Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 720 от 07.11.2023, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно частно гражданско дело 432/2023
Вид
Определение № 720
Подписан
07.11.2023
В сила
07.11.2023
Състав
Пенка Николаева Братанова, Евгения Христова Стамова, Ваня Драганова Богоева

Цитирани разпоредби

  • чл.104 т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.104 т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.210 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.210, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.210, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.211 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.211, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.211, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.270, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 720 гр. Кюстендил, 06.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно частно гражданско дело № 20231500500432 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна частна жалба, с вх. № 8893/07.09.2023 г., подадена от М. А. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Кюстендил, ул.

„Гоце Делчев“ № 54а и Е. И. Д., ЕГН **********, като майка и законен представител на АЛ. А.а Й.а, ЕГН **********, и двете с адрес в гр. Разлог, ***, чрез пълномощник адв. СЛ.Л.а, със съдебен адрес гр. Кюстендил, ***, ет. 2, и въззивна частна жалба с вх.

№9061/12.09.2023 г. от И. И. И., с ЕГН **********, с адрес гр. Кюстендил, ул.

„Цар Освободител“ № 328, вх. А, ет. 3, чрез пълномощник адв. АЛ.Т. със съдебен адрес гр. Кюстендил, ***, ет. 1, насочени против определение № 988 от 23.08.2023 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д.

№ 746/2023 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Кюстендилският районен съд е прекратил производството по гр. д. № 746/2023 г. по описа на КнРС и е изпратил същото по подсъдност на Окръжен съд – Кюстендил, след като, в хода на производството, образувано по искова молба, с правно основание чл.108 ЗС за ревандикация на недвижим имот, находящ се в гр.Кюстендил, ответникът е предявил насрещен иск за заплащане на сума 54 625.00 лв( по 27 312.50 лв), обезщетение за направени подобрения и възражение за задържане на ревандикирания имот.

С частна жалба вх. № 8893/07.09.2023 г. се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.С оглед разпоредбата на чл.211, ал.1 ГПК е аргументиран довода, че родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на насрещен иск, като е подчертано, че решение, постановено при липса на родова подсъдност е недопустимо.С оглед размера на търсените суми от всеки от ищците, по 27 312 50 лв ,чрез предявения насрещен иск и разпоредбата на чл.104 т.4 ГПК, според която, исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет са подсъдни на Окръжен съд, е обосновано становище, че предявените насрещни искове са подсъдни на Окръжен съд, и в този смисъл прекратяване на производството 1 по отношение на тези искове не е лишено от основание.Възразява се, по прекратяване на производството и досежно първоначалния ревандикационен иск.Жалбоподателят счита за неправилен, извода на съда, за идентичност на възникналия казус с хипотезите, разгледани в чл.104 т.6 и чл.210, ал.2 ГПК , допускащи съединяване на искове в исковата молба и налагащи съвместното им разглеждане, при връзка с предмета на делото.Подчертана е разликата, изразяваща се в обстоятелството,че нововъведения иск не е обективиран в исковата молба, въз основа на която е образувано производството, а става въпрос за последващо предявяване.Обжалвания съдебен акт според ищците следва да бъде отменен.Претендират разноски.

В отговор на частната жалба, постъпил в срока по чл.276, ал.1 ГПК, подаден от И. Итнатов И.,ЕГН **********,чрез пълн-к адв.АЛ.Т. е изразено становище за неоснователност на изложените в жалбата оплаквания.Ответникът счита, че в конкретния случай са налице всички процесуални предпоставки, всички искове – първоначално предявените и насрещните, да бъдат разгледани от първоинстанционния съд..Акцентирано е на въведено в процеса възражение за задържане и е направен извода, че най правилно би било разглеждането на исковете да продължи в едно производство.В съответствие с изложеното е искане частната жалба да бъде оставена без уважение.

В подадената частна жалба с вх. № 9061/12.09.2023 г. И., чрез пълномощника Тошев прави искане за отмяна на обжалваното определение, предвид факта, че са налице предпоставки спорът да бъде разгледан от Кюстендилския районен съд.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частните жалби доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Производството по гр. д. № 746/2023 г. по описа на РС – Кюстендил е образувано по искова молба с вх. № 3492/10.04.2023 г., подадена от М. А. Й. и Е. И. Д. като майка и законен представител на малолетната АЛ. А.а Й.а, чрез пълномощника адв. СЛ.Л.а, с която съдът е сезиран за произнасяне по иск предявен срещу И. И. И. с правно основание чл. 108 ЗС за признаване право на собственост и предаване владението по отношение подробно описани в исковата молба недвижими имоти, както и иск с правно основание чл. 537, ал.

2 ГПК за отмяна на нотариален акт в частта, в която ответникът е признат за собственик на процесните имоти

Със свое разпореждане от 12.05.2023 г. КнРС е разпоредил на ответника да се връчи препис от исковата молба. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с който са оспорени предявените срещу него искове като неоснователни, и в условие на евентуалност, при уважаване на исковата молба, е предявин насрещен иск с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС за заплащане на сума по 27 312,50 лв. от всеки от ответниците М. А. Й. и АЛ.

А.а Й.а чрез Е. И. Д., като майка и неин законен представител, представляващи подобрения, извършени от И. в имотите, както и направил възражение за право на задържане на имота до заплащане на направените от него подобрения и разноски.

С обжалваното определение № 988 от 23.08.2023 г. КнРС е прекратил производството и е изпратил същото по подсъдност на КнОС. В мотивите си районният съд е посочил, че предявеният насрещен иск за заплащане на подобрения с цена общо 54 625 лв. /по 27312,50 лв. от всеки ответник/ е подсъден на окръжен съд като първа инстанция.Поради функционална връзка с първоначалнния иск, съдът е счел, че тези искове следва да бъдат разгледани в рамките на едно общо производство, и като нецелесъобразно е разгледано отделянето на насрещния иск по чл. 72 ал. 1 ЗС в друго производство.Съдът се е мотивирал с обстоятелството, че разглеждането на възражение за право на задържане, отделно от първоначалния иск би било в 2 несъотствествие с естеството и характера на разгледаното средство за защита.

С оглед на изложените обстоятелства и като има предвид разпоредбите на чл.104, ал.1 т.4 и т.6 ГПК, чл.210 и чл.211 ГПК съдът прецени жалбата неоснователна.Съображения:

На основание чл.104 .4 и т.6 ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни:

4.(доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет;

6.(нова – ДВ, бр. 50 от 2015 г.) исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство;

На основание чл.210, ал.1 ГПК - ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство.Според ал.2 когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът прецени, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява исковете да бъдат разделени. Не се допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства.

На основание чл.211, ал.1ГПК - в срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него.На основание чл.211, ал.2 ГПК - предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск. Когато съдът прецени, че съвместното разглеждане на насрещния иск ще бъде значително затруднено, то постановява отделянето му.

На основание чл.5 ГПК - съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви според общия им разум. При липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала.

На основание чл.270, ал.3 ГПК - когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Когато основанието за обезсилване е неподсъдност на спора, делото се изпраща на компетентния съд. Ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

Видно от изложеното, спазването на изискването за родова подсъдност на иска е абсолютна предпоставка, за надлежно упражняване на правото, на предявяване на насрещен иск.При тази ясна формулировка, не е възможно от съображения за целесъобразност или поради причина, от вида на посочените в чл.5 ГПК,( непълнота или неяснота) да се приложат по аналогия, законовите регламенти, касаещи предявени с една искова молба искове и въз основа на това, подсъдния на Кюстендилския районен съд, ревандикационен иск да бъде изпратен за разглеждане от Окръжния съд, в отговор на недопустимо искане за разглеждане на насрещен иск.

Цената на насрещните искове, по правилото на чл.104, ал.1 т.4 ГПК обуславя родовата им подсъдност пред Окръжен съд, и изключва приемането им за съвместно разглеждане в производството пред районния съд, като връзката в предмета на двата спора е комулативно предвидена предпоставка, наред с изискването за родова подсъдност.

Изводът, който следва от изложеното е, че разглеждането на насрещните искове, като подсъдни на Окръжен съд, не може да стане в производството по предявения ревандикационен иск.Тези искове следва да бъдат отделени и 3 изпратени за разглеждане на родово компетентния съд.Съдът намира за необходимо да отбележи, че възможността за отделно предявяване по волята на ищеца на иск за реализиране на вземането, тъй като само обезпечава събирането на вземането и не цели оборването на правото на собственост, е призната с определение № 345 от 15.11.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3772/2017 г., IV г. о., ГК. В съдебния акт са разгледани характеристиките на правото на задържане, като акцесорно, обезпечително право на владелецакредитор срещу собственика-длъжник, да откаже предаване на вещта до извършване на присъдените плащания.Съществуването на правото на задържане е разгледано, като обусловено от наличието на непогасено вземане за подобрения или разноски, свързано с необходимостто да лъде заявено изрично от владелеца чрез възражение.Едновременно с това е посочено, че няма пречка искът за заплащане на подобрения,да бъде предявен в отделно производство, при налична друга претенция на собственика на вещта за предаване на владението й, както да се упражни и при отделно предявен, по волята на ищеца, иск за реализиране на вземането, тъй като само обезпечава събирането на вземането и не цели оборването на правото на собственост.

С оглед на изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на Кюстендилския районен съд, за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения ревандикационен иск,

В частта за прекратяване на производството по насрещните искове определението следва да бъде потвърдено.

В настоящото производство делото не се приключва, поради което съдът не дължи произнасяне по разноските.Тези разноски ще бъдат взети предвид при произнасянето от съда по същество.

Водим от горното и на основание чл.278, ал.1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 988 от 23.08.2023 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 746/2023 г. по описа на същия съд, в частта за прекратяване на производството по отношение на първоначалния иск, предявен с искова молба с вх.№3490/10.04.2023г, а именно за постановяване на решение за признаване за установено по отношение на ответниците, че на ищците М. А. Й., ЕГН ********** и АЛ. А.а Й.а,ЕГН ********** представлявана от нейната майка Е. И. Д., принадлежи правото на собственост по отношение на ½ ид.чот сграда с идентификатор 4112.500.70.2, със застроена площ 82 кв.м., бр. етажи 2, с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, състанояща се от самостоятелен обект в сграда с идентификатор*** и сграда с идентификатор *** по