Решение № 419 от 31.08.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Плевен, 31.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Чавдар Ив. Попов при участието на секретаря Никол Н. Ненова като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно наказателно дело № 20234430201574 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН

С Наказателно постановление № Пл-02-ДНСК-56/ 21.06.2023г. на *** на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ гр.София на „***“ ЕООД с ЕИК: ***, представлявано от ***М.З.И., със седалище и адрес на управление *** на основание чл.237, ал.1, т.6, предложение първо от ЗУТ, във вр.с чл.239, ал.1, т.2 и ччл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 5000 лв.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл.59, от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл.63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалните правила и при неправилно прилагане на материалния закон.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. С. М. А. и адв. М. Н. А. от САК с пълномощно по делото.

Административнонаказващият орган *** на Дирекция за национален строителен контрол гр.София, редовно призован, не се явява. Представлява се 1 от юрк.Г.Л. с пълномощно по делото.

С оглед датата на връчване, на наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На „***“ ЕООД с ЕИК: ***, представлявано от ***М.З.И., със седалище и адрес на управление *** е съставен АУАН № Пл-02/24.04.2023г. за това, че въз основа на договор Договор №*** за консултантска дейност, консултантът е изготвил комплексен доклад с положителна оценка за съответствие с основните изисквания за строежите на инвестиционен проект във фаза технически проект за обект „Жилищна сграда“ находяща се в УПИ *** и предложил на *** на Община Плевен да одобри инвестиционния проект, въпреки, че разработеният в проекта строеж като параметри не съответства с предвижданията на действащият подробен устройствен план /ПУП/, а именно:

Действащият подробен устройствен план /ПУП/, одобрен със Заповед № РД-12-152/ 19.03.2020г. на *** на Община Плевен предвижда за УПИ ***, кв.

35 жилищно устройствена зона с малка височина, свободно застрояване с максимална височина до 10 м ; 60 % плътност на застрояване; 40 % мин. озеленена площ; Кинт =1,2. Съгласно графичната част на ПУП, ограничителните линии на застрояване са предвидени на 3,00м от вътрешните регулационни граници. Не е котирано разстояние към дъното на имота.

Съгласно одобрения инвестиционен проект по част архитектурна, е предвидено изграждане на свободностояща жилищна сграда, разположена на улична регулационна линия и съответно на 3,00м и на 3,20 м от вътрешните регулационни линии. С проекта са постигнати следните показатели на застрояване: Застроена площ – 157,75 м2, Разгъната застроена площ – 842,25 м2, Плътност на застрояване - 26,29%, Озеленяване 247,20 м2- 41,20%, Площта на урегулирания поземлен имот е 600 м2.В одобрения инвестиционен проект по част архитектурна и в доклада за оценка на съответствието не е посочен Кинт. Видно от текстовата част към проекта, постигнатата РЗП е 842,25м2. При площ на имота 600м2 Кинт е 1,40.Коефициентът на 2 интензивност е по- голям от допустимия, съгласно Заповед № РД-12152/19.03.2020г. на *** на Община Плевен. Видно от проекта, височината на сградата е по – голяма от допустимата по ПУП и след прилагането на чл.92 и чл.93 от Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зози / редакция към ДВ бр.21/01.03.2013г. – действала към момента на издаване на разрешението за строеж/, съгласно които са отчетени кула/ оформена от стълбището над кота +8,82/ и отстъп по фасада югоизток. Липсва отстъп по фасада югозапад/ към улица/. Видно от проекта по част вертикална планировка, средноприлежащата кота терен на фасада югозапад е +139,47м, а относителна кота 0.00 съвпада с теренна кота +140,00. В проекта по част архитектурна най – високата част на фасада югозапад е на относителна кота +14,57м, предвид което и съгласно чл.24 от ЗУТ височината на сградата по фасада югозапад е 15,10м. за съответствие на инвестиционен проект, като нарушението е допуснато при проверка на съответствието на инвестиционния проект с предвижданията на ПУП съгласно чл. 142, ал.5 т.1 от ЗУТ. Това е в частта, касаеща оценяването на част „Архитектура“ от ТИП, където фигурира некоректно заключение, че „с проекта са спазени всички актове и нормативи за устройство на територията, в съответствие с разпоредбите на ЗУТ и Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони“.

Фактически не е извършен анализ на Кинт. и височини на сградата по фасади, конкретно фасада югозапад, а именно в тези си компоненти проектът противоречи на предвижданията на действащия ПУП. В чл.142, ал.5 от ЗУТ е регламентиран обхвата и съдържанието на оценката за съответствие на инвестиционен проект, като нарушението е допуснато при проверка на съответствието на инвестиционния проект с предвижданията на ПУП съгласно чл. 142, ал.5 т.1 от ЗУТ. Това е в частта, касаеща оценяването на част „Архитектура“ от ТИП, където фигурира некоректно заключение, че „с проекта са спазени всички актове и нормативи за устройство на територията, в съответствие с разпоредбите на ЗУТ и Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони“.

Фактически не е извършен анализ на К инт. и височини на сградата по фасади, конкретно фасада югозапад, а именно в тези си компоненти проектът противоречи на предвижданията на действащия ПУП.

С горното деяние „***“ ЕООД с ЕИК: ***, представлявано от 3

***М.З.И., със седалище и адрес на управление *** е нарушило разпоредбите на чл.142,ал.5, т.1, във вр.чл.137, ал.3, предложение първо от ЗУТ и е осъществен съставът на чл.237, ал.1, т.6, предложение първо от ЗУТ.

Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител Н. К. С. и свидетелите С. И. Г., С. В. Г. и С. Г. М. с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От тях се установява, времето и мястото на извършеното, както и нарушителя – дружеството жалбоподател. Безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН.

Затова съдът приема, че безспорно „***“ ЕООД с ЕИК: ***, представлявано от ***М.З.И., със седалище и адрес на управление *** виновно е нарушил разпоредбите на чл.142, ал.5, т.1 във вр.с чл.137, ал.3, предложение първо от ЗУТ и е осъществил състава на чл.237, ал.1, т.6, предложение първо от ЗУТ, но предвид обстоятелството, че при извършената проверка от съда се установи, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, наказващият орган не е следвало да издава нито АУАН, нито НП.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна според следните съображения:

Основателно е становището на повереника на жалбоподателя, а именно, че: „Обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено въз основа на АУАН №ПЛ-02/ 24.04.2023г., съставен извън тримесечния срок по чл.34, ал.1, изр.2, предл.1 от ЗАНН. Тримесечният срок е започнал да тече на 26.04.2022 г., когато с Писмо вх. № РС-ПЛ-495-00-617/ 26.04.2022 г. / приложен на л.179 по делото/ в РДНСК Плевен е постъпило копие от Разрешение за строеж № ***, заедно с пълната преписка по издаването му, за извършване на служебната проверка по чл. 156 ЗУТ, съгласно която разпоредба в 14-дневен срок от уведомяването им по реда на чл. 149, ал. 5 органите на Дирекцията за национален строителен контрол извършват служебна проверка за законосъобразност на издадените разрешения за строеж и заповедите за допълването им по чл. 154, ал. 5 заедно с одобрените инвестиционни проекти, 4 както и разрешенията за строеж в случаите по чл. 147, ал. 1. На Разрешение за строеж № *** е извършена служебна проверка от служителите на РДНСК Плевен, за което е съставен Констативен протокол № ПЛ-142/ 27.04.2022 г. В т. 3 от заключението в протокола изрично е посочено, че „за съответствие на инвестиционния проект с изискванията на чл. ал. 5, т. 1, 2, 3, 4, 7, 8 и 9, отразена в комплексния доклад съставен от консултанта, е извършена в съответствие с разпоредбите на ЗУТ“

Съдът напълно споделя тези твърдения от страна на повереника на жалбоподателя, тъй като съгласно чл.34 ал.1 предл.2 от ЗАНН административно-наказателно производство не се образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Тези срокове са два и започват да текат от два различни момента - от откриване на нарушителя и от извършване на нарушението.

Двете хипотези са алтернативни, т.е. достатъчно е дори едната от тях да е налице, за да се преклудира възможността за образуване на административно наказателно производство. Следва да се отбележи, че както в АУАН, така и в НП е отбелязано, че нарушението е осъществено към 26.04.2022г., което създава неяснота относно момента на извършване на нарушението. Следва да се отбележи също, че считано от 26.04.2022г. служителите на РДНСК – Плевен са разполагали с данни за лицето, извършило оценката на съответствието на инвестиционния проект с основните изисквания към строежите, тъй като същите са им предоставени във връзка с извършването на служебната проверка на Разрешение за строеж №*** Безспорно според съда тримесечният срок за съставяне на АУАН по чл.34, ал.1 от ЗАНН е изтекъл на 26.07.2022г. Разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН е императивна и спазването на определените в закона срокове е задължително. Следователно, неспазването на указания тримесечен срок от откриване на нарушителя до съставяне на АУАН е винаги съществено процесуално нарушение, което опорочава административно-наказателната процедура и води до незаконосъобразност на издаденото НП. В тази насока е и задължителната съдебна практика - Тълкувателно решение №48/28.12.1981г по н.д.№48/1981г на ОСНК на ВС, Тълкувателно решение №112/16.12.1982г по н.з.№96/1982г на ОСНК на ВС, Тълкувателно решение №44/29.12.1983г по н.д.№29/1982г на ОСНК на ВС, Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г на ОСС на НК на 5

ВКС и ОСС на ВАС, съобразно която давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо.

Давността е свързана с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия субект /административно наказващият орган/ създава неоправдано положение на несигурност в правния мир.

С оглед изложеното съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление № Пл-02-ДНСК-56/ 21.06.2023г. на *** на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ гр.София се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото, съдът осъжда Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ гр.София да заплати на дружеството жалбоподател „***“ ЕООД с ЕИК: ***, представлявано от ***М.З.И., със седалище и адрес на управление *** направените от него разноски по настоящето производство в размер на 950 лв. – адвокатско възнаграждение, тъй като не приема възражението на административнонаказващият орган за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар и определяне на такъв към минимума предвиден в закона. Според съда делото се отличава с фактическа и правна сложност, което налага присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение над минимума, предвиден в чл.18, ал.2, вр.чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 950 лв.

Разпечатката съдържа 30 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/64452bc3-8044-420b-b1ec-8deae4497c96