Определение № 82 от 15.04.2022, Апелативен съд - София - АСНС закрит
- Съд
- Апелативен съд - София - АСНС закрит
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 86/2022
- Вид
- Определение № 82
- Подписан
- 15.04.2022
- В сила
- 15.04.2022
- Състав
- Георги Василев Ушев, Стоян Людмилов Тонев, Николай Димитров Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 255 ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 26 · Наказателен кодекс
- чл. 26 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.321, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 269 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 270, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 342, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 56 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 66 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 82 гр. гр. София, 14.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, I-ВИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Георги В. Ушев
Членове:
Стоян Людм. Тонев
Николай Д. Димитров като разгледа докладваното от Стоян Людм. Тонев Въззивно частно наказателно дело № 20221010600086 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 342, ал. 1 от НПК . Образувано е по частни жалби на подсъдимите Д. Р. Г. и П. Е. Б., срещу протоколно определение от 29.03.2022г. по н.о.х.д № 2080/2020г. на СНС, с което са им взети мерки за неотклонение „гаранции в пари“ в размер на по 20 000 лева, за всеки от тях, които да се платят в 10 дневен срок.
В частната жалба на подс. Д.Г., чрез защитника му, се развиват доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното определение. Сочи се, че подсъдимият не е могъл да участва в съдебното заседание от 29.03.2022г. по обективни причини от здравословно естество, удостоверени с болнични листи. На подсъдимия Д.Г. била поставена диагноза “Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гърба“. След узнаване за случилото се съдебно заседание подсъдимият представил допълнително и удостоверение от 31.03. 2022г. по чл.18,ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, че е бил в невъзможност да участва в съдебно заседание, предвид поставената диагноза и наличие на „изразени болки“ и „ограничена подвижност“.Поради изложеното, според защитата, отсъствието на подсъдимия Д.Г. от заседанието на 29.03.2022г. , се дължи на уважителна причина, поради което били налице основания за отмяна на обжалваното определение, с което е взета мярка за неотклонение на подсъдимия „Гаранция в пари“.В условията на алтернативност се претендира за определяна на мярка за неотклонение“ подписка“ или за намаляване размера на паричната гаранция.
В частната жалба на подс.П.Б., чрез защитника му, се твърди, че 1 отсъствието на този подсъдим от съдебно заседание на 15.03.2022г. се е дължало на уважителни причини, а именно поставянето му под карантина, след като се е завърнал от Република Турция. Иска се отмяна на атакуваното определение и подсъдимият да остане без каквато и да е мярка за неотклонение. Алтернативно защитата моли да бъде определено възможно най- лекото процесуално ограничение, а именно мярка „ подписка“, или да бъде намален размерът на гаранцията.
Частните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 342, ал. 1 НПК, от активно легитимирани страни и срещу акт, подлежащ на въззивна съдебна проверка, поради което се преценява за процесуално допустима.
АСНС, като се запозна с наведените в частната жалба доводи, обсъди доказателствата по делото и провери служебно и изцяло, съгласно чл. 314, ал.
1 НПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата норма на разпоредбата на чл. 345, ал. 3 НПК, правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:
Настоящият състав на Апелативния специализиран наказателен съд, намира, че жалбата на подсъдимия Д.Г., разгледана по същество, е основателна.
Въззивният жалбоподател Д.Г. е подсъдим по обвинение по чл.321, ал.2 от НК и по чл. 255 ал.3, вр. ал.1 т.2 т..6 и т.7,вр. чл. 20 ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК. Фактите по делото сочат, че подс. Д.Г. е бил редовно уведомен за заседанието от 29.03.2022г., в което не се явил, поради възникнали здравословни проблеми, за които е представил, чрез защитника си, болничен лист № Е20220777266 от 25.03.2022г. В болничния лист е отразена диагноза “Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гърба“. На подсъдимия е предоставен отпуск за лечение при домашен – амбулаторен режим за периода от 25.03. 2022г. до 29.03. 2022г.
Допълнително е представено и удостоверение от 31.03. 2022г. по чл.18,ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, че е бил в невъзможност да участва в съдебно заседание, предвид поставената диагноза и наличие на актуални „изразени болки“ и „ограничена подвижност“. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската при определен домашен амбулаторен режим, както в настоящия случай, подсъдимият е длъжен да се явява пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск, поради временна неработоспособност, освен ако представи медицинско удостоверение по образец, в което е отбелязано, че заболяването не позволява явяването, респективно участието му.
Видно от гореизложеното, в настоящия казус е представено изискуемото медицинско удостоверение, въз основа на което може да се направи несъмнен извод, че заболяването на подсъдимия е препятствало неговото явяване и пълноценно участие в съдебно заседание на 29.03.2022г.
Такъв извод може да бъде направен и въз основа на информацията, вписана в 2 останалите представени по делото медицински документи. Вярно е, че когато неявяването на подсъдимия, чието присъствие е задължително, по силата на чл. 269 ал.1 от НПК, е без уважителни причини, респективно е налице опит шиканиране на процеса, съдът не само може, но е длъжен да предприеме законоворазписаните дисциплиниращи мерки. В случая,обаче, за санкционираното неявяване на подс. Д.Г. са били заявени уважителни причини - здравословния му статус, пречещ да участва в заседанието, като са представени и съответните медицински документи. При това положение, обжалваното определение, в частта му относно подс. Д.Г., следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Апелативния специализиран наказателен съд, намира, че жалбата на подсъдимия П.Б. е частично основателна.
Въззивният жалбоподател П. Е. Б. е подсъдим по обвинение по чл.321, ал.2 от НК и по чл. 255 ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7,вр. чл. 20 ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК. Фактите по делото сочат и не се спори, че подсъдимият П.Б. е бил редовно уведомен / в с.з. от 23.02.2022г./ за съдебно заседание на 15.03.2022г., в което не е явил, поради което не е даден на делото. От материалите по делото е видно, че подсъдимият П.Б. се явил и участвал в съдебно заседание на 23.02.2022г., след което планувал и предприел пътуване за Република Турция, като решил завърне в страната ден преди заседанието от 15.03.2022г., но бил поставен под карантина. Респ. не е могъл да участва във въпросното съдебно заседание.
АСНС намира, че е налице недобросъвестно процесуално поведение на подсъдимия П.Б., който сам се е поставил в невъзможност да участва в съдебното заседание на 15.03.2022г. На основание чл. 61, ал. 2, чл. 63, ал. 4, 6 и 11 и чл. 63 в от Закона за здравето министърът на здравеопазването е издал Заповед № РД-01-49 от 28.01.2022 г., изменена със Заповед № РД-01-68 от 03.02.2022 г., Заповед № РД-01-85 от 15.02.2022 г. и Заповед № РД-01109/25.02.2022 г., Отменена със Заповед № РД-01-126/09.03.2022г. Посочено е, в Заповед № РД-01-126/09.03.2022г., а и в отменената Заповед № РД-01-49 от 28.01.2022 г., че Република Турция попада в т.нар. „червена зона“. За влизащите от червената зона в страната български граждани (които не представят надлежни документи – за ваксинация за COVID, за проболедуване и т.н.) е предвидено поставянето им под карантина за срок от 10 дни.
Подсъдимият не бил могъл да претендира, че не е знаел за горните положения. Цитираните заповеди са общи административни актове и съгласно Закона за здравето те задължително се публикуват на интернет страницата на Министерството на здравеопазването. В този смисъл съдържанието им е общоизвестно и общодостъпно. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ал.1 от НПК присъствието на подсъдимия в съдебното заседание е задължително. Подсъдимият е следвало да даде приоритет на ангажиментите си да се яви в съдебно заседание пред планирането и предприемането на екскурзията си до Република Турция. При това положение първата 3 инстанция, напълно в съответствие с изискванията на чл. 66 ал.1 от НПК , е взела мярка за неотклонение „ гаранция в пари“ на подсъдимия П.Б., който самоволно и въпреки ясното знание за неговите задължения в процеса, се е отклонил от тях и сам се е поставил в невъзможност да участва в съдебното заседание. Неправилно, в отклонение с чл. 56 ал.3 от НПК и чл. 61, ал.2 от НПК съдът от първата инстанция е определил размера на гаранцията в завишен размер, като не е съобразил продължителния период на развитие на наказателното производство в досъдебната и съдебна фаза, отдалечеността във времето на твърдените от прокуратурата престъпни посегателства / от 2009г./, процесуалното поведение до момента на подсъдимия, на фона и на данните за имотния му статус.Принципно положение е, че размерът на гаранцията трябва да бъде определен на стойност такава, че да може обвиняемият да възприеме евентуалната загуба на сумата, в случай на неизпълнение на произтичащите от мярката задължения, като една действително сериозна загуба и така да мотивира последния към законосъобразно процесуално поведение. Размерът на гаранцията не следва да представлява изключителна трудност за обвиняемия, но така също не следва да бъде прекомерно лека и задължително съобразена само с имущественото положение на привлечения към наказателна отговорност, без да се отчитат останалите обстоятелства по чл. 56, ал. 3 от НПК, в т.ч. естеството, тежестта на инкриминираната дейност за претендирани тежки, умишлени престъпления, едно от които и продължавано, по смисъла на чл.
26 от НК, със сериозно ощетяване на фиска за 3 963 583,17 лева. Според становището на настоящия състав на въззивния съд мярка за неотклонение „ гаранция в пари“ в размер на 10 000 лева се явява съобразена, както с данните за имуществения статус на подсъдимия П.Б. и не се свързва с непосилни за същия ограничения, така и с естеството и тежестта на вменената му престъпна дейност и с развитието на производството до момента, като би постигнала целите по чл. 57 от НПК, поради което първоинстанционното определение следва да бъде изменено в горния смисъл.
Предвид изложеното Апелативният специализиран наказателен съд на основание чл. 270, ал. 4 вр. чл. 345 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 29.03.2022г. по НОХД №2080/ 20 г. на СНС - 6 състав, в частта му, в която спрямо подс. Д. Р. Г. е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“ от 20 000 лева.
ИЗМЕНЯ протоколно определение от 29.03.2022г. по НОХД №2080/ 20 г. на СНС - 6 състав, в частта му, в която спрямо подс. П. Е. Б. е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“ от 20 00 лева, като НАМАЛЯВА 4 размера й на 10 000/ десет хиляди/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5