „Ед." с. Д., обл. Благоевград, чрез представителят му- Председателят Г.М., срещу Х.Л. Ш., ЕГН **********, от с. Д.Д. общ. Г., с който се иска от съда да бъде осъден ответника, в качеството му на отчетник- МОЛ на длъжността магазинер в смесен магазин в с. Д.Д., да заплати сумата от 8610.72 лева, представляваща нанесени вреди на ищцовата кооперация от липси от отчетническа дейност, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира се също така заплащане на сумата от 344.44 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на установяване на вредите - 12.10.2017г., до предявяване на иска.

С исковата молба и в хода на производството пред първата съдебна инстанция, наведени са твърдения от ищцовата страна за наличието на трудово правоотношение между ПК „Ед.“- с.

Д., в качеството на работодател и ответника Х.Л. Ш., в качеството му на отчетник, на който като МОЛ е възложено с длъжностната характеристика да събира, съхранява и отчита парични и материални ценности. Твърди се от ищеца, че по силата на Трудов договор № 003/27.04.2017г., ответникът се е намирал в трудово правоотношение с ищцовата кооперация, като е изпълнявал длъжността „магазинер“ в смесен магазин в с. Д.Д., за периода от 27.04.2017г. до 12.01.2018г., като трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 003 от 12.01.2018г. на работодателя.

Поддържа се чрез твърденията с ИМ, че на 12.10.2017г. е извършена проверка наличието на стоково- парични ценностти, заведени на Х.Л. Ш., като на същата дата е съставен акт, при което е констатирана разлика между стойността на намерените при ревизията стоки и отчетените от ответника суми и признат брак, като е констатирана липса в размер на 9 868.91лв.

Исковата претенция е основана на доводи, че при извършената проверка на магазина, установена е „липса“ по смисъла на чл. 207 ал.1 т. 2 от КТ, в претендирания размер от 9 868.91лв. Поддържа се от ищцовата страна, че ответникът Ш. не е изпълнил задълженията си при изпълнение на възложената му работа, да се грижи за повереното му имущество в качеството му на МОЛ, с грижата на добър стопанин- чл. 126 т. 8 от КТ, като не изпълнението на това задължение, съставлява и нарушение на трудовата дисциплина, тъй като е допуснато увреждане на имущество на работодателя- чл. 187 т. 9 от КТ.

Твърди се с ИМ, че в процеса на уреждане на взаимоотношенията във връзка с установените липси, ответникът Х.Л. Ш. е внесъл в касата на кооперацията сума от 1258.19лв., като остатъчния размер на причинената на кооперацията щета е 8610.72 лв. По-късно част от внесената сума е върната на ответника, поради което общото му задължение е в размер на 9068.91 лева. Въз основа на горното и с оглед длъжностното качество на ответника и функциите му възложени по опазване на имуществото което му е поверено, и при липсата на друга причина за констатираните несъответствия извън трудовите задължения на ответника, 4 ищцовата кооперация е предявила настоящия иск с който желае ответника да бъде осъден да заплати на кооперацията констатираната липса, както и законна лихва от датата на откриване на вредата.

В хода на делото, на основание чл. 214 ал. 1 от ГПК, съдът е допуснал изменение на иска, като размера на претенцията за главницата е увеличен от 8610.72 лева на 9068.91 лева, съобразно заключението на вещото лице по приетата СИЕ.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът ПК „Ед.“- с. Д. е депозирала пред първоинстанционния съд- отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искова като неоснователни. Възразява се от ответната страна, че Х.Л. Ш. не е подписвал представения по делото Трудов договор № 003/27.04.2017г., поради което между страните не е възникнало валидно трудово правоотношение, за действителността на което е необходимо наличието на сключен трудов договор в писмена форма/чл. 62 ал.1 от КТ/. Излагат се доводи, че липсата на надлежно подписан от страната трудов договор, не може да бъде заместен от други писмени документи или от конклудентните действия на страните по договора. При така наведеното възражение, поддържа се от ответната страна, че липсата на валидно трудово правоотношение има за правна последица невъзможност за ищеца като работодател да ангажира имуществена отговорност на ответника по реда на чл.207 ал.1 от КТ, тъй като специалния ред предвиден в закона за репариране на липси при изпълнение на трудовите задължения, изисква настъпването на такива в резултат на отчетническата дейност на отчетника именно през време на съществуването на валидно трудово правоотношение.